Войнежа

Има места, които живеят повече от миналото си, отколкото от настоящето.

Войнежа е тъкмо такова кътче: шепа къщи, пръснати по хълмовете, кротка река ниско в дола и гори, които менят цвета си с всеки нов сезон. Тук забързаността губи власт.

Шепа къщи в полите на Балкана

Войнежа е българско село в централната част на страната, сгушено в самите подстъпи на Стара планина, там, където гората се спуска ниско над покривите и въздухът става осезаемо по-плътен. По данни на ГРАО към 2015 година населението му е едва петдесет и седем души, което го превръща в истинско село-спомен от друга епоха. Тишината тук е пълна. В състава му влизат няколко махали с напевни имена, сред които Долен Войнеж, Чаршията, Солевска махала, Горен и Среден Войнеж, и всяка от тях носи частица от общата история. Разположена сред красивите гори на Еленския балкан, Войнежа предлага на своя гост онова, което забързаният град отдавна е забравил. Тук се диша чист покой, а тишината се превръща в най-верния спътник на всеки уморен от многолюдството посетител.

Где се намира Войнежа

Административно селото е част от Община и Област Велико Търново, което го нарежда сред най-богатите на история кътчета в цяла България. През него минава четвъртокласен републикански път, а само на няколко километра се вие и второкласният път с номер петдесет и пет. Войнежа не е откъсната от света. Пътят дотам е лъкатушен и тесен, ала наградата в неговия край напълно оправдава всеки изминат завой и всяка минута търпение. Най-близките населени места са Поповци, Продановци и Илевци.

Малко встрани остава и Вонеща вода, позната на мнозина с лечебните си минерални извори, които привличат гости от цялата страна през всичките четири годишни времена. Самото село лежи дълбоко в Еленския балкан, обгърнато от гъсти гори, които менят цвета си с всеки настъпил сезон и превръщат всяка разходка в малко откритие. Природата тук не е украса, а самата същина на мястото. Именно тази дълбока вкорененост в планината прави Войнежа желана спирка за уморения градски пътник. Който търси спокойни разходки сред зеленината и глътка наистина чист въздух, ще намери тук точно това, което дълго му е липсвало.

Подслон в автентичен бит

Колкото и малко да е селото, то умее да приюти своя гост с рядка и неподправена топлина. Войнежа разполага с две къщи за гости. По-голямата предлага леглова база от двайсет и едно места, докато по-малката е камерна и тиха, подходяща за онези, които бягат от всякаква многолюдност и шум.

И двете крият по една приятна изненада за пристигащия посетител. Изградени са в автентичен селски битов стил, който връща госта назад във времето и му дарява усещане, рядко срещано в еднообразните съвременни хотели.

Тук дървото скърца уютно. Огнището топли с истинска, жива и трепкаща жар, а красивите местности наоколо предразполагат към дълги разходки сред природата и чистия планински въздух. Близките села пък предлагат не по-малко история и природа от самата Войнежа.

Какво по-хубаво от няколко дни далеч от шума, в къща, която ухае на дърво и на старо време? Именно тази автентична обстановка връща мнозина отново по тези тихи и полузабравени места. Те търсят не лукс, а простота.

По следите на войводата

Само на два километра от Войнежа се намира една от най-стойностните забележителности в целия район. Това е къщата-музей Филип Тотю, истинската родна къща на прочутия български революционер. Домът е превърнат в музей по случай сто и петдесетата годишнина от рождението на войводата.

В изложбата са събрани предмети от неговото детство, както и разкази за основните моменти от живота и революционното му дело. Стените сякаш тихо говорят. Посещението е нещо повече от обикновена музейна обиколка, защото връща госта към една епоха на жертви, идеали и неугасваща надежда за свобода. Стъпвайки по същите дъски, по които някога е тичало босоного дете, посетителят неусетно се пренася в друг, отдавна отминал свят. Това е свят на чета и пушка, на дръзка закана и копнеж по свобода. Днешният човек го познава вече само от учебниците.

Манастири и хижи наоколо

Околността на Войнежа е щедро осеяна със свети обители и планински заслони, скрити сред гъстите гори. Наблизо се издига Килифаревският манастир, посветен на Рождество Богородично, който и до днес остава действащ и девически.

Историята му е дълга и драматична. Смята се, че е основан през далечната 1348 година, а след османското нашествие в края на четиринайсети век бива безмилостно разрушен почти до основи. Обителта е възстановена отново през 1718 година, а църквата ѝ е дело на самия майстор Кольо Фичето. Малко по-нататък стои и Плаковският манастир, посветен на Свети Пророк Илия.

Тази средновековна обител е основана през 1280 година и е многократно разрушавана и въздигана наново, последно през далечната 1845 година. Двайсетина години по-късно прочутият майстор издига и нейната стройна камбанария. За любителите на планината на около десет километра се намира хижа Грамадлива с шейсет места и целогодишна дейност.

На единайсет километра пък се разлива язовир Йовковци, изграден върху река Веселика, зарибен с над десет вида риба и напълно подходящ за разходка с лодка, спокоен излет край брега и лятно къмпинг сред природата. Колко много святост и природна красота на толкова малко разстояние! Тук манастирите не са музейни експонати, а живи обители, в които времето тече по свой стар и премерен ритъм. Гостът може да прекара утрото в тих храм с мирис на восък и тамян. Следобеда пък поема нагоре по някоя горска пътека и стига до връх, откъдето погледът обхваща цялата шир на Еленския балкан. Именно това рядко съчетание от дух и природа прави околностите на Войнежа наистина пълноценни и запомнящи се за всеки пътник.

Какво помни старата книга

Сведенията за възникването на Войнежа са оскъдни, ала съвсем не са безмълвни.

Предполага се, че селото се е зародило през османския период, както мнозина други селища в Еленския балкан, чиято труднодостъпност ги е правела сигурно убежище за преследваните.

Планината пазела бегълците. Местността често е била избирана от бягащи българи, тъй като османските власти мъчно достигали чак дотук. Един особено любопитен детайл се крие в запазена преписка върху страниците на богослужебна книга от селската църква „Свети Пророк Илия”. В нея се твърди, че жители на Войнежа са участвали във Велчовата завера от 1835 година. Същата тази година е изградена и самата църква, действаща и до днес. Не е ли удивително как една ръкописна бележка пази паметта за цели поколения напред?

След Освобождението Войнежа влиза в състава на Княжество България и поема своя тих балкански път.