Кефалония

Кефалония е най-големият от Йонийските острови, около 780 квадратни километра, и привлича посетители заради три неща наведнъж: белите варовикови скали над залива Миртос, подземните води на пещерата Мелисани и боровите гори на връх Аинос. Островът лежи в Йонийско море, западно от континентална Гърция, а столицата Аргостоли събира по-голямата част от ферибота и автобусния трафик. За разлика от шумните Родос или Санторини, тук ритъмът е по-бавен и природата надделява над тълпите.

Островът е планински и зелен, с население около 35 хиляди души, разпръснати в малки крайбрежни селища и във вътрешността. Името му влиза в популярната култура чрез романа и филма за капитан Корели, но същинската притегателна сила остава в скалите, водата и тишината. Сравнено с близкия Закинