Солун

Солун е вторият по големина град в Гърция и столица на областта Централна Македония, а старата му част се изкачва амфитеатрално над залива Термаикос. Разположен е на около 300 километра южно от българската граница при Кулата и на стотина километра западно от устието на река Струма. Това го прави най-близкия голям гръцки град за всеки, който тръгва от България. Византийските храмове, римските руини и крайбрежният булевард Никис се събират в компактно ядро, което се обхожда пеша за ден, но заслужава два.

Гръцкото име Тесалоники пази паметта за Тесалоника, доведена сестра на Александър Велики, на чието име пълководецът Касандър основава града през 315 година преди новата ера. Старият център се разгръща между морето и крепостните стени, а посоката на разходката върви нагоре по склона. Долу остават търговските улици и пазарите, докато горе е кварталът с турлуците и панорамата към планината Олимп отвъд залива. Заедно с предградията си градът брои около милион жители, което го нарежда сред главните пристанища и стопански средища на цяла Северна Гърция. През него минава историческият римски път Виа Егнация, свързвал някога Адриатика с Босфора. Именно това кръстопътно положение обяснява пластовете от епохи, които личат на всяка крачка.

Заради компактността си Солун често влиза в обиколка на Гърция заедно с плажовете на полуостров Халкидики, който започва само на час път на юг. Цели петнайсет ранновизантийски паметника в града са вписани в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО още през 1988 година, така че разходката из центъра е обиколка на музей под открито небе. Малко европейски градове събират римски, византийски, османски и съвременен пласт в толкова тясно пространство.

Бялата кула и крайбрежният булевард Никис

Бялата кула е емблемата на града и точката, от която тръгва всяка първа разходка. Шестетажната цилиндрична постройка е висока около 34 метра и е издигната през петнайсети век върху по-стари византийски основи, като част от морската отбрана на крепостните стени. През османския период тя служи за затвор и място за екзекуции, заради което дълго я наричат Кървавата кула, а варосването ѝ в началото на двайсети век ѝ дарява днешното бяло име.

Вътре е подреден музей за историята на Солун. Спираловидното стълбище извежда до открита тераса с изглед към целия залив Термаикос, а в ясен ден оттам се вижда заснеженият силует на Олимп.

Покрай водата се точи булевардът Никис, дълъг крайморски парк с велоалеи, скулптурата „Чадърите” на Зонгополос и въртележката на Зеа. Привечер местните излизат на тъй наречената волта, бавна разходка край морето, която е по-скоро ритуал, отколкото спорт.

Паркът се простира на няколко километра до изложбения център и квартала с пристанищните складове. Край кулата се издига конната статуя на Александър Велики, висока дванайсет метра заедно с постамента. Оттук тръгват и корабчета за кратки разходки в залива, с различен поглед към града откъм водата.

Базиликата „Свети Димитър" и подземната крипта

Базиликата „Свети Димитър” е духовното сърце на града и място за поклонение пред неговия покровител, великомъченика Димитър. Мощите на светеца почиват в самата църква. Петкорабната църква е изградена върху римска баня, в която според преданието светецът е бил затворен и убит в началото на четвърти век. Днешният храм е възстановен след опустошителния пожар от 1917 година, който изпепелява голяма част от центъра. Заради този пожар от старата украса са оцелели само отделни фрагменти, а възстановяването се придържа към първоначалния петкорабен план. Днес храмът е сред най-големите в цяла Гърция.

В подземната крипта се пазят останки от римските постройки и мястото, свързано с мъченичеството на светеца. Оцелелите тук мозайки от пети до седми век са сред малкото запазени образци от ранновизантийското солунско изкуство. Тъкмо в този град са родени братята Кирил и Методий, създателите на славянската азбука. Заради тях Солун заема особено място в българската памет и остава свързан с началото на нашата книжовност. Храмът и днес е действащ, а входът е свободен, но облеклото трябва да е прилично заради богослужебния характер на мястото. Денят на светеца, двайсет и шести октомври, е и празник на града, когато улиците се изпълват с шествия, а малко по-късно стартира културният фестивал Димитрия.

На няколко крачки оттук стои и църквата „Света София” от осми век, чийто купол е украсен с мозайка на Възнесението. Мозайката с апостолите под свода ѝ е сред най-ценните в града. Тя повтаря в по-малък мащаб идеята на едноименния храм в Цариград. Дворът ѝ е сенчест и тих. Това я нарежда сред най-старите действащи църкви на целите Балкани.

