Дуранкулак

Дуранкулак е най-източното село в България и слънцето тук изгрява около 18 минути по-рано отколкото в София. Селото влиза в община Шабла, област Добрич, в полето на Южна Добруджа, и е последното българско селище преди границата с Румъния. Населението му е 371 души по данни на ГРАО към 2015 година, което го прави и най-голямото село в своята община. Покрай него минава първокласният републикански път I-9, част от европейския маршрут E87, а Черно море остава само на около три километра.

Името му се свързва с тюркски корен, а през вековете тук са живели заедно българи, турци, гагаузи и татари. Тази крайна, гранична позиция определя характера на мястото, което не е курорт с хотелски комплекси, а тиха добруджанска точка около праисторически некропол, защитено крайбрежно езеро и стръмен морски нос.

Големият остров в Дуранкулашкото езеро и най-старата каменна архитектура в Европа

На около два километра източно от селото, в западната част на Дуранкулашкото езеро, се разкрива Големият остров, първият праисторически музей на открито в България. Той е една от най-ценните праисторически точки по цялото българско Черноморие, а тук археолозите откриват некропол, смятан за най-големия от своето време, с над хиляда гроба от каменно-медната епоха. Още по-силен е другият факт, защото на острова е документирана най-старата каменна архитектура на целия Европейски континент, постройки от ранната каменно-медна епоха, по-стари от египетските пирамиди и от Стоунхендж.

По археологическо значение специалистите нареждат Дуранкулак редом с прочутите обекти край Варна и Силистра, които заедно оформят ядрото на праисторическото ни наследство. Селището на острова е било обитавано непрекъснато от ранния неолит, през халколита, чак до бронзовата и желязната епоха. Разкрити са основи на жилища, светилище и керамика, които разказват за общество отпреди близо седем хилядолетия и за всекидневието на първите тукашни земеделци. За посетителя това означава едно нещо, а именно че разходката по острова минава през дебели пластове време. Островът е свързан с брега чрез дървен пасарел, така че обиколката пеша е по силите и на съвсем неподготвен гост, дошъл само за няколко часа.

Систематичните разкопки започват през седемдесетте години на двадесети век и продължават десетилетия под ръководството на археоложката Хенриета Тодорова. Изследванията извеждат на бял свят култура от халколита, чиито каменни жилища с правоъгълен план се градят от ломен камък, а не само от плет и кал, както е било обичайно другаде по онова време. Точно тази ранна строителна техника с трайни каменни къщи прави обекта истинско изключение в праисторическа Европа. Намерените предмети днес обогатяват музейни сбирки в Добрич и в други градове, сред тях оръдия от кремък, костени накити, антропоморфна пластика и съдове с врязана украса.

Достъпът до острова е възможен, но целият комплекс е под защита и посещението се движи по ясни правила. Това е находка, която заслужава внимание, а не сувенирно отношение.

Дуранкулашкото езеро, защитена местност с над 260 редки вида

Самото Дуранкулашко езеро е защитена крайбрежна местност, отделена от морето с тясна пясъчна ивица. В нея се опазват над 260 застрашени вида риби, птици и растения, а районът е важна точка по миграционния път Via Pontica на щъркели, пеликани и хищни птици.

През зимата водната площ става убежище за ята водолюбиви птици, а тръстиките крият гнезда на редки видове. Свободният достъп е разрешен, но местността се охранява и в нея важат строги забрани. Тук бинокълът носи повече удоволствие от шумната крайбрежна почивка. Сред редовните обитатели и гости са къдроглавият пеликан, малкият корморан, червеногушата гъска, чаплите и другите блатни птици.

През пролетния и есенния прелет броят им рязко скача, защото плитчините осигуряват храна и подслон. Затова езерото е вписано във влажните зони с международно значение по Рамсарската конвенция, наравно с малкото подобни у нас. От тукашния бряг лесно се продължава към съседните защитени водоеми край Шабла и Езерец, които образуват система от приморски езера и правят зоната сред най-добрите за наблюдение на птици у нас.

Носът Карталбурун, тоест Орловият нос

На около четири километра източно от селото морето подкопава сушата и оформя носа Карталбурун. Височината му достига близо 20 метра, а почти отвесният кафяв земен откос рязко прекъсва равнинния добруджански бряг. Името идва от турски и означава Орлов нос, заради формата на скалата и заради птиците, които кръжат над нея. Върху носа е изграден малък кей за посетители и за наблюдение на брега, откъдето погледът обхваща дългата плажна ивица и откритото море, а при ясно време стига чак до румънския бряг.

В радиус от около десет километра се нанизват едни от най-чистите плажове в тази част на крайбрежието, сред които Крапец, Дуранкулак, Карвуна, нос Сиврибурун, Езерец и Шабленската тузла с лечебната ѝ кал. Брегът тук е съвсем различен от южния, с широки пясъци, ниска застроеност и почти никаква презастроеност.

Самият плаж на Дуранкулак е дълъг над три километра, със ситен светъл пясък и полегато дъно, заради което е сред предпочитаните места за уиндсърф при подходящ вятър. На юг дивият бряг продължава към Камен бряг и скалистото плато над морето, където равният пясък отстъпва на скалите. Така само за час човек вижда целия тукашен контраст, от отвесния нос през безкрайния плаж до каменистото крайбрежие, а плиткото край брега прави морето удобно за семейства с деца.

Паметникът на Дуранкулашкия бунт от 1900 година

По пътя между Дуранкулак и съседното село Стаевци, само на около един километър от центъра, се издига Паметникът на загиналите в Дуранкулашкия бунт от 1900 година. Бунтът избухва заради тежкия поземлен данък десятък и се превръща в едно от значимите селски въстания в новата българска история на Добруджа. Монументът е голям каменен паметник, който изобразява забрадена жена, а под нея стои надпис в памет на загиналите. За добруджанското село, понесло основната тежест на сблъсъка, това е силен символ, а спирането тук добавя историческа дълбочина към иначе природната обиколка.

Историята на самото селище е дълга и подвижна. Днешният Дуранкулак възниква през османския период, с българско население още от основаването си през първата половина на деветнадесети век, когато тук се заселват преселници от Котел, Карнобатско, Ямболско и Старозагорско.

През 1878 година селото вече е сред най-развитите в района и получава статут на общински център.

След Балканските и Първата световна война то остава, заедно с цяла Южна Добруджа, в пределите на Румъния, но запазва общинския си статут. С Крайовската спогодба от 1940 година районът се връща към България, а в края на четиридесетте центърът на общината преминава към Шабла. По-голямата Каварна пък остава административен и стопански възел по на юг.

Близост до Румъния и съседните добруджански села

Граничното положение носи и практическо предимство. Най-близкият румънски град Мангалия е само на около 16 километра, а голямата Констанца отстои на близо шейсет километра. Дуранкулак става удобна изходна точка за прескок отвъд границата, защото през селото минава международният път и пресичането към румънското крайбрежие е лесно. Наоколо се подреждат тихи добруджански села като Стаевци, Граничар, Захари Стояново и Ваклино, всяко с равнинния си облик и полската си тишина.

На юг продължават морските села и курортните точки като Крапец, Тюленово, Камен бряг и нос Калиакра. Областният център Добрич пък остава навътре в сушата, на около час път с кола. Настаняването в самия Дуранкулак е скромно, с четири къщи за гости и едно бунгало. Повечето предлагат базови удобства и почти никакви екстри, а най-голямата къща разполага с около девет места. Силата на мястото очевидно не е в лукса. Тъкмо затова то се харесва на хора, които търсят тишина, а не претрупана крайбрежна програма.

Удобно е да се планира еднодневна обиколка с кола, като сутрин остават Големият остров и езерото, по обяд носът и плажът, а следобед прескок до Шабла с нейния фар или до тузлата с лечебната кал. Бензиностанции и магазини има в Шабла и по пътя I-9, затова е разумно запасите да се направят там. Така крайното българско село се превръща в спокойна база за два или три дни сред природа и древност.