Васильово

Васильово е малко планинско село в община Тетевен, област Ловеч, проснато на дълга ивица покрай Васильовската река в сърцето на Тетевенския Балкан. По данни на ГРАО към 2015 година в него живеят 243 души, а най-близките съседни селища са Рибарица, Тетевен и Шипково. Името му е свързано със съседния връх Васильов, който се издига източно от къщите и е най-високата точка на целия Предбалкан. Селото получава самостоятелен статут на 7 април 1949 година, когато се отделя от Рибарица.

Заради продълговатата си форма и тясната речна долина то изглежда като едно дълго улично село, притиснато между планинските хребети. За посетителя Васильово е преди всичко тиха изходна точка за планината, а не курорт с шумна инфраструктура. Тук се идва заради реката, върха над селото и историческите местности наоколо, а не заради хотелски комплекси. Надморската височина и затвореното разположение в долината придават на мястото свеж планински характер през цялата година. Сутрин над реката често ляга лека мъгла, която бавно се вдига с първите слънчеви лъчи. Това е село за хора, които искат да забавят ритъма, да дишат чист въздух и да тръгнат пеша към билата, без да чакат ред и без шумни тълпи около себе си.

Васильовската река и хребетите наоколо

По цялата дължина на селото тече Васильовската река, която дава ритъма на живота тук и оформя тясната зелена долина. Водата идва от височините на Тетевенския дял и през лятото остава хладна дори в най-горещите дни.

От юг Васильово е затворено от хребетите Калугерско било и Дебели дял, а от север го пази скалистият рид Нешов камък. Тази верига от била прави селото защитено от ветровете и му осигурява меко планинско лято.

Точно затова мнозина идват тук заради тишината и чистия въздух, а не заради организирана туристическа инфраструктура. Покрай реката се ниже и единствената по-голяма база за нощувка в селото. Това е малка къща за гости с пет места, изградена в рустикален стил направо на брега. Дворът ѝ слиза до водата, а в него има лятна къщичка със сламен покрив, кътове за отдих и барбекю. Подобна камерна обстановка превръща престоя във Васильово в спокойна почивка сред природата.

Край селото минава третокласният републикански път 358, който го свързва с Рибарица и оттам с пътя за Тетевен. Разстоянието до общинския център е около десет километра по живописна долина. Който търси по-голям град с музеи и услуги, поема към областния център Ловеч на север.

Връх Васильов, най-високият в Предбалкана

Източно от селото се извисява връх Васильов с височина 1490 метра и точно той дава името на цялата местност. Това е първенецът на Предбалкана, а гледката от заобления му връх обхваща хоризонта във всички посоки. В ясен ден от билото се различават връх Ботев и Шипка по главното старопланинско било, както и водната шир на язовир Сопот на юг. Изкачването става по няколко пътеки: едната пресича стръмни планински поляни, а другата следва по-полегат черен път до самото теме. Изгледът към плетеницата от ридове на Тетевенския Балкан си заслужава усилието и в двата случая. В подножието на върха, на югоизток от него, стои хижа Васильов с 42 легла, която служи за изходна база на изкачването.

Тя е обновена, има ток и течаща вода, а в столовата се предлага туристическа кухня. Това я прави удобна спирка за тези, които искат да разделят прехода на два дни. Подобни планински бази по Предбалкана ще откриете и около Голяма Желязна в посока Троян. Най-доброто време за изкачване е от късна пролет до средата на есента, когато поляните са сухи, а гледката към далечните върхове е чиста. През зимата снегът по северните склонове прави маршрута труден и неподходящ за неподготвени туристи. Който тръгва от селото, добре е да си носи вода, защото по горната част на пътеката чешми няма.

Местността Костина и паметникът на Бенковски

На малко разстояние от Васильово се намира местността Костина, свързана с един от драматичните мигове на Априлското въстание.

Тук през 1876 година загива войводата Георги Бенковски, предаден и причакан от потеря в гъстата гора. В негова памет на самото място е издигнат паметник през 1908 година, който и до днес остава притегателна точка за поклонниците на нашата история. Днес Костина е широка поляна с чешма, детска площадка и няколко заведения, отворени през топлия сезон. Удобна е дори за семейства с деца и влиза в повечето обиколки по местата на Бенковски, включително тези, тръгващи от Копривщица, откъдето поема въстаническата чета. Мнозина съчетават поклонението с кратък пикник под сянката на старите дървета и спокойна разходка по тревистите поляни.

