Кюстендил

Описание на град Кюстендил

Кюстендил е средноголям български град, един от 27-те областни градове у нас, който се намира в западната част на страната.

Населението му към 2015 година възлиза на 47 640 души, според данните на ГРАО, като тенденцията е към трайното му намаляване.

Кюстендил е древен град и в миналото е носил много и различни имена, като едни от най-известните са Пауталия през Античността и Велбъжд през епохата на Средновековието.

Градът е туристически и балнеоложки център с национално значение, а на територията му са открити редица археологически находки. Кюстендил е и изходен пункт за ски и туризъм в Осоговската планина.

Официалният празник на града се чества на 29 януари, когато се отбелязва Денят на Освобождението на Кюстендил от османско владичество.

Кюстендил е и родно място на десетки известни български личности, като ще споменем само някои от тях:

• Александър Икономов (революционер от ВМОРО);
• Антон Кърпачев – политик, кмет на града и народен представител в 4-ото ОНС (1884-1885);
• Боян Урумов – генерал-майор;
• Димитър Пешев – български политик;
• Крум Кюлявков – художник и писател;
• Мая Манолова – омбудсман и политик;
• Стефан Сърчаджиев – режисьор и актьор;
• Теодор Ушев – аниматор, плакатист и графичен дизайнер;
• И други.

Местоположение на Кюстендил

Кюстендил се намира в южната част на така наречената Кюстендилска котловина, точно в подножието на планина Осогово. Надморската височина на града е 527 метра.

През него преминава река Банщица, която се явява десен приток на Струма. Южно от Кюстендил пък се издига североизточното разклонение на Осогово – хълмът „Хисарлъка“.

Градът е административен център на едноименните Община и Област Кюстендил, а по големина сред областните градове в България той се нарежда на 21-во място.

Основната пътна артерия, която преминава през Кюстендил, е първокласният републикански път 6, а отделно от града тръгват и някои по-малки пътни артерии към намиращите се в района населени места.

Най-близо до Кюстендил се намират населените места Пиперков чифлик, Богослов, Грамаждано, Въртешево, Жиленци, Лозно, Ябълково, Слокощица, Багренци, Николичевци и Скриняно.

Туризъм в Кюстендил – какви са предимствата

Кюстендил разполага с повече от 20 хотела, от които 10 са семейни. Отделно от това има и над 10 къщи за гости, както и няколко апартамента за отдаване под наем.

Градът определено е достъпен откъм места за отсядане и предлага разнообразни възможности в различен ценови диапазон и клас.

Кюстендилският туризъм е тясно свързан с природата, но също и с археологията и архитектурата.

Немалка част от туристите, посещаващи този град, идват заради Осоговската планина и възможностите, които тя предоставя.

Друга част пък посещават Кюстендил заради страхотната архитектура и множеството археологически паметници, които имат огромна културно-историческа стойност.

Забележителности – на кои да обърнем внимание

Кюстендил е богат откъм забележителности град и тук определено няма да скучаете, докато търсите нещо интересно, което да разгледате.

Историческият музей, Художествената галерия, къщата-музей на Димитър Пешев… списъкът е наистина дълъг, поради което ще ви представи сбит вариант на най-интересните забележителности, на които да обърнете внимание:

• Регионален исторически музей Академик Йордан Иванов – основан през 1897 година, това е един от най-старите и най-големите музеи в Европа;
• Алай баня – обществена баня, която е построена върху основите на стара турска баня от късното Средновековие;
• Дервиш баня – друга турска обществена баня, която обаче е запазена в автентичен вид още от построяването си през 1556 година;
• Къща-музей Димитър Пешев – представлява музейна сбирка към регионалния исторически музей, която е автентично копие на родната къща на прочутия политик;
• Художествена галерия Владимир Димитров-Майстора – в нея периодично се откриват художествени изложби на български и чуждестранни художници;
• Римските терми – представляват римски обществени бани от 2 век;
• Джамията Ахмед бей – изградена е през 15 век и една от най-големите джамии в региона;
• Пиргова кула – представлява отбранителна кула от Средновековието;
• Емфиеджиевата къща-музей;
• Къща-музей Ильо Войвода;
• Прокопиева къща;
• Възрожденската църква Свети Димитър;
• Крепостта Хисарлъка;
• Църквата Света Мина;
• Средновековната църква Свети Георги;
• И много други.

Кои са най-важните моменти от историята на Кюстендил

Историята на Кюстендил е богата, тъй като самият град има близо осемхилядолетна история на поселищен живот и близо двухилядна традиция като градско селище.

Това е всъщност и един от най-старите градове по българските земи, а през вековете Кюстендил е носил много и различни имена – Пауталия, Велбъжд, Ълъджа, Коласия, Улпия Пауталия, Константинова баня и други.

Още от края на бронзовата епоха (втората половина на третото хилядолетие преди Христа) в района на Кюстендилската котловина има най-различни тракийски племена.

Конкретно в периода 5-6 век преди Христа траките основават селище на мястото на днешен Кюстендил, а това, което ги привлича, са лековитите минерални извори.

Римляните също оценяват значението на тази локация и след като превземат Тракия през 45 година превръщат Пауталия (както сами го наричат) в ключов балнеологичен курорт и търговски център.

Предполага се, че някъде по време на управлението на българските ханове Кардам и Крум територията на днешен Кюстендил попада в пределите на първата българска държава.

През 9 век Велбъжд, както вече се нарича, се превръща в изцяло български град, а след покръстването по времето на княз Борис I той става и важен епископски център на Българската православна църква.

Макар в отделни периоди крепостта да минава под различно управление, Велбъжд си остава основен град по време на Първото и Второто българско царство.

Дори след падането на България под османска власт Кюстендил остава ключов град и е избран за административен център на едноименния Кюстендилски санджак, който е и най-големият в провинцията Румелия.

За съжаление българското население на града е масово прогонено или насилствено ислямизирано. На мястото на българските жители на Велбъжд се заселват османски турци, предимно от град Кония в Мала Азия.

Градът е прекръстен на Константин-илли на името на последния му християнски владетел – Константин Драгаш.

След заселването на турски семейства градът постепенно започва да запада и към 19 век вече е обикновен провинциален османски град с ориенталски облик и предимно турско население.

По време на Възраждането обаче градът започва отново да се развива, а основна причина за това е, че постепенно в него се завръща християнското население от български произход.

Към средата на 19 век християнското и мюсюлманското население е почти наравно, а в този период се изграждат и няколко християнски църкви, сред които „Успение Богородично“, „Свети Димитър“ и „Света Мина“.

През 1821 година дори се открива килийно училище, което през 1849 година се превръща във взаимно.

Кюстендил е освободен от руски войски на 29 януари 1878 година. По силата на Берлинския договор градът попада в пределите на новосъздаденото Княжество България.

След Освобождението Кюстендил се превръща в един от важните градски центрове в югозападната част на страната. През 1909 година е завършена железопътната линия между Кюстендил и София.

В началото на миналия век градът е силен промишлен и търговски център, а основните отрасли, които се развиват, са леката и хранително-вкусова промишленост, както и овощарството.

По време на Първата балканска война (1912 година) близо 132 души от Кюстендил участват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В периода на социализма градът продължава да се развива като индустриален център и в него са открити много заводи, които осигуряват работа на местното население и привличат доста хора от близките села.