Кушадасъ

Кушадасъ е егейски курортен град в провинция Айдън на западния бряг на Турция, на около осемдесет километра южно от Измир. От гръцкия остров Самос го делят едва двадесетина минути с кораб, което го прави удобна врата между двата бряга на Егейско море. Името му се превежда като „птичи остров” и идва от скалистото островче Гюверджинада пред пристанището, чиято форма напомня птича глава.

Градът съчетава дълги плажове, едно от най-големите яхтени пристанища в района и непосредствена близост до античния Ефес. Заради тази комбинация той е сред най-посещаваните места по цялото турско крайбрежие на Егейско море. Мнозина българи стигат до него през Турция и го използват като база за обиколка на околните забележителности. Постоянните жители надхвърлят сто хиляди, но през летния сезон населението набъбва многократно заради туристите и круизните кораби на терминала. Курортът е удобен и за семейства с деца, и за по-млади компании, защото събира спокойни заливи в едната си част и оживени барове в другата.

Историята му е стара. Тук е стоял античният пристанищен град Неаполис, а през средните векове генуезки и венециански търговци държали местната митница под името Скала Нуова. Същите италиански търговци построили крайбрежните складове, чиито основи личат и днес под старата част на града.

Гюверджинада и крепостта над пристанището

Малкото островче Гюверджинада, дало името на града, е свързано с брега чрез къс изкуствен насип. По него се стига пеша за няколко минути, а на върха на скалата се издига каменна крепост от началото на петнадесети век. Изградена е по времето на бейовете от Айдън и по-късно е укрепена от османците срещу пиратските набези в Егейско море.

Стените обхождат целия връх на скалата и от тях се разкрива широка гледка към залива и яхтеното пристанище. Около крепостта се вият сенчести пътеки, кафенета и тревни площи. Вечер те се превръщат в любимо място за разходка на местните, а входът е символичен и обиколката отнема не повече от час. Точно срещу островчето започва крайбрежната алея с паметника на Ататюрк и редицата рибни ресторанти. Оттам погледът обхваща едновременно старото пристанище и модерните кейове с платноходките.

Старата търговска част пази керван-сарая Йокюз Мехмед паша от седемнадесети век, който днес работи като бутиков хотел с вътрешен двор. Постройката е била станция по търговския път, където камилските кервани разтоварвали стоката си преди натоварването на корабите, а само на крачка от нея се издига джамията Калеичи с лабиринта от тесни улички наоколо. От старата градска порта към хълма още стоят части от крепостната стена на Скала Нуова, а сенките на платаните пазят пешеходците от обедната жега.

Ефес и Селчук на половин час път

Най-силната причина да изберете Кушадасъ е близостта до Ефес, най-добре запазения античен град в Източното Средиземноморие. Той е отдалечен на около двадесет километра в посока град Селчук и се обхожда за половин ден. Тук са фасадата на библиотеката на Целз, големият театър с близо двадесет и пет хиляди места и мраморната улица Куретес. ЮНЕСКО го вписва в списъка на световното наследство през 2015 година.

В покрайнините на Селчук са разпръснати останките на храма на Артемида, някога едно от седемте чудеса на древния свят. От грамадата мраморни колони днес стърчи само една, ала основите ясно издават колко внушително е било светилището, дълго над сто метра и горяло няколко пъти.

В самия Ефес отделно внимание заслужават терасовидните къщи с подови мозайки, обществените тоалетни от римско време и одеонът за музикални представления, а през пролетта по мраморните плочи цъфтят макове.

Самият Селчук заслужава отделна спирка. На неделния пазар се продават местни сирена, маслини и сушени смокини, а над всичко се възвисяват византийската базилика „Свети Йоан” и крепостта на хълма Аясулук. Любителите на по-малко познати обекти продължават към съседния Дидим с храма на Аполон или към античния център край Бодрум.

Дома на Дева Мария на връх Бюлбюл

На девет километра от Селчук, в боровите гори на връх Бюлбюл, стои каменна къщичка. Католическата църква я почита като последния дом на Дева Мария. Папа Павел Шести и папа Йоан Павел Втори я посещават и потвърждават статута ѝ на светилище.

