Белимел

Белимел е малко северозападно село в община Чипровци, област Монтана, сгушено в подножието на Стара планина край река Огоста. По данни на ГРАО към 2015 година тук живеят 229 души. А до селото се достига по третокласния републикански път 102. То се помни най-вече като родното място на Върбан Пенов и като удобна изходна точка към Чипровския Балкан, манастирите по долината на Огоста и скалните образувания над селото. Най-близките населени места са Митровци, Челюстница, Горна Лука и Горна Ковачица, а областният център Монтана и съседните Чипровци остават на удобно разстояние с кола.

Тази позиция в най-северозападния ъгъл на България прави Белимел подходяща база за обиколка на манастирите, върховете и водопадите в Чипровския дял на Стара планина, без да се налага дълго пътуване между обектите. Тишината тук е почти осезаема и именно тя привлича пътешествениците, които търсят отдих далеч от шумните курорти. Селото живее в свой бавен ритъм, подчинен на сезоните и на планината, а гостоприемството на местните хора допълва впечатлението за неподправена провинция.

Който дойде с кола, обикновено остава поне за един ден, защото забележителностите наоколо лесно се нанизват в общ маршрут.

Върбан Пенов и литературната следа на Вазов

Белимел дава на историята Върбан Пенов, който през 1837 година повежда т. нар. Върбанпеново въстание срещу османската власт в Северозападна България. Бунтът е сред ранните прояви на въоръжена съпротива в Чипровския край, десетилетия преди Освобождението. Местните предания добавят и по-стара драма към тази памет: според тях селото е било разрушено вследствие на Чипровското въстание от 1688 година, а оцелелите му жители се изселват чак в Бесарабия. Около четиридесет години по-късно Белимел е възстановен на старото си място, което обяснява защо историческата му нишка изглежда накъсана.

Тази бунтовна жилка не е случайна за Чипровския край, който столетия наред е бил огнище на съпротива и на силно католическо и православно самосъзнание. Паметта за погромите и изселванията се предава от поколение на поколение и до днес оцветява разказите на местните хора. Името на селото влиза и в българската литература. Смята се, че Върбан Пенов е прототип на Славчо Белимелеца от разказа на Иван Вазов „Белимелецът”, което свързва глухото балканско село с класиката на родната проза.

Вазовата следа в района не свършва тук. Лопушанският манастир по на изток е бил сред любимите обители на писателя, така че пътят от Белимел минава буквално през няколко страници от неговото творчество. За посетителя това превръща разходката в нещо повече от обикновена екскурзия из Северозападна България, до която се стига и през областния център Монтана. Който носи в куфара си томче с разкази на Вазов, ще открие, че пейзажът около селото оживява описанията почти дословно.

Момин камък и скалните образувания над селото

Между Белимел и съседните Чипровци стои Момин камък скалното образувание, заради което мнозина изобщо тръгват насам. Представлява няколко скални блока, наредени един върху друг. А общата височина на каменната фигура достига почти девет метра. Формата подхранва местни предания и привлича любителите на необичайната природа, които комбинират посещението с близките водопади на Балкана.

Оттук тръгват пътеки към по-известните каскади в района като Чипровския водопад и Копренските водопади, а самият камък е удобен ориентир за начало на по-дълъг преход. От него гледката се отваря към билото на Стара планина и към зелените дялове на Чипровския Балкан.

В ясен ден погледът стига далеч навътре в планината, а в ранна утрин мъглите по долината на Огоста придават на сцената почти приказен вид.

Околността е част от планинския дял, известен с чипровските килими и с традиционната обработка на руда и сребро, заради която Чипровци векове наред е бил занаятчийско средище. Тази културна среда се усеща и в съседните на Белимел села Митровци, Челюстница, Горна Лука и Горна Ковачица, които оформят малка група селища в гънките на планината.

