Илаков рът

Илаков рът е малко българско село в централната част на страната, северно от Стара планина, в така наречения Еленски балкан. Според данни на ГРАО към 2015 година населението му наброява 104 души. Административно то се причислява към Община Елена и Област Велико Търново. Тук природата, тишината и историята се преплитат в едно автентично планинско кътче, далеч от шума на големия град.

Спокойствието ще го оценят най-вече хората, изтощени от ежедневието и градското напрежение. Място за бавно дишане, дълги разходки и тих размисъл. Селото няма претенцията да впечатли с мащаб или с шумни събития, а тъкмо обратното, то предлага рядката днес възможност да забавиш темпото и да се вслуша в себе си. Именно затова мнозина пътешественици откриват тук онова усещане за автентичност, което все по-трудно се намира в популярните туристически центрове.

Местоположение и достъп до селото

Географски Илаков рът лежи в сърцето на Еленския балкан, който е част от планинската верига на Стара планина. Селото е разположено точно под връх Симаново и хълм Чукара, съвсем близо до десния бряг на река Борощица. Тази позиция го прави защитено от ветровете и потопено в зеленина през по-голямата част от годината. Релефът наоколо е хълмист, нагънат и обрасъл с букови и елови гори, които придават на въздуха особена свежест.

До самото село се стига по четвъртокласен републикански път, който се отделя по трасето между Руховци и Буйновци. Пътят е тесен и виещ се, но именно той подготвя пътника за усещането за откъсване от света. По време на пътуването гледките към съседните долини се сменят постоянно, а всеки завой разкрива нова панорама от гори и поляни.

Най-близките населени места са Христовци, Угорялковци, Трънковци, Лазарци, Велковци, Долни Танчевци, Нешевци и Руховци. Любителите на автентичните планински селца могат да съчетаят посещението с близките Дрента и Костел, а историческият център на Елена е само на около шест километра. Тази близост превръща Илаков рът в удобна изходна точка за обиколка на целия Еленски балкан.

Какъв туризъм предлага Илаков рът

Основното, с което селото пленява гостите си, е природата. За сметка на липсата на лукс тя е толкова прелестна, че бързо ще забравите за удобствата на ежедневието и ще се потопите в ритъма на планината. Тук всеки сезон носи свое настроение, а маршрутите се редуват между сенчести гори, открити поляни и тихи речни долини.

Местността Дядово Владово е особено красива през лятото и е любимо място за гъбарите. Там вирееят прекрасни гъби, предимно булници и манатарки, които привличат берачи от целия край. Районът се слави и с много добрите си условия за лов, а селото разполага с две ловни дружинки, които редовно практикуват любимото си занимание. Тишината тук се нарушава само от птичи песни и шум на вода.

Местният събор се провежда на 4 декември всяка година, а в последните години се устройва и втори, пролетен събор около Гергьовден, който събира хората от околните махали. Тези празници са чудесен повод да усетите гостоприемството на местните и да опитате домашно приготвени гозби.

Ако се чудите къде да отседнете, в селото има две къщи за гости. По-голямата разполага с леглова база от двадесет места, докато по-малката приема до девет човека. Къщите са достъпни, приветливи и уютни, но най-важното е, че позволяват на госта да стане част от магията на това малко и спокойно българско кътче. За търсещите още по-широк избор от настаняване близкият град Елена предлага хотели и семейни къщи в типичния възрожденски стил.

Забележителности в района

Само на по-малко от два километра се намира Христовският водопад, разположен по поречието на река Мийковска. Още през 1974 година той е обявен за защитен природен обект. Самият водопад е висок близо девет метра, а падът му се разбива в скалите под него. Около него се разстилат обширни поляни, идеални за отдих и пикник. Тук времето сякаш забавя своя ход.

Задължително препоръчваме да отделите време за Марянския манастир, който се намира на около пет километра, в село Марян. Там ще видите малка църква, построена през 1835 година, и красиво дворче, но истинската стойност на мястото се крие в неговата дълбока древност. На мястото на днешния манастир е съществувал средновековен храм, най-вероятно в периода между осми и девети век.

