Водопад Пиринешки Джендем

Водопадът Пиринешки Джендем е каскаден праг с денивелация около 34 метра, скрит между селата Пиринец и Иванча в община Попово, област Търговище. Смята се за един от най-високите водопади в Североизточна България, а околността му е заета почти изцяло от ниви и редки широколистни гори.

Достъпът до местността е лесен по асфалтов път, но последните метри до подножието минават по стръмна и неуредена пътека. Водата тук не пада отвесно, а препуска по силно наклонен скален склон, затова гледката прилича на бързо спускащ се планински поток. Точно това отличава Джендема от отвесните прагове на Стара планина. Обектът остава почти неизвестен извън района и кратката разходка до него е по силите на семейство с по-големи деца, стига последният стръмен участък да се вземе предпазливо.

Защо го наричат Джендем и какво представлява прагът

Думата „джендем” идва от турски и означава непристъпно, диво и трудно проходимо място. Името се е лепнало за пролома, защото последният участък до водата е стръмен и обрасъл, макар самата околност да е равнинна и питомна. Контрастът личи веднага.

Прагът пропада на около 34 метра от най-високата до най-ниската си точка, а склонът е стръмен, но не съвсем отвесен. Затова водата по-скоро се хлъзга и пени по скалата, вместо да се откъсва във въздуха. При снеготопене през пролетта и обилни валежи струята добива внушителен обем, шуми отдалеч и мокри целия скален праг. В сухи дни картината е друга, защото рекичката отслабва дотолкова, че на места се прескача с една по-широка крачка, а скалата прозира под тънкия воал вода.

Ширината на коритото се променя по протежение на прага и в отделни участъци водата се разлива на няколко метра. Който дойде през април и който дойде през август, ще види два различни водопада на едно и също място. Затова си струва да съобразите посещението с метеорологичната обстановка от предходните седмици. Скалите около прага са варовикови и податливи на изветряне, което обяснява стъпаловидния, начупен профил на склона. През вековете водата е издълбала плитки вирчета и улеи, по които потокът се разделя и отново се събира.

При силна светлина мокрите камъни заблестяват и целият праг оживява. В облачно време пък изпъкват зеленикавите лишеи и мъхове по сенчестите страни на скалата. Дребните детайли се менят с всеки сезон.

Между Пиринец и Иванча, на крачка от Попово

Водопадът се намира на около 700 метра от селата Пиринец и Иванча, които са най-сигурният ориентир при първо посещение. Двете села влизат в община Попово, а градът отстои на броени километри по второстепенни пътища. Областният център Търговище е логичната отправна точка за по-далечни гости, а оттам пътят продължава на изток към Попово.

Околността е типична за този дял на Дунавската равнина, където обработваеми земи се редуват с широколистни горички и плитки долове. Релефът остава мек чак до ръба на пролома. Населението в съседните селца е рядко, инфраструктурата е скромна, а указателните табели на практика липсват. Тъкмо тази откъснатост държи мястото настрана от масовия туризъм. Близостта до Пиринец и Иванча компенсира липсата на маркировка, защото от всяко от двете села водопадът е на пешеходно разстояние, а местните помнят пътеката добре и охотно я обясняват на питащите.

Самото Попово е малък общински център на река Поповска, разположен на железопътната линия Русе, Горна Оряховица. Възелът на линията прави града лесно достъпен и от двете посоки. Това го превръща в удобна база за нощувка и зареждане преди излета, защото в селата край водопада няма заведения и магазини. Който пристига с влак, продължава до праговете с такси или предварително уговорен транспорт.

Регионът се връзва логично и с други спирки в Лудогорието и Поречието. На запад е Разград с античния Абритус, а на югозапад културните пластове на Велико Търново показват колко близо е този равнинен край до старопрестолните забележителности. Така един кратък излет до водопада лесно се вписва в по-широка обиколка на Северна България.