Ротондата и Триумфалната арка на Галерий

Ротондата е най-старата запазена постройка в града и една от най-внушителните кръгли сгради от римската древност. Издигната е около 306 година по нареждане на император Галерий и е замисляна ту като мавзолей, ту като храм.

По-късно сградата става християнска църква, после джамия, а минарето ѝ и до днес стърчи до купола. Куполът се извисява на над 29 метра, а стените са дебели около шест метра и издържат на земетресенията. Вътре са запазени златни мозайки с изображения на светци. Фонът им напомня раннохристиянското изкуство на Изтока.

На няколко крачки по-надолу стои Триумфалната арка на Галерий, наричана от местните Камара, чиито каменни релефи разказват за победите на императора над персите и днес събират хората на срещи в центъра. Подобни римски следи се откриват и в близката Кавала, древния Неаполис, през чието пристанище апостол Павел стъпва на европейска земя.

Ано поли и горният град зад крепостните стени

Ано поли, тоест горният град, е единственият квартал, оцелял непокътнат от пожара през 1917 година. Заради това тук Солун изглежда почти така, както е изглеждал преди столетие. Тесни калдъръмени улички се вият нагоре между ниски къщи с дървени еркери, малки църкви и каменни чешми. Лозите се прехвърлят над ниските зидове, а сенките им спускат прохлада дори в най-горещите следобеди.

Кварталът се изкачва чак до византийските крепостни стени и кулата Тригониу. Оттам се открива най-широката панорама към града, пристанището и целия залив Термаикос. Стените са изграждани от четвърти век нататък и опасват старото ядро в продължение на няколко километра. По зида личат следите на различни епохи, защото всяка власт е достроявала своя участък. Разходката нагоре е стръмна. Затова мнозина се качват с автобус и слизат пеша през лабиринта от улички.

Привечер тарасите на горния град се превръщат в любимо място за наблюдение на залеза над морето. Тук са се сгушили и малки манастирчета, сред които Влатадон от четиринайсети век. Той е единствената оцеляла византийска обител в самия град. От двора му в ясно време погледът стига чак до Олимп на отсрещния бряг.

По околните улички и до днес работят таверни със собствено вино, където вечерята продължава до късно под асмата. Заради това мнозина се качват в горния град чак привечер и остават, докато морето потъне в тъмнина.

Бугаца, чаршията Модиано и солунската трапеза

Солунската кухня е по-пикантна и по-разнообразна от средногръцката, защото градът е приел вкусовете на бежанците от Мала Азия след 1922 година. Знакът на деня е бугаца, точени кори с пълнеж от грис-крем, сирене или кайма. Режат ги топли направо в книжна салфетка и ги поръсват с пудра захар и канела. Опашката се вие още от зори. Закусвалните за бугаца отварят рано, а редицата пред някои от тях е местна забележителност сама по себе си.

Сърцето на градската търговия е покритата чаршия Модиано и съседните улички към пазара Капани, където сергиите преливат от маслини, сушени смокини, сирене и риба. Между тезгяхите са се сврели малки узерита, в които към чашката узо сервират мезета от хапки октопод, пържени анчоа и тиганиси.

За сладко местните държат на тригона панорама, хрупкави фунийки с крем, измислени именно тук. Виното и плодовете на този край допълват трапезата на близките плажни курорти по Касандра и Ситония, накъдето мнозина продължават след дните в града. Покрай морето вечер се сервира прясна риба, докато из старите квартали ароматът на печено месо извира от малките грилови гостилници.

Кафенетата по площад Аристотелус остават отворени до късно. Тук вечерта тече бавно, с чаша студено кафе фрапе в ръка.

Деня преди морето: Солун като начало на пътя

Мнозина българи спират в Солун за един ден на път към плажовете. После завиват към Тасос или към курортите край Аспровалта. Градът е удобна първа спирка по този маршрут. Кратката отсечка позволява сутрин да се обиколи забележителностите, а следобед да си край морето. За поклонниците наблизо е и монашеската република Атон на третия ръкав на Халкидики, чийто достъп минава през пристанищата южно от града. На два часа път на юг пък се намира античната Дион в подножието на Олимп.

Удобството е и в това, че градът има голямо летище и пряка влакова връзка. Затова мнозина пристигат именно тук и оттук се разпръскват към островите и плажовете на север. Така Солун рядко е крайна цел, но почти винаги е началото на по-дълъг гръцки маршрут.