Бодрум

Бодрум е егейски курорт в югозападна Турция, изграден върху руините на античния Халикарнас, родния град на историка Херодот. Тук на едно място стоят един от замъците на рицарите хоспиталиери, останките от едно от Седемте чудеса на древния свят и крайбрежие с над двеста хиляди постоянни жители през лятото. Курортът лежи на полуостров между два залива в провинция Мугла, срещу гръцкия остров Кос, до който се стига с ферибот за около двайсетина минути. Заради тази смесица от антична археология и съвременни плажни клубове мнозина българи го избират за лятна отпуска, а съседните курорти около Мармарис и Дидим често влизат в един и същ маршрут по егейското крайбрежие.

Името на града идва от замъка „Свети Петър”, който латините наричали Petronium, а турците превърнали в Bodrum. Старият Халикарнас е дал на света не само Херодот, но и архитектурен паметник, чието име оттогава означава всяка монументална гробница. Бялите кубични къщи по склоновете, обвити в бугенвилия, придават на града облик, заради който мнозина го наричат турския Сен Тропе. Полуостровът дели бреговата линия на два залива, като източният приютява пристанището и марината, а западният пази по-тихите плажове. Маршрутите оттук тръгват и навътре в страната, към чудноватите скални образувания на Кападокия, и на север по егейския бряг.

Замъкът „Свети Петър" и музеят на подводната археология

Замъкът „Свети Петър” е построен през 1402 година от рицарите хоспиталиери. Той доминира над входа на пристанището. Стените му са вградили мраморни блокове от рухналия мавзолей, които строителите използвали като готов градивен материал. В четирите кули личат гербовете на различните европейски нации в ордена, а английската кула пази резбовани каменни лъвове. Днес зад зъберите се помещава Музеят на подводната археология в Бодрум, един от най-добрите по рода си в Средиземноморието. Сред експонатите е реконструиран корабокрушенец от късната бронзова епоха, изваден от дъното край нос Улубурун, чийто товар включва медни слитъци, слонова кост и стъклени блокове.

В целия свят се пазят само четири антични колекции от стъклени предмети и една от тях е именно тук. Стъклените съдове, гривни и мъниста идват от потънали кораби и обхващат векове наред египетско, финикийско и римско производство. Колекцията от антични амфори пък е подредена в крайната част на пристанището, в обособена зала на крепостта, а формата на глинените съдове за вино и зехтин подсказва откъде е тръгвал товарът по морските пътища.

Разглеждането на замъка отнема няколко часа, особено ако се изкачите по кулите заради гледката към марината. В двора на крепостта обитават пауни, които свободно се разхождат между посетителите, а отделна зала възстановява гробницата на карийска принцеса от четвъртия век преди новата ера. Замъкът е сред малкото места, където археологическата експозиция е разположена в автентична средновековна крепост, а не в съвременна сграда.

Мавзолеят на Мавзол и седмото чудо

Над града, върху един от хълмовете, лежат руините на гробницата на цар Мавзол, владетел на Кария през четвъртото столетие преди новата ера. Тя е построена по поръка на съпругата и сестра му Артемисия, която след смъртта му довела най-добрите гръцки скулптори, за да увековечат паметта на мъжа ѝ. Сградата била висока около четирийсет и пет метра и я увенчавала колесница с четири коня. Древните автори я причисляват към Седемте чудеса на света, а самата дума „мавзолей” произлиза от името на Мавзол.

От разкошната постройка днес са оцелели единствено основите, няколко стъпала и разпръснати каменни фрагменти, защото земетресения и каменоделци векове наред са разнасяли мрамора ѝ. Част от скулптурния фриз и колосалните статуи на Мавзол и Артемисия се пазят в Британския музей, но самото място остава впечатляващо. Стоейки сред основите, разбирате защо строежът е служел за образец на монументалните гробници чак до наши дни.

На входа на археологическия терен малък музей показва макет на първоначалния вид на гробницата и обяснява как точно колоните, стъпаловидният покрив и колесницата са се съчетавали. Любопитен детайл е, че рицарите хоспиталиери, които векове по-късно строели замъка „Свети Петър”, са разглобявали мавзолея камък по камък и са изпекли част от мрамора му на вар. Така едно от Седемте чудеса буквално се е превърнало в строителен материал за крепостта при пристанището.

