Кюстендил

Описание на град Кюстендил

Кюстендил е средноголям български град и един от двадесет и седемте областни центъра в страната. Разположен е в най-западната ѝ част, съвсем близо до границата със Северна Македония.

Към 2015 година населението наброява 47 640 души по данни на ГРАО. За съжаление тази цифра трайно намалява през последните десетилетия. Самият град е древен и през вековете е сменял името си неведнъж. Най-звучни сред тези имена остават Пауталия от Античността и Велбъжд от Средновековието.

Днес Кюстендил е туристически и балнеоложки център с национално значение. Под улиците и площадите му се крият десетки археологически находки от различни епохи. Оттук туристите поемат нагоре и към Осоговската планина заради ски и пешеходните преходи.

Кюстендил е родно място на десетки личности, оставили ярка следа в българската история и култура. Оттук тръгват революционерът от ВМОРО Александър Икономов и политикът Антон Кърпачев, кмет на града и народен представител в Четвъртото Обикновено народно събрание. Свои корени тук имат генерал-майор Боян Урумов, политикът Димитър Пешев и художникът и писател Крум Кюлявков. Родом от Кюстендил са още омбудсманът Мая Манолова, режисьорът и актьор Стефан Сърчаджиев и аниматорът и график Теодор Ушев.

Официалният празник на града се чества на 29 януари. На този ден кюстендилци отбелязват своето освобождение от османското владичество.

Местоположение на Кюстендил

Кюстендил лежи в южния край на Кюстендилската котловина, сгушен в подножието на Осогово на около 527 метра надморска височина. През града тече река Банщица, десен приток на Струма, а южно от него се издига хълмът Хисарлъка, североизточно разклонение на планината.

Градът е административен център на едноименните Община и Област Кюстендил и се нарежда на двадесет и първо място по големина сред областните градове в България. Главната пътна артерия през него е първокласният републикански път шест. От Кюстендил тръгват и по-малки пътища към околните села: Пиперков чифлик, Богослов, Грамаждано, Въртешево, Жиленци, Лозно, Ябълково, Слокощица, Багренци, Николичевци и Скриняно. Така градът остава здраво свързан с околните селища в котловината.

Разположението на Кюстендил открай време го прави естествена порта към съседните балкански земи, защото на запад, отвъд билото на Осогово, минава държавната ни граница, а през прохода при Гюешево върви пътят към Северна Македония. Това крайгранично положение столетия наред е носело на града търговско значение и го е превръщало в оживен кръстопът, през който са се стичали хора, стоки и обичаи от три посоки.

Осогово и хълмът Хисарлъка

Над Кюстендил властва Осоговската планина, един от най-обширните планински дялове по западната граница на България. Най-високият ѝ връх е Руен, който се възземва на около 2251 метра точно върху чертата ни със Северна Македония. Планината е стара и заоблена, обрасла с букови и иглолистни гори и прорязана от студени потоци и пръснати пасища, които открай време изхранват местните стада.

От града нагоре към билото пътят минава през местността Три буки. Тя е любимо сборно място на кюстендилци, които идват тук за отмора сред планинската хладина. Южно от градските квартали пък се надига хълмът Хисарлъка, североизточното разклонение на Осогово. На върха му и до днес личат останките от средновековна крепост. Наоколо се простира залесен парк с пътеки, чешми и панорамна кула.

От кулата погледът обхваща цялата котловина в един замах. Местните се качват дотук за разходка и за глътка чист планински въздух. Гледката към керемидените покриви на стария град възнаграждава всекиго, изкачил се по пътеката.

Туризъм в Кюстендил

Кюстендил разполага с над двадесет хотела, десет от които семейни, а към тях се добавят и повече от десет къщи за гости и няколко апартамента под наем. Спектърът от цени и класове е толкова широк, че градът рядко затруднява госта при избора на подслон.

Туристите пристигат тук по две основни причини. Едните идват заради Осоговската планина и възможностите за ски и пешеходен туризъм по нейните пътеки. Другите се интересуват от архитектурата и от изключително богатите археологически паметници на града. Те са се трупали в продължение на близо осем хиляди години непрекъснат поселищен живот на едно и също място.

Балнеологията е отделна глава в историята на Кюстендил. Минералните извори привличат посетители още от тракийско и римско време, а традицията оттогава не е прекъсвала. Топлите извори бликат в самото сърце на града с температура близо до седемдесет градуса. Водата е лековита и я ценят за лечение на ставни и кожни неразположения. Тя подхранва обществените бани на града още от дълбока древност.

Около изворите и днес никнат балнеохотели и възстановителни средища. Те поддържат живо едно занятие, старо колкото самия град. Така древната традиция на топлата вода продължава да тече и в наши дни.

Забележителности

Кюстендил е необичайно богат откъм забележителности и всяка улица тук крие по нещо. Сърцето на музейния град е Регионалният исторически музей „Академик Йордан Иванов”, основан през 1897 година и смятан за един от най-старите и най-големите музеи в Европа. Към него се нарежда и Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора”, където периодично гостуват изложби на български и чуждестранни автори. Отделна музейна сбирка представя къщата-музей „Димитър Пешев”, автентично копие на родната къща на видния политик.

