Загражден

Загражден е малко родопско село в община Баните, област Смолян, кацнало на около 1300 метра надморска височина, точно на вододела между Източните и Западните Родопи.

Според данните на ГРАО към 2015 година тук са регистрирани 327 жители. Селото е познато сред туристите най-вече с Загражденската екопътека, кръгов маршрут от 13 километра, който минава покрай водопадите Козарника и Чистилището.

До него се стига по четвъртокласния републикански път 8611, чийто разклон започва малко след Баните по път 863.

Заради уединеността си Загражден е предпочитана отправна точка за тих планински и селски туризъм.

По път 8611 към вододела на двете Родопи

Малцина места в страната седят буквално на границата между два планински дяла, а Загражден е именно такова. Височината от близо 1300 метра държи селото хладно през лятото и често над облаците в края на есента. От Баните се поема по път 863, а след това се завива по тесния, но проходим път 8611, който се вие нагоре между гористи склонове. Най-близките населени места са Две Тополи, Планинско, Вълчан дол, Глогино, Босилково и съседното Давидково. Те очертават малък родопски кръг, в който всяко село пази своя облик и поминък. Тази близост позволява за няколко дни да обиколите цяла шепа селища, без да изминавате големи разстояния.

Регионът е удобно свързан и с по-големите центрове като Смолян и Кърджали, което прави Загражден достъпен и за по-кратко бягство от града. Минералните извори в Баните са на броени километри и често допълват маршрута на онези, които искат след преходите да се отпуснат в топла вода. Зимно време пътят понякога е заснежен, затова в студените месеци е добре да тръгнете с подходящи гуми и да следите прогнозата. Самото село е компактно, със стръмни калдъръмени улички, които сами по себе си канят на бавна разходка.

Самото пътуване дотук е част от удоволствието. Колкото по-нагоре се изкачвате, толкова по-рядко срещате насрещна кола, а гледките към отсрещните рътлини стават все по-широки и спокойни. Някъде по средата на изкачването усещате как въздухът се променя, става по-остър и по-чист, сякаш сте прекрачили невидим праг. Не е ли точно това усещане причината мнозина да предпочетат тесния планински път пред правата магистрала? Който се вслуша в ритъма на завоите, скоро спира да бърза и започва да гледа.

Загражденската екопътека: 13 километра в кръг

Екопътеката е изградена през 2007 година с европейско финансиране и е дълга 13 километра. Замислена е като кръг, чийто вход и изход съвпадат и се намират в самото село, тъй че не се налага да оставяте втора кола в другия край, нито да се връщате по същия път.

Част от трасето следва коритото на Загражденската река, шумът на водата ви придружава, а множеството дървени мостчета и площадки правят прехода интересен и за деца. Цялата обиколка отнема един спокоен ден; денивелацията е по силите на обикновен турист с що-годе прилична подготовка. Тръгнете рано, носете вода и лека храна, защото по пътеката няма заведения, а мобилният обхват на места изчезва. Именно тази комбинация от достъпност и природа я прави любимото перо на повечето посетители и често я нарежда до подобни маршрути край Девин.

Има нещо помирително в кръговата пътека, която връща пътника там, откъдето е тръгнал. По трасето сезоните се редуват в дребни знаци, които бързащият лесно подминава: напъпили клони напролет, тежка сянка през лятото, пожълтели и сухи листа наесен.

Реката е постоянният спътник, ту се скрива зад завой, ту изплува отново с по-силен глас. Гласът ѝ води. Затова немалко хора се връщат повторно, за да видят как същата отсечка сменя дрехите си от месец на месец. А не е ли в това повторно завръщане скрита истинската привързаност към едно място?

Козарника и Чистилището: водопадите по маршрута

Най-силното впечатление по пътеката оставят Загражденските водопади, всъщност поредица каскади по течението на реката, от които двете най-внушителни носят имената Козарника и Чистилището. Водата се спуска между обрасли с мъх скали и образува малки вирове, които остават хладни дори в най-горещите августовски дни.

Около тях расте гъста зеленина, а въздухът мирише на влажна гора и хвойна. Най-пълноводни каскадите са през пролетта и в началото на лятото, когато снеговете по билото се топят.

Тогава грохотът се чува отдалеч, а пръските правят въздуха осезаемо по-свеж. Носете обувки със стабилен грайфер, защото скалите наоколо често са мокри и хлъзгави. Площадките за гледане позволяват хубави снимки, но не се изкушавайте да слизате до самата вода по необезопасени участъци.

Със спокойно темпо и почивки край каскадите тази отсечка лесно се превръща в най-запомнящата се част от деня. Седнете ли край Козарника в ранна утрин, бързо разбирате откъде идва особената притегателност на тези каскади. Светлината се процежда през листата на стъпки и петна, влагата във въздуха носи дъх на мъх и хладна скала, а еднообразният грохот на водата постепенно заглушава всяка излишна мисъл. Има в това падане на реката нещо едновременно мощно и успокоително, сякаш самото място смалява грижите, донесени отдолу. Малцина бързат да си тръгнат оттук. Повечето остават още малко, само за да чуят водата.

Резерват Кормисош на 5,5 километра

Само на 5,5 километра от Загражден се простира природният резерват Кормисош, едно от важните защитени места в тази част на Родопите. Той пази стари гори и богата фауна, а сред обитателите са едни от най-характерните за българската планина едри бозайници: вълкът, благородният елен и кафявата мечка, заради която придвижването в района изисква известно внимание. Влизането в строго защитените зони е ограничено, затова се движете по обозначените пътеки и спазвайте указанията на табелите. Сутрин и привечер шансовете да зърнете дива коза или птица са най-големи, но винаги от разстояние и без да безпокоите животните. Тишината тук е почти осезаема и точно тя кара мнозина да се връщат.