Мястото е особено живо около годишнините на въстанието, когато тук идват ученически групи и родолюбиви дружества, за да отдадат почит.

За посетителя това е тих урок по история на открито, който се помни дълго след връщането у дома.

Тракийската крепост „Тръса” и могилите

Макар писмените сведения за Васильово да са оскъдни, земята около селото пази следи от древен живот. Западно от връх Васильов, в местността „Тръса”, се откриват останки от тракийска крепост, които доказват присъствие на хора по тези височини още от Античността. По високите рътлини над селото археолозите броят дванадесет могили, а по поречието на Васильовската река са регистрирани още двадесет и две. Тази гъстота на надгробни могили говори за оживено заселване в долината много преди да се появи днешното село. Самото Васильово най-вероятно възниква през османския период като махала на близката Рибарица. Точна година на основаване няма, тъй като писмените извори за тези махали в Тетевенския Балкан са пестеливи.

Чак на 7 април 1949 година махалата е призната за самостоятелно село, каквото остава и до днес. Така Тръса, могилите и днешните къщи разказват една обща история на непрекъснат живот в долината.

Природата и сезоните край селото

Долината на Васильовската река е обрасла с букови и габърови гори, които през есента пламват в червено и златисто.

Склоновете на върха пазят и обширни планински поляни, по които напролет цъфтят минзухари, иглики и диви божури. Тази смяна на багрите прави всеки сезон тук различен и затова мнозина се връщат в селото повече от веднъж. Тишината привлича и богат животински свят. По върховете кръжат орли и мишелови, а в гората се срещат сърни, диви свине и катерици. За любителите на птиците ранната утрин край реката е истинско удоволствие, изпълнено с песните на десетки видове. Който обича спокойните разходки, ще намери покрай водата сенчести пътеки, подходящи и за по-възрастни посетители.

Лятото е меко и приятно заради надморската височина, есента е суха и ясна, а зимата затрупва билата с дебел сняг. Пролетта е времето на буйните води и на първата зеленина по поляните. Така всеки месец предлага свое лице на този кът от Тетевенския Балкан и заслужава отделно посещение.

Как се стига и какво да очаквате

До Васильово се пътува най-лесно през Тетевен, откъдето тръгва добре поддържан планински път през Рибарица. Със собствен автомобил разстоянието от общинския център се изминава за около двадесет минути по живописна долина покрай реката. Обществен транспорт има, но е рядък, затова повечето гости предпочитат лична кола или организирана екскурзия.

В селото няма голям магазин, банка или бензиностанция, затова разумно е да заредите гориво и провизии още в Тетевен. Мобилното покритие е добро в долината, но отслабва нагоре по пътеките към върха. Който планира преход, добре е да тръгне рано сутрин и да прецени времето си според светлата част на деня. Васильово е място за бавен туризъм, в който денят се мери с разходки, гледки и тишина, а не с забележителности по списък. Тук се идва заради планината, историята в Костина и спокойствието край реката. Точно тази простота прави селото скъпо на сърцето за всеки, който търси истинско бягство от градската забързаност.

Тетевен и водопадите наблизо

На около десет километра по долината се намира Тетевен, от където тръгват преходите към няколко природни обекта, удобни за съчетаване с престой във Васильово.

Тетевенските водопади с главния праг Скока, екопътеката „Под пръските на водопада” и местният парк за приключения се вместват в един следобед. В самия Тетевен стоят Историческият музей, Хаджииванувата къща и манастирът „Свети пророк Илия”.

За по-дълъг маршрут изберете съседните предбалкански селища като Дивчовото, а любителите на високопланинските преходи продължават към Априлци в подножието на Централна Стара планина. Така Васильово застава в центъра на цяла мрежа от маршрути, която съчетава река, връх, история и съседни планински селища. Един уикенд тук стига колкото за изкачване до билото, толкова и за спокойни разходки и срещи с миналото. Затова селото е чудесна основа за всеки, който иска да опознае този по-малко познат край на Балкана.