Старите занаяти не са изчезнали напълно и днес местни майстори продължават да тъкат килими по характерните чипровски шарки, които отдавна са се превърнали в символ на целия край.

Връх Стовци и римската наблюдателница

На 7 километра от селото се издига връх Стовци, висок 866 метра, един от добрите панорамни обекти в близкия Балкан. Стратегическото му разположение прави изкачването смислено дори за по-неопитни туристи. Пътеката не е особено стръмна и спокойно се изкачва за част от деня. А наградата горе е широка гледка към билото и към съседните долини.

Смята се, че още от римско време върхът е служел като наблюдателен пункт над долината на Огоста. И до днес на билото личат останки от крепост, в която е била разположена някогашната наблюдателница. Така че историята тук е буквално под краката на туриста. Този римски пласт не е изолиран: в землището на Белимел се намира и Римско градище, чиито руини потвърждават, че мястото е било обитавано далеч преди появата на средновековното село. Според различни изследователи днешното селище възниква в периода между 9 и 11 век, тоест в ранното Средновековие.

Така над едно и също място се наслагват римска крепост, средновековно селище и съвременно балканско село, което прави разходката към Стовци своеобразно пътуване през няколко епохи наведнъж. За любителите на археологията тези тихи руини са повод да си представят как е изглеждал животът по тези склонове преди близо две хилядолетия.

Чипровският и Лопушанският манастир по долината на Огоста

Най-значимата духовна забележителност наблизо е Чипровският манастир „Свети Иван Рилски”, разположен по долината на река Огоста на около 4,5 километра от Белимел и част от Видинската епархия.

Предполага се, че първата обител е изградена още през 10 век. За близо хилядолетната си история манастирът е разрушаван цели шест пъти. А сегашната сграда е изградена през 1876 година и оттогава се поддържа без прекъсване.

В комплекса има църква, параклис с камбанария, триетажна кула с костница и малко гробище.

Манастирът пази паметта за Чипровското въстание и често е смятан за един от духовните центрове, които поддържат огъня на съпротивата в Северозапада. Тихият двор и старите стенописи правят посещението подходящо както за поклонници, така и за туристи, които ценят възрожденската архитектура.

На 7,5 километра е и Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча”. Сегашната постройка е сравнително нова, но на същото място е имало обител още от времето на Второто българско царство. Манастирът е бил разрушаван многократно и възстановен през Възраждането, а днес е сред поддържаните духовни обекти в района, до който се стига и по пътя от Берковица.

Тъкмо този манастир е сред любимите места на Иван Вазов, който намира тук вдъхновение и спокойствие, така че литературната нишка на Белимел се връзва отново в Лопушанската обител.

Къде да отседнете и кога да тръгнете

Туристическата база в самия Белимел е скромна.

Селото разполага с един хотел с легла за 12 души, разположен в подножието на Стара планина с гледка към Чипровския Балкан. А към него работи и ресторант с традиционна българска кухня. Който предпочита по-голям избор на нощувки, обикновено отсяда в Чипровци или Монтана и идва насам само за деня. Близкият Балкан компенсира малкия капацитет с маршрути по екопътеки и изкачвания към хижите във високата част на планината.

На около 3,5 километра е и язовир Горна Ковачица на надморска височина 290 метра, който напоява селата в района и е приятна спирка за разходка. За по-дълъг престой районът се връзва логично с известните забележителности на Северозапада, сред които скалите при Белоградчик и крепостта Баба Вида във Видин.

На юг по същата планинска верига остава и Враца с Врачанския Балкан.

Най-добрите месеци за тръгване насам са от късна пролет до ранна есен, когато пътеките към Стовци и водопадите са сухи и проходими. През зимата високите участъци на Чипровския Балкан затрудняват изкачванията, затова посещенията тогава обикновено се ограничават до манастирите и до самото село.

Който планира пътуването си грижливо, ще успее да съчетае история, природа и духовни обекти в една наситена обиколка, която остава дълго в спомените.