Първото пътуване е добре да се планира на дневна светлина, защото ориентирите тук са предимно природни. Селските улици извеждат към полето, а оттам черен път следва посоката на дола до ръба на пролома. При съмнение всеки местен упътва накратко до началото на пътеката. Добра идея е да запомните точката на завоя, откъдето започва слизането, тъй като обратният път през храстите изглежда съвсем различно. Тази малка предпазливост спестява излишно лутане и превръща откриването на водопада в спокойна, а не нервна разходка.

Поповското поле е житница и сезонният му ритъм личи по цвета на околността. Пролет зеленее, лете жълтее, наесен оголва. Тази смяна на декора придружава всяко посещение и прави дори равния път до водопада част от преживяването.

Пътят с кола и последните метри пеша

До водопада се стига по асфалтов път през околните села. Настилката е стара и на места изкърпена, но напълно проходима за обикновен автомобил, което е рядкост за подобни откъснати обекти и нарежда Пиринешки Джендем сред най-достъпните водопади в страната.

След като оставите колата в края на коларския път, до самия праг остават между 5 и 10 минути пеша. Разстоянието е късо, но пътеката е стръмна, тясна и неугледна в последния отрязък надолу към водата. Всяка крачка иска внимание. Стъпала, парапети и обезопасени участъци тук няма, а мокрите камъни и обраслият склон правят слизането хлъзгаво. Затова са нужни стабилни обувки с грайфер, защото след дъжд глинестата почва става особено коварна.

Усилието обаче е кратко и по силите на средно подготвен човек, стига темпото да е спокойно, а ръцете да остават свободни за захват по скалата. Мобилното покритие в полето е приемливо, но в дола около водата отслабва, затова запишете ориентира предварително. Заради липсата на обозначен паркинг оставете колата настрани от селскостопанската техника и носете малка раница с вода и аптечка.

Златния водопад и местността Голямата река

На съвсем близко разстояние от Джендема се намира втора, по-слабо позната забележителност, така нареченият Златен водопад. Името идва от жълтеникавия оттенък на скалите, по които се стича водата. Оттенъкът личи най-добре при ниско следобедно слънце, когато светлината огрява прага отстрани. Този водопад е по-нисък, с височина около 15 метра, тоест под половината на Пиринешки Джендем, и се намира в живописна местност, известна като Голямата река.

Тук потокът тече по-спокойно и предлага удобни места за почивка на сянка. Двата водопада могат да се обходят в един следобед, защото са почти съседни, а допълнителното изкачване е минимално.

Който вече е дошъл за Джендема, няма основание да пропусне Златния водопад, а подреждането на маршрута зависи само от наличното време. За половин ден двата съседни прага при Голямата река напълно запълват програмата, докато при по-дълъг престой обиколката се разширява към по-известните водопади на запад. За любителите на по-пълноводни каскади удобни сравнителни цели са Крушунските водопади в Деветашкото плато и наблизо Хотнишкият водопад в Търновско.

Кога водата е най-буйна и какво да внимавате

Най-подходящ е периодът между май и юли, когато снеготопенето и пролетните дъждове поддържат потока пълноводен. По това време околните гори са в наситена зеленина, а въздухът е свеж. Тогава мястото е в разцвета си. След това дебитът бързо спада, а през втората половина на лятото районът става сух и горещ. Растителността изсъхва, струята отслабва осезаемо и водопадът губи голяма част от силата си.

Климатът тук е с крайни стойности, защото летата носят задушни жеги, а зимите застудяват силно. Затова комфортните за разходка дни не са чак толкова много.

През топлите месеци силното слънце над откритите ниви може да предизвика слънчасване, затова са нужни вода, шапка и почивка на сянка по обедните часове. Зимният студ носи свой риск, а заледената пътека става откровено опасна за слизане, защото снегът прикрива неравностите по терена. В мразовити дни ръбовете на прага понякога се обличат в ледени висулки, които изглеждат красиво, но правят достъпа до водата немислим.

Пролетта остава най-благодарният сезон не само заради дебита, но и заради умерените температури, а сутрешните часове са най-добри за снимки, когато светлината е мека. Най-голямото внимание изисква последният отрязък до подножието, затова бавното темпо и здравият захват по камъните пазят от подхлъзване, а любителите на подобни прагове могат да продължат обиколката към Момин скок.