Козлодуй

Козлодуй е средноголям дунавски град в Северозападна България, който повечето пътници свързват с единствената действаща атомна електроцентрала в страната. По данни на ГРАО за 2015 година населението му е около 13 593 души, а градът е административен център на едноименната община в област Враца и заедно със съседните селища оформя нейния северен край.

Градът лежи в Дунавската равнина, сред плодородния район „Златия”, на самия бряг на голямата река. Точно по средата на течението минава държавната граница с Румъния, затова панорамата към отсрещния бряг е сред първите неща, които впечатляват новодошлия. На седем километра нагоре по течението река Огоста влива водите си в Дунав, което прави околността привлекателна и за любителите на риболова. Голямата вода определя облика на мястото през цялата година.

Лятото тук е горещо, а зимата мека, повлияна от близостта на реката, което удължава приятния сезон за разходка по крайбрежната алея. Равният терен пък е удобен както за пешеходци, така и за велосипедисти. Основната пътна артерия през града е второкласният републикански път II-11, който върви успоредно на реката и свързва Видин с Никопол.

Най-близките населени места са Хърлец, Гложене, Мизия, Сараево, Горни Цибър, Игнатово и Бутан. Туризмът тук е скромен и се поема от един хотелски комплекс и един семеен хотел, затова Козлодуй се посещава по-скоро като еднодневна спирка по Ботевия път, отколкото като самостоятелна дестинация.

Атомната централа, която вдига заплатите

Името на Козлодуй излиза далеч извън България заради АЕЦ „Козлодуй”, единствената атомна електроцентрала в страната. Действаща от 1974 година, тя десетилетия наред е гръбнакът на местната икономика и основен източник на препитание за няколко поколения жители.

Заради нея средната работна заплата в града дълго време е сред най-високите в страната. Това рядко се случва в иначе обезлюдяващия се Северозапад, където повечето градове бавно губят население. Началото е поставено на 6 април 1970 година, когато стартира строителството на първия блок. По-късно, в периода 2004-2006 година, последователно са изведени от експлоатация блокове 1, 2, 3 и 4 по линия на присъединяването на България към Европейския съюз.

Въпреки това централата остава най-големият работодател в района. Тя определя облика на града много повече от която и да е отделна забележителност. Заради нея Козлодуй има по-млад и по-уреден вид от съседните селища. Сравнен с по-старите окръжни центрове като Видин и Плевен, градът е сравнително ново градско ядро, израснало покрай голямата стройка. Около самата площадка са изградени учебни, спортни и социални съоръжения, които също оставят следа върху всекидневието на хилядите заети и техните семейства.

Темата за бъдещето на централата остава жива и днес. Обсъжданото изграждане на нови мощности периодично връща Козлодуй в новините, а перспективата за нови работни места поддържа надеждата на местните хора. За пътника всичко това означава, че градът се усеща по-подреден и по-стопанисван от много други селища наоколо. Туристическата му инфраструктура обаче остава скромна.

Разходката покрай централата не е туристическа в обичайния смисъл, но обяснява по-добре от всеки пътеводител защо градът изглежда точно така. Всеки местен разговор рано или късно опира до нея. Именно тя, а не старинна крепост или храм, е истинската запазена марка на Козлодуй.

Музеят-параход „Радецки" на пристанището

Най-разпознаваемата гледка край брега е музеят-параход „Радецки”, закотвен на пристанището в Козлодуй. Това не е оригиналният съд, а достоверно негово копие. Автентичният параход е унищожен, след като е спрян от експлоатация, а идеята той да се превърне в музей се заражда едва през 60-те години на миналия век. Поръчката за изработката на копието отива в австрийска корабостроителница, същата нация, която е построила и първообраза.

Инициативата е осъществена изцяло с дарения от хиляди българи. В навечерието на 90-ата годишнина от смъртта на Христо Ботев параходът е готов и тържествено обявен за музей. Днес палубата, кабините и машинното отделение са свободно достъпни за посетители. Обстановката пресъздава атмосферата от пролетта на 1876 година. Разглеждането отнема около час и оставя силно впечатление дори у пътниците, които спират в града съвсем случайно. Самият кораб напомня за едно от ключовите събития в българската история.

На 17 май 1876 година четата на Христо Ботев слиза точно на козлодуйския бряг, след като принуждава екипажа да отклони „Радецки” от обичайния му курс по Дунав. Оттук четниците поемат към Врачанския балкан, а мястото на дебаркирането се превръща в едно от най-почитаните в национален план.

Паметникът на Ботев и една злощастна дата

Втората забележителност в самия град е паметникът на Христо Ботев и неговата чета. Монументът е завършен и осветен на 1 септември 1939 година. Тази дата по странна ирония остава в историята и с друго събитие. Точно на този ден по радиото съобщават, че Германия е нападнала Полша и започва Втората световна война, а тържеството в памет на поета е помрачено от страшните новини. Заради трагичния обрат датата на освещаването се запомня двойно, веднъж заради героя и веднъж заради войната, засенчила празника.

Двата символа в града, паметникът и параходът, разказват една и съща история от два различни ъгъла и превръщат краткия престой в малък урок по родна история, какъвто човек получава и в музеите на Русе надолу по реката. Всяка година около 2 юни градът се включва в националното отбелязване на Деня на Ботев и загиналите за свободата, а сирените, които прозвучават в страната, тук имат особено силно звучене. За поклонниците по Ботевия път Козлодуй е задължителна първа спирка, преди маршрутът да продължи нагоре към Враца и Околчица.

Язовир Шишманов вал и риболовът край Дунав

Извън града най-привлекателното място за прекарване на деня е язовир Шишманов вал. Той се намира на осем километра от Козлодуй, по пътя за Лом, и е добре познат сред риболовците от целия Северозапад.

Водоемът е богат на риба, тъй като видовете в него се срещат и в самия Дунав. Тук кълве шаран, сом, каракуда, уклей, бяла риба, дунавска платика, речно попче, червеноперка и костур. Бреговете са равни, лесно достъпни и подходящи за цял ден край водата, а близостта до голямата река обяснява пъстрия рибен състав. Мнозина местни идват тук още на разсъмване, когато водата е спокойна и кълването е най-добро.

Спокойната обстановка и сянката на крайбрежната растителност правят язовира удобна алтернатива на широката река дори за семейства, които не държат въдица, а просто търсят отдих сред природата. Любителите на дивата природа могат да продължат на запад към скалните чудеса при Белоградчик или на юг към Ботевград в полите на Стара планина. Така една спирка в Козлодуй лесно се вписва в по-голям маршрут из Северозападна България.

От тракийско селище до атомен град

Околността на Козлодуй е обитавана от дълбока древност. В района са открити надгробни могили, които свидетелстват за тракийски поселищен център от първото хилядолетие преди новата ера.

Първото писмено сведение за селище с подобно име идва от опис на Никополския санджак от XV век. Там то е записано като Койдозлу и се посочва, че разполага само с осем домакинства. През XVIII век селището се споменава с имената Козлудере, тоест нисък дол, и Котозлук, а по-късно и със съвременното Козлодуй, чието значение се тълкува като „ъгъл на ледовете”. Тези редувания на имена показват колко пъстра е била историята на крайдунавските селища, минавали през ръцете на различни владетели.

Освобождението идва на 23 ноември 1877 година, когато 8-и кавалерийски полк начело с командир Александру Перец прогонва османската власт. След 1878 година селото влиза в новосъздаденото Княжество България, а статут на град получава едва през 1969 година, когато наближава голямата стройка на централата. Така за по-малко от един век Козлодуй се преобразява от тихо крайречно село в индустриален център с национално значение.

Областният център Монтана и днес е сред най-близките по-големи градове. Добрите пътни връзки го държат свързан с останалата част на Северозапада.

Кратък престой по Ботевия път

За повечето пътници Козлодуй е спирка от половин ден, която се съчетава лесно с останалите места по поречието на Дунав. Сутринта се разглеждат параходът и паметникът, а следобедът остава за разходка край язовира или за риболов. Близостта до главния път улеснява пристигането с автомобил, а паркирането край пристанището рядко създава сериозни трудности. Най-оживено градът е в дните около втори юни, когато поклонници от цялата страна се събират за традиционните чествания.

Тогава Козлодуй излъчва особена тържественост, а сирените в памет на загиналите звучат край самата вода, докато в останалата част от годината тук цари спокоен, провинциален ритъм. Така градът предлага две различни лица според сезона и повода за посещение, но и в двата случая остава честна и съдържателна спирка по пътя на Ботевата чета.