Банската култура на града се разказва през няколко забележителни постройки. Алай баня е обществена баня, изградена върху основите на по-стара турска баня от късното Средновековие. Съвсем близо стои Дервиш баня, друга турска обществена баня, запазена автентично още от построяването си през 1556 година. Най-древни от всички са Римските терми, обществени бани от втори век, които напомнят колко назад отива навикът на топлата вода тук. От отбранителните съоръжения се е запазила Пирговата кула, средновековна отбранителна кула сред стария град.

Старият град пази и няколко възрожденски къщи, превърнати в музеи. Сред тях са Емфиеджиевата къща-музей, къщата-музей „Ильо Войвода” и Прокопиевата къща, всяка със своя разказ за миналото. Духовният живот пък е оставил редица храмове, сред които възрожденската църква „Свети Димитър”. До нея паметта за вярата пазят църквата „Света Мина” и средновековната църква „Свети Георги”. Мюсюлманското минало пък е оставило джамията Ахмед бей от петнадесети век, една от най-големите в целия регион. Над всичко това бди крепостта Хисарлъка, чиито зидове помнят и римски, и български, и османски времена.

Зад тези имена се крие цяла една жива история, изписана в камък и зид. Римските терми и старите турски бани разказват как изворите никога не са преставали да топлят града. Възрожденските църкви пък пазят паметта за завръщането на българското население по тези земи. Който тръгне по тесните улички на стария град, ще усети как пластовете на вековете лежат един връз друг.

Разгледването на всичко това трудно се побира в един ден. Затова мнозина се връщат в Кюстендил повече от веднъж. Всяко ново идване разкрива по някой ъгъл, останал незабелязан предишния път.

Кюстендилската череша и плодородната котловина

Кюстендилската котловина отдавна носи прозвището овощна градина на България. Мекият климат, заслонът на планините и тучните почви правят този край същинско благодатно място за овощарство.

Тук вирее прочутата кюстендилска череша, чието име се произнася с гордост из цялата страна. Напролет белоцветните градини обгръщат полето като лек облак. В началото на лятото клоните натежават от едър тъмночервен плод. Овощарството е стар поминък по тези земи и местните предци едва ли не са го въздигнали в изкуство.

Освен черешите тук зреят още ябълки, круши, сливи и какви ли не градински плодове. Кюстендил е и седалище на научна институция по земеделие, която от десетилетия подбира и облагородява овощните сортове. Така старата традиция среща съвременната наука, а плодовете от тукашните градини и до днес поемат към пазарите на София и отвъд.

Кои са най-важните моменти от историята на Кюстендил

Историята на Кюстендил е забележително дълбока, защото градът се гордее с близо осем хиляди години поселищен живот и близо две хилядолетия традиция като градско селище. Това е и един от най-старите градове по българските земи изобщо. През вековете той е носил много и различни имена: Пауталия, Велбъжд, Ълъджа, Коласия, Улпия Пауталия и Константинова баня.

Първите следи от живот тук се появяват още в края на бронзовата епоха, през втората половина на третото хилядолетие преди Христа, когато в котловината се настаняват различни тракийски племена. Някъде през пети и шести век преди Христа траките основават на това място истинско селище. Привличат ги преди всичко лековитите минерални извори. По-късно и римляните оценяват значението на локацията и след като превземат Тракия през 45 година, превръщат Пауталия в ключов балнеологичен курорт и търговски център. Така още в древността градът се утвърждава като средище на топлата вода и оживената търговия.

Предполага се, че при управлението на българските ханове Кардам и Крум земите на днешен Кюстендил влизат в пределите на Първата българска държава. През девети век Велбъжд, както вече се нарича градът, става изцяло български. След покръстването при княз Борис Първи той се утвърждава и като важен епископски център на българската църква. Макар в отделни периоди крепостта да сменя своите господари, Велбъжд остава основен град и през Първото, и през Второто българско царство.

Дори след падането на България под османска власт Кюстендил запазва тежестта си. Изборът пада върху него за административен център на едноименния Кюстендилски санджак, най-големия в цялата провинция Румелия. За съжаление българското население на града е масово прогонено или насилствено ислямизирано. На мястото на старите жители на Велбъжд се заселват османски турци, дошли предимно от малоазийския град Кония. Тогава градът е прекръстен на Константин-илли по името на последния си християнски владетел Константин Драгаш.

След заселването на турските семейства Велбъжд постепенно запада. Към деветнадесети век той вече е обикновен провинциален османски град с ориенталски облик и предимно турско население. През Възраждането обаче животът отново се съживява, а главната причина за това е бавното завръщане на християнското население от български произход. Към средата на века християни и мюсюлмани живеят почти наравно. Тъкмо тогава се издигат и няколко християнски храма, сред които „Успение Богородично”, „Свети Димитър” и „Света Мина”. През 1821 година се открива и килийно училище, което към 1849 година прераства във взаимно.

Освобождението идва на 29 януари 1878 година, когато руските войски прогонват османската власт от Кюстендил. По силата на Берлинския договор градът остава в пределите на новосъздаденото Княжество България. Оттогава той бързо се превръща в един от важните градски центрове на югозападната част на страната. През 1909 година е завършена и железопътната линия между Кюстендил и София. В началото на миналия век градът е силен промишлен и търговски център, а водещи отрасли са леката и хранително-вкусовата промишленост, както и овощарството.

През Първата балканска война от 1912 година близо 132 души от Кюстендил се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение. През годините на социализма градът продължава да расте като индустриален център и в него никнат множество заводи. Те осигуряват работа на местните хора и привличат мнозина от околните села.