Античният театър над залива

На склона над Бодрум, изсечен в естествения наклон на хълма, се издига античният театър на Халикарнас. Той е сред малкото запазени постройки от епохата на Мавзол и е можел да побере около тринайсет хиляди зрители на каменните си редове. Полукръглата форма е насочена така, че погледът на публиката се спуска покрай сцената към морето и замъка долу. Седалките са изсечени направо в скалата, а през ниската каменна стена на оркестрата се различава античната дренажна система за дъждовната вода.

През топлите месеци театърът отново оживява, защото в него се провеждат концерти и представления на открито. Ако попаднете на такава вечер, задължително си вземете билет, понеже акустиката между каменните стъпала и гледката към осветеното пристанище правят преживяването различно от обикновен концерт. Малцина курорти могат да предложат концерт на живо в двехилядигодишен амфитеатър с морето за фон.

Изкачването дотам е кратко, но стръмно, затова е добре да тръгнете към залез, когато жегата отслабва. Оттук се вижда почти целият полуостров.

Колоната на Артемида и съседните антични градове

На около двайсетина километра от Бодрум стои единствената оцеляла колона от храма на Артемида, причисляван също към Седемте чудеса на древния свят. Постройката е била сред първите, изградени изцяло от мрамор, и стояла на територията на йонийския град Ефес, до който търговските пътища тръгвали именно от халикарнаското крайбрежие. От някогашното светилище днес е съхранена само една изправена колона, сглобена от разпръснати барабани, насред заблатена низина. Гледката е скромна в сравнение с величието на легендата, но историята зад нея си струва отбиването при пътуване навътре от брега.

Полуостровът е удобна отправна точка и към други антични центрове по егейския бряг. Любителите на археологията често комбинират Бодрум с разходка до Анталия и старинните руини край нея или до древния град Приене, разположен на по-малко от час път.

Портата на Миндос и стъпките на Александър Велики

В западния край на стария град стои портата на Миндос, един от двата официални входа в укрепения Халикарнас. Тя е била част от мощна отбранителна стена, опасваща целия град, и пазела пътя към съседното пристанище Миндос. Точно през тази порта през 334 година преди новата ера се сражавал Александър Велики, когато обсаждал Халикарнас по време на похода си срещу персийската империя. Защитниците отстъпили навътре, а градът паднал след тежки боеве.

Днес от съоръжението са запазени основите на двете кули и част от рова пред тях. Мястото е спокойно и често пропускано от посетителите, които бързат към плажа, и точно затова си струва отбиването. До другите антични центрове по крайбрежието като Кушадасъ и Айвалък лесно се стига с автобус.

Гьозлеме, вторничният пазар и нощният живот

Местната кухня си заслужава отделно внимание. Гьозлемето е първото, което трябва да опитате. То представлява тънко тесто, изпечено върху обърната метална плоча, наречена садж, и напълнено със сирене, спанак, картофи или кайма според вкуса. Жените го месят и пекат пред очите ви по сергиите в стария град.

Всеки вторник Бодрум се превръща в голям пазар. Между сергиите се намират дрехи, обувки, часовници, бижута, подправки, пресни плодове и зеленчуци на изгодни цени. Край пристанището няколко магазинчета продават сувенири и накити, а по централните улици има и бутици с по-скъпи марки.

Вечер курортът сменя ритъма си. Тук работи „Халикарнас”. Дълго я смятат за една от най-големите дискотеки на открито в света, с капацитет за хиляди души под звуците на лазерно шоу над морето. Около нея се нижат наргиле барове, клубове с танцьорки на кючек и нощни заведения, които работят до зори. Който предпочита по-тиха вечер, ще намери покрай морския бряг рибни ресторанти със свежа риба и мезета, където се сервират октопод на скара, морски костур и класическият мезе набор от студени предястия, придружени с анасонова ракия.

Денем животът се прехвърля по плажовете и заливите наоколо. Дървените гулети, традиционните двумачтови ветроходи, тръгват от пристанището за еднодневни обиколки до съседните заливи, където водата е бистра и подходяща за плуване далеч от тълпите. Антична история сутрин, морски разходки следобед и шумен нощен живот вечер, Бодрум събира тези крайности на едно място и точно затова остава сред любимите по цялото егейско крайбрежие.