Горни Дъбник

Има села, край които се минава, без да се подозира каква история крият. Горни Дъбник не е от тях. Името му отеква в учебниците, а равнината около него пази следи от древни крепости и съдбоносни сражения.

Тук историята не е далечна абстракция. Тя е под нозете.

И заслужава не бегъл поглед, а истинско спиране.

Селото с историческо име

Горни Дъбник е българско село в северната част на страната, разположено сред равнина, която сякаш приканва погледа да се рее без препятствие до хоризонта.

Населението му по данни на ГРАО към 2015 година е хиляда осемстотин деветдесет и три души, тъй че за разлика от много заспали северняшки селца тук животът все още кипи. Името му обаче отеква далеч отвъд границите на общината.

То е свързано с прочутата Битка при Горни Дъбник по време на Руско-турската освободителна война от 1877 и 1878 година, чиято развръзка завършва пълната обсада на Плевен.

Малко села носят такъв исторически товар.

Кой минувач, спрял за глътка вода, би се досетил, че точно тук се е решавала съдбата на цял един обсаден град?

Затова селището заслужава не бегъл поглед, а истинско вслушване в това, което земята помни.

Сред равнината на Плевенско

Селото лежи в равнинна област и административно е част от Община Долни Дъбник и Област Плевен, в самото сърце на Дунавската равнина. През него преминава третокласният републикански път с номер хиляда триста и осем, а също и железопътната линия София-Варна, която отдавна е свързала този край с двата края на страната. Близо до селото се простира и едноименният язовир, а само на метри от последните къщи минава първокласният път, който извежда към автомагистрала „Хемус”. Достъпността е завидна.

Пътищата се пресичат тук удобно. Най-близките населени места са Писарово, Крушовица, Телиш и Искър, и всяко от тях добавя по нещо към характера на района, ту с язовир, ту с крепост, ту с тиха църква. Тази равнинна шир, прорязана от пътища и релси, прави Горни Дъбник лесна и удобна спирка по пътя на всеки, който кръстосва Северна България в търсене на история и спокойствие.

Подслон и спокойствие

Какво очаква пътникът, решил да пренощува тук?

Селото разполага с един комплекс, изграден от няколко бунгала, който предлага леглова база от двайсет места и е напълно достатъчен за по-малка група или две семейства. Към него има лятна градина, в която вечерите минават бавно и приятно, заседателна зала с двайсет места за по-делови гости и ресторант, който поднася местни ястия с вкуса на северняшката кухня.

Простичко е. Но е искрено. Освен това Горни Дъбник се гордее и с парк, чиято роля не се изчерпва само с отдиха на местните жители и посетителите, защото носи и възпоминателен смисъл, свързан с паметта за миналото. Тук разходката се превръща неусетно в размисъл.

Мястото не залага на показен лукс и блясък, а предлага друго, по-рядко и по-ценно: тишина, чист въздух и усещане за непосредствена близост с историята и природата на Плевенския край.

Язовирът и неговите води

Близо до селото се разлива едноименният язовир Горни Дъбник, един от най-големите в Северна България, чиято обща площ се простира на близо дванайсет хиляди декара. Това е огромно водно огледало. То мами както рибаря, така и любителя на водните спортове. Условията за риболов тук са отлични, а водите са зарибени с каракуда, шаран, бибан, бяла риба, платика, червеноперка и уклей, тъй че всеки търпелив въдичар рано или късно ще се похвали с улов.

Недалеч се намира и друг язовир, наречен Телиш по едноименното село, в чиито води виреят бял амур, уклей и шаран. Двата водоема превръщат равнинния пейзаж в рай за рибарите. Има ли по-добър начин да отмине един летен ден? Седнал край водата, с поглед, изгубен в трепкащата повърхност, гостът бързо забравя часовете и грижите, които е донесъл със себе си от шумния град.

Крепости от дълбока древност

Равнината около Горни Дъбник пази следи, далеч по-стари от прочутата битка. На около единайсет километра, в землището на село Садовец, се издигат останките на средновековната крепост Кожухарско кале, а заедно с нея и на още три ранновизантийски твърдини от периода между четвърти и шести век.

Това са Садовско кале, Големаново кале и Горановско кале, които заедно оформят цяла укрепителна система по поречието на река Вит, простираща се на близо двеста декара. Площта говори сама за себе си. Тя свидетелства за ключовото значение на местността през византийския период. На петнайсет километра, близо до село Бежаново в Ловешко, се крие и Бекярското кале, разположено на изумително красиво място, обгърнато от три страни от река Каменица.

Достъпът до него е възможен единствено от изток, а старите строители са използвали умело природните дадености. Около останките и до днес личат следи от иманярски разкопки, които издават колко притегателно е било това място. Какво ли е карало хората да градят тук, на тези стръмни брегове над реката?

Отговорът се чете в самия пейзаж. Местността предлагала естествена защита, вода и обзор към пътищата долу, а това в неспокойните векове на преселения и набези е струвало повече от злато. Камъкът тук помни много. Помни легионери и византийски стражи, помни средновековни воини и тихи монаси.

Днес обраслите със зеленина останки мълчат, но за вглъбения посетител те разказват цяла епоха, в която равнината не е била сънлива, а кръстопът на империи. Кой би предположил, че под тревата на едно северняшко село се крие толкова дълбока древност?

Денят, който промени обсадата на Плевен

За самото възникване на селото знаем малко, но историята му завинаги се преплита с един-единствен ден.

На дванайсети октомври 1877 година, по стар стил, тук се разгаря Битката при Горни Дъбник, една от най-съдбоносните в хода на Освободителната война. Залогът беше огромен. Целта на руския Генерален щаб бе да прекъсне комуникационната и снабдителната линия на Западната турска армия, и именно с този удар се затваря блокадният пръстен около Плевен.

Това впоследствие изигра решаваща роля както за предаването на града от Осман паша, така и за крайната победа на Руската империя.

Руските части се водеха от прославения генерал Йосиф Гурко, докато срещу тях стоеше Ахмед Хивзи паша. В рамките на деня турският гарнизон бе разгромен, а селото освободено.

В чест на загиналите днес се издига мемориалният парк Лавров, кръстен на генерал-майор Василий Николаевич Лавров, паднал в самия бой.