Около параклиса блика извор с вода, смятана за лековита. Една стена е покрита с хартиени молитви. Мястото е тихо и сенчесто дори в летните жеги. Затова обиколката му се съчетава в един ден с Ефес, тъй като двата обекта са на минути път. Откриването на дома се свързва с виденията на немската монахиня Анна Катарина Емерих от деветнадесети век.

Тя описала точното му разположение, без да е стъпвала в Анадола. По нейните указания изследователите открили останките чак през 1881 година. Успение Богородично през август се отбелязва тук с литургия, на която идват и християни, и мюсюлмани, защото Дева Мария се почита и в исляма.

Адаленд, Лонг Бийч и заливите за къпане

Кушадасъ разполага с Адаленд, дълго смятан за един от най-големите аквапаркове по турското крайбрежие. Комплексът в северната част на града събира делфинариум и множество тобогани на едно място.

Освен водните пързалки тук работи и зона за плуване с делфини. Тя привлича посетители от съседните курорти и често удължава почивката на семействата с деца с няколко дни. Най-известната пясъчна ивица е Лонг Бийч, тоест Дългият плаж, който се простира на километри южно от центъра към квартала Кушту. По-близо до града са плажовете Дамлъ и Ладиес Бийч, удобни заради плиткото дъно и редицата плажни барове зад тях.

Водата на Егейско море тук е по-хладна и по-бистра, отколкото на юг. Любителите на дюните и боровите гори се насочват към полуостров Дилек, обявен за национален парк. Той заприщва входа на залива точно срещу остров Самос. В резервата гнездят редки птици, срещат се чакали и диви свине, а скритите чакълести заливи са сред малкото девствени плажове по този оживен бряг. Маркираните пътеки през гората водят до заливи като Кавачлъ и Айдънлък, до които се стига само пеша или с местния автобус.

По крайбрежието на север се е сгушил тихият рибарски Айвалък, а добра отправна точка за цялата обиколка остава големият Истанбул. Крайбрежието на Кушадасъ носи Син флаг на няколко от плажовете си. Това е още един довод за семейната почивка.

Барове, кожени базари и фериботи към Самос

Вечер животът се концентрира на прочутата Бар стрийт в квартала Калеичи. Клубовете кънтят до зори. Денем същата зона се изпълва с търговци на кожени изделия, бижута и подправки, защото градът от векове е център на кожарството в целия район.

На базара се пазари на висок глас, а продавачите почти винаги предлагат чаша чай, докато разгъват кожените якета и шаловете пред купувача. Кулинарията тук е изцяло егейска и се различава от тежката кухня на вътрешността. По крайбрежните маси преобладават прясна риба, миди и калмари, мезетата от диви билки, наречени „от”, и зехтинът от околните маслинови горички, който подправя почти всяко ястие. Любителите на сладкото опитват местния лоукум и баклавата с шамфъстък. Тези витрини примамват минувачите от сутринта.

Голямото яхтено пристанище Сетур Марина приема платноходки от цяло Средиземноморие. Оттук тръгват и дневните корабчета към уединените заливи на полуостров Дилек, които иначе остават трудно достъпни по суша. Тук е началото на редовния ферибот към Самос, който прекосява тесния пролив за около час и позволява еднодневна разходка до гръцкия остров с връщане още същата вечер. Круизният терминал пък е сред най-натоварените в Източното Средиземноморие. Той приема огромни лайнери, чиито пътници слизат специално заради еднодневна обиколка на Ефес. В дните с акостирали кораби старият квартал и руините около библиотеката са осезаемо по-оживени, а гидовете превеждат тълпи между колоните, затова ранният следобед остава най-спокойното време за собствена разходка.

Който предпочита да се придвижва самостоятелно, ползва редовните микробуси „долмуш”, които свързват центъра с плажовете и съседните селища на всеки няколко минути срещу символична цена, което спестява разходите за такси. За още нощен живот пътуващите комбинират Кушадасъ с по-южните Мармарис и Анталия, а феновете на природата добавят и варовиковите тераси на Памуккале навътре в страната. Тази гъвкавост, съчетана с близостта до Ефес, прави града удобна основа за по-дълга обиколка на западния бряг.