Описание

Дуранкулак е българско село, което е разположено североизточната част на страната.

Населението му е 371 души, по данни на ГРАО към 2015 година.

Селото е най-източното разположено в цяла България и слънцето там изгрява приблизително 18 минути по-рано отколкото в София. Дуранкулак е и най-голямото село в своята община.

Местоположение на Дуранкулак

Административно то е част от Община Шабла и Област Добрич. Географски то се намира в полетата на Южна Добруджа и е последното българско селище преди границата с Румъния.

През селото преминава първокласният републикански път 9, част от международната пътна мрежа Е87, а само на няколко километра е Черноморското крайбрежие.

Най-близките населени места са Стаевци, Граничар, Захари Стояново и Ваклино.

Туризъм в Дуранкулак

Селото разполага с четири къщи за гости и едно бунгало. Най-голямата от къщите разполага с 9 места. Повечето от тях предлагат базови удобства и почти никакви екстри.

Близостта на селото до морското крайбрежие и до съседна Румъния са по-силният му атрибут.

Най-близкият румънски град Мангалия е на 16 км, а големият румънски град Констанца е на 60. Черноморското крайбрежие е само на 3 км, а на юг се намират и редица български курорти и села като Крапец, Тюленово, Камен бряг, нос Калиакра и прочие.

Интересни забележителности в района

Само на 1 км, по пътя между Дуранкулак и Стаевци, се намира Паметникът на загиналите в Дуранкулашкия бунт от 1900 година. Представлява голям каменен паметник, изобразяващ забрадена жена, а под нея има надпис, в памет на загиналите.

На 2 км източно се намира първият пралеоисторически музей на открито в България, наречен Големият остров. Той се намира в западната част на едноименното Дуранкулашко езеро. Мястото е с особено местно и национално значение, тъй като там е открит най-големият некропол от праисторическо време, а освен това и най-старата каменна архитектура на целия Европейски континент.

Самото Дуранкулашко езеро е защитена местност, в която се опазват повече от 260 застрашени от изчезване видове риби, животни, птици и растения. Местността е със свободен достъп, но се охранява и в нея има строго определени правила за спазване.

На 4 км източно от селото се намира нос Карталбурун. Висок е близо 20 метра и представлява кафяв отвесен земен шкарп. Името му е турско и в превод означава Орлов нос. Върху носа е построен кей, който е подходящ за посетители.

В радиус от 10 км може да посетите най-разнообразни популярни български плажове и носове, като:

  • Крапец;
  • Дуранкулак;
  • Карвуна;
  • Нос Сиврибурун;
  • Езерец;
  • Шабленска Тузла;
  • И редица други.

История на селището

Дуранкулак е едно от най-древните селища по българските земи, като археологическото му значение е равно с градове като София, Варна, Градешница, Телиш и Караново. Смята се, че на мястото на днешното село е имало селище още от ранния неолит.

Днешният Дуранкулак възниква по време на османския период и е имал българско население още от основаването си, което се смята, че е около първата половина на 19 век. Тогава, характерно за периода и региона, се заселват изселници от източната част на Стара планина, предимно Ямболско, Карнобатско, Котелско и Старозагорско. В този период интензивно заселване на хора има и от други етноси, като най-многобройни са турци, гагаузите и татарите. Румънците са имали маргинално присъствие през този период.

През 1878 година Дуранкулак е едно от най-развитите села в региона. То става част от новата българска държава и получава административен статут на общински център.

След Балканските и Първата световна война (1912-1919 г.) Дуранкулак става част от Румънската държава, но запазва статута си на община.

През 1940 година, по силата на Крайовската спогодба, селото, заедно с цяла Южна Добруджа, се връщат в територията на България. В края на 40-те години, обаче, Дуранкулак губи статута си на общински център за сметка на Шабла.