Разкопки откриват основите на много стар православен храм, а в олтара му е намерен мраморен саркофаг с останки от скелет, който държи Евангелие в ръцете си и има корона до главата. По непотвърдени сведения се вярва, че това може да е гробът на българския цар Борис I Михаил Покръстител. Преданието за царския гроб може и да не е вярно, но мястото съхранява осезаема част от българската история. Любителите на средновековното наследство често продължават към църквите и крепостите на Велико Търново, както и към прочутия манастир край Дряново.

В района има и още красиви места, които заслужават внимание. Сред тях са Мийковската екопътека, екопътеката Раюв камък и скалният феномен Марков камък. Всички тези обекти са лесно достъпни от селото и подреждат един богат и разнообразен маршрут за няколко дни. Любителите на старинните селища могат да добавят и Златарица към своя план.

Природа и сезони в Еленския балкан

Всеки сезон преобразява Илаков рът по свой начин и затова селото си заслужава да бъде посетено повече от веднъж. Пролетта събужда поляните с китка диви цветя, а въздухът се изпълва с аромата на цъфнали дървета и влажна земя. Това е времето, когато реките са пълноводни, а водопадите наоколо показват най-внушителния си вид.

Лятото носи приятна планинска прохлада дори когато долу в равнините жегата е тежка. Гъстите букови и елови гори пазят сянка през деня, а вечерите остават свежи и спокойни. Именно през топлите месеци местността оживява от берачи на гъби и билки, а ловните дружинки и пешеходците кръстосват пътеките.

Есента е може би най-живописният сезон, когато горите се обагрят в злато, мед и пурпур. Тогава пейзажите около селото изглеждат като излезли от картина, а тишината е почти осезаема. Зимата пък загръща Илаков рът в сняг и тишина, а уютът на топлата къща за гости придобива съвсем друг смисъл. Който търси усамотение и истинско отдръпване от забързаното ежедневие, ще намери тук точно това.

Местен бит и кулинарни традиции

Чарът на Илаков рът не е само в природата, а и в живия дух на планинския бит. Жителите на тези махали поколения наред са живели в съгласие с гората, реката и сезоните, а този ритъм личи и днес в начина, по който се готви, празнува и посреща гост. Тук гостоприемството не е учтивост, а част от характера на хората.

На трапезата често ще срещнете ястия от диворастящи гъби, домашно сготвени с местни подправки, както и дивеч, приготвен по стари рецепти от ловните семейства. Млякото, сиренето и меденото вино допълват вкуса на едно искрено планинско меню. Билките, набрани от околните поляни, се превръщат в ароматни чайове, които топлят дългите зимни вечери.

Съборите и празниците са сърцето на местния календар и поводът, по който пръснатите по света родове се завръщат у дома. Около обща трапеза старите разказват предания, а младите се запознават с корените си. Така Илаков рът съхранява не просто къщи и пътеки, а жива памет, която прави всяко гостуване истинско преживяване, а не просто почивка.

Кратка история на Илаков рът

За името на селото се носи легенда, че произлиза от елите, които вирееят в околността, а старото му име е Елхов рът. Тази връзка между човека и гората личи в почти всяка местна история и обяснява защо хората тук толкова държат на своята природа.

Според местното предание мястото на днешното село е служело като сборен пункт и черковище по време на Петровден. Там хората от околните махали се събирали, молели се за дъжд и устройвали курбан. Жителите на отделните махали имат сериозно участие и в укрепването на руските позиции на Марянската дъбрава по време на Руско-турската освободителна война от 1877 и 1878 година. Местните разказват и за ужасяващото нападение на турски башибозуци на 11 август 1877 година, събитие, останало в паметта на хората до ден днешен.

Тези спомени са част от живата устна история на края и се предават от поколение на поколение. Днешното село е резултат от обединение на няколко стари махали. На 16 януари 1943 година официално е оформено сливането на махалите Витьовци, Продановци, Драгоевци, Хвърльовци, Бръчковци, Угорялковци и Тарханджии в днешния Илаков рът.

Историята на Илаков рът е типична за множеството малки балкански селца, скътани из гънките на Стара планина. Подобни съдби и предания пазят и съседните селища като Дрента, а по-широкият регион на Габрово и Жеравна допълва картината на старинния планински бит. Тъкмо в това съчетание на природа, вяра и памет се крие тихата притегателна сила на това малко планинско село.