Името Кормисош пък се свързва с владетел от ранната българска история, което придава на мястото допълнителен исторически отглас. Пред ръба на тази защитена гора човек неволно си дава сметка колко крехко е равновесието, което тя пази. Старите дървета тук са преживели поколения хора, а под тях животът тече по правила, които не зависят от нас. Може би затова толкова посетители говорят за резервата с приглушен глас, сякаш да не нарушат покоя му. Кормисош не предлага атракции в обичайния смисъл, а нещо по-рядко: усещането, че човек е гост на свят, който прекрасно се справя и без него. Комбинацията от екопътека, водопади и защитена територия прави района подходящ за хора, които търсят тишина вместо суета.

За по-дълъг престой околността предлага и връзки към известните родопски центрове като Доспат и Златоград, а любителите на ските лесно стигат и до Пампорово.

Долащър, Въртево и следите от християнското минало

Макар днес населението да изповядва исляма, редица сведения сочат, че селището е било християнско в по-ранните си векове. За това говорят запазените имена на местности около него: „Троица”, „Костадиница”, „Нова черква”, „Гяур дере”, „Петков гроб” и „Братаница”. Тези названия пазят спомена за стари параклиси и гробове дори когато самите постройки отдавна са изчезнали. Предполага се, че първите заселници са били българи, бягащи от настъпващите османски войски през късното Средновековие.

Заселването на християни из родопските усои е характерно именно за този период, когато труднодостъпните долини са служели за убежище. С времето част от населението приема исляма, но топонимите остават като тих свидетел на по-старите вярвания. Любопитното е, че не се знае откъде идва съвременното име, а старите названия на селото са били Долащър и Въртево. Тази двойна идентичност прави местната история необичайно пластова за толкова малко село и обяснява защо мнозина изследователи на Родопите се отбиват тук. Има особена тиха поука в това едно име да бъде забравено, а друго да оцелее само като название на ливада или дере. Кой е живял в „Костадиница” и защо мястото е носело името на параклис, който отдавна го няма?

Отговор почти няма, но самият въпрос придава дълбочина на разходката из околността.

Който минава покрай тези местности, вижда вече не просто склон и гора, а пластове човешка памет, наслоявани върху един и същ пейзаж. Малките села често пазят историята си не в музеи, а именно така, в думи, предавани от уста на уста.

Бавният ритъм на едно високопланинско село

Има селища, които се обхождат бързо, и други, които искат да им се отдаде докрай. Загражден без съмнение е от вторите. Тристатина души живеят сред тези стръмни улички, а тишината помежду къщите понякога е толкова плътна, че се чува как вятърът минава през короните на дърветата. Денем дворовете миришат на сухи дърва и прясно окосена трева, а вечер, когато слънцето се скрие зад билото, температурата пада осезаемо дори в разгара на лятото.

Какво всъщност търси пътникът на такова място? Навярно точно липсата на бързане. На близо хиляда и триста метра всичко се движи по-кротко, дори мислите на самия пътник, и това се усеща още с първите крачки. Калдъръмът под краката кара стъпката неволно да се забави, а погледът се вдига към склоновете, които ту се скриват в облак, ту изплуват чисти и зелени. Гледката не омръзва. Който отдели време да поседне на някоя пейка пред къщите, скоро разбира, че именно това е скритият поминък на мястото: да върне на човека усещането за бавно течащо време.

Кога да дойдете и как да се подготвите

Всеки сезон показва Загражден в различна светлина, затова изборът на време зависи изцяло от това какво търсите. Напролет и в началото на лятото водопадите са най-пълноводни, склоновете цъфтят, а реката шуми с пълно гърло. Лятото държи прохлада там, където равнините се задушават от жега, и затова мнозина се качват именно през август. Есента пък оцветява гората в мед и охра, а ниските облаци често обгръщат селото като в приказка. Зимата е друга история. Тя е по-сурова и пътят 8611 понякога остава заснежен, тъй че в студените месеци са нужни подходящи гуми и редовен поглед в прогнозата.

Какво да сложите в раницата? Вода и лека храна задължително, защото по екопътеката няма заведения, а мобилният обхват изневерява на места. Обувките са може би най-важни, понеже скалите край каскадите остават мокри и хлъзгави почти през цялата година. Не забравяйте, че районът е дом и на кафявата мечка, затова е разумно да се движите по обозначените пътеки и да не оставяте храна на открито. С малко предвидливост денят тук минава леко и без неприятни изненади.

Чести въпроси за Загражден

В коя община и област се намира Загражден? Селото е част от община Баните, област Смолян, в южната част на Родопите. Намира се на около 1300 метра надморска височина, на границата между Източните и Западните Родопи. Колко е дълга Загражденската екопътека? Маршрутът е 13 километра и е кръгов, тоест започва и завършва в самото село. Изграден е през 2007 година и минава покрай Загражденската река и водопадите.

Как се казват водопадите край Загражден? Двата най-големи водопада се наричат Козарника и Чистилището. Те са част от поредица каскади по течението на реката и са най-пълноводни през пролетта. Какво да видя в околността? На 5,5 километра е резерватът Кормисош с вълци, елени и мечки. Удобно е да съчетаете посещението със съседното Давидково, където в читалището има етнографска сбирка с предмети от 19 и 20 век.