Златоград

Има ли по-подходящо място да се усети дъха на юга от онзи град, който буквално стои на самия край на страната?

Златоград е точно такъв. Разположен в южната пазва на Родопите, той преплита старинния възрожденски бит с топлината на почти средиземноморски климат, който нахлува откъм Бяло море, а гостът, дошъл тук веднъж, почти винаги се връща отново.

Най-южният български град

Званието му звучи недвусмислено, защото Златоград е официално най-южно разположеният град в цяла България, стъпил на самия праг на страната. Местните го изричат с гордост. По данни на ГРАО тук живеят седем хиляди сто шейсет и девет души, което нарежда селището и на второ място по големина в своята област. А близостта на гръцката граница се долавя навсякъде и придава на всекидневието особено южно, ведро настроение, което трудно се обяснява с думи и се усеща едва когато се стъпи тук.

Славата на града се носи и от неговия ежегоден фестивал на чевермето.

Той се провежда традиционно през месец май и всяка пролет привлича гости от цялата страна заради дъха на печено месо и заради веселието край огъня. Има и друга дата, скъпа на всеки жител. На двадесет и първи ноември Златоград чества своето освобождение от османско владичество с тиха, сдържана тържественост.

Този ден е изпълнен със спомен и с благодарност, които се усещат по площадите, в църквите и в очите на хората.

Къде се намира градът

Като по-голямо и значимо селище Златоград съвсем очаквано е административен център на едноименната община в област Смолян. Градът лежи в южните части на Родопите. Простира се по живописната долина на река Върбица, а областният център Смолян остава на около шейсет километра оттук по криволичещия планински път, който минава през гористи била и китни родопски махали. На юг обаче се случва нещо любопитно. Само на шест километра оттук е граничният контролно-пропускателен пункт Златоград-Термес, отворен за пътници и за коли. През него се стига до гръцкия град Ксанти, тоест Бяло море е почти на ръка разстояние от родопските баири, а егейският бряг мами пътника да продължи още малко на юг.

Климатът е необичайна смесица. Мястото попада едновременно под южнобългарската климатична подобласт, под източнородопския нископланински климатичен район и под средиземноморската климатична област. Основната пътна артерия през града е третокласният републикански път осемстотин шейсет и седем, който го свързва с останалата част от Родопите и с равнината на север. Отделно от него съществува и четвъртокласен път, който отвежда пътника право към граничния пункт с Гърция и към близкия гръцки бряг. Наоколо се редят множество малки родопски села, всяко със свой облик и своя история. Сред най-близките са Горски извор, Аламовци, Пресока, Старцево, Долен и Пресека, като всяко от тях добавя по нещо към пъстротата на този южен край и към веригата от близки места за разходка.

Подслон и родопска трапеза

Възможностите за туризъм в Златоград са на практика неизчерпаеми. Този сектор е вторият по сила в местната икономика и отстъпва единствено на рудодобива, който отдавна храни целия този планински край. Гостът открива тук около тридесет хотела, поне половината от които са уютни семейни места с домашна топлина. В допълнение работят и двадесет и четири къщи за гости. Място ще се намери за всекиго. Ресторантите и механите са поне толкова на брой, а тъкмо в тях човек усеща истинския дух на българското и вкуса на планинската трапеза.

Родопската кухня не прощава на ситите.

Седне ли се веднъж пред пълна софра, много трудно се става от нея, преди да си опитал всичко. Гостоприемството тук не е поза, а начин на живот, наследен от деди и пазен грижовно през поколенията.

Празнична традиция

Какво е един град без своите празници? В Златоград те са в изобилие и придават на цялата година особен, разпознаваем ритъм. Освен вече споменатия фестивал на чевермето, тук се провежда и Трансграничният фолклорен събор на връх Костадин, който гледа отвъд границата.

Този събор събира изпълнители и гости от двете страни на границата. Ежегодно се честват и Дельовите празници. Те се провеждат от двадесети до двадесет и четвърти септември. Носят името на легендарния родопски войвода Дельо, чиято памет по тези места е жива и до днес. Тези събития далеч не са просто забавление за окото. Те са жива връзка с миналото и начин общността да си припомни своите корени.

Затова празникът в Златоград звучи някак по-плътно, по-искрено и по-сърдечно от другаде. Песента тук не е заучена.

Какво да разгледате

Откъде да започне човек, когато само в самия град забележителностите са поне петнадесет на брой? Изборът е богат. Сред най-видните се нареждат музеят на съобщенията, Взаимното училище и подреденият етнографски комплекс Златоград.

Към тях се добавят Воденицата-караджейка, храм-паметникът Успение Богородично, Килийното училище и паметникът на Дельо войвода, който бди над спомена за войводата. Всяка от тези спирки разказва по нещо за стария бит, за дълбоката вяра и за просветата на будните родопчани, преживели трудни, но горди времена под чужда власт.

В околностите също има какво да се види. Наблизо минава екопътеката Света Неделя, обичана от любителите на пешеходния туризъм. Тя отвежда пътника до едноименния връх Света Неделя в Родопите и разкрива гледки, заради които изкачването наистина си струва усилието на дългия ход нагоре по стръмнината. На три километра пък се намира язовир Златоград. Водите му служат за водоизточник на село Ерма и на местния агропромишлен комплекс, но се използват охотно и за риболов от местни хора и от гости на града.

Търпеливият рибар рядко се връща оттук с празни ръце. Във водите на язовира се въди богат и разнообразен улов за всеки вкус. Тук се срещат сом, щука, мряна, шаран, костур, бяла риба, червеноперка и клен, а всеки от тези видове има своите почитатели сред въдичарите по обраслия с върби бряг. Затова край водата почти винаги ще срещнете по някого, приведен над въдицата в тиха, доволна съсредоточеност, забравил за времето и за грижите си.

История на града

Историческите сведения за Златоград са сравнително нови и оскъдни. Най-ранното споменаване откриваме в документ от осемнадесети век, където градът е записан с любопитното име Беловидово.

Самият документ обаче е със силно спорна автентичност, затова изследователите подхождат към него предпазливо и с уговорки, без да му се доверяват докрай. До хиляда деветстотин тридесет и четвърта година градът носи името Даръдере. Чак до Балканските войни от хиляда деветстотин и дванадесета и тринадесета година селището остава част от Османската империя.

Тогава то е населено основно от православни българи и от българомохамедани, известни още като помаци. След Първата балканска война градът е освободен от османска власт и е присъединен към Царство България, а по улиците му скоро се заселват нови стопани. Идват и много българи от други краища на страната, които търсят тук по-спокоен дом. По-новата история също пази едно значимо събитие, което промени облика на града. На петнадесети януари две хиляди и десета година е открит граничният пункт Златоград-Термес. Той дава на България пряка и бърза връзка с Егейско море и превръща тихия родопски град в желана спирка по пътя на всеки, който пътува към гръцкото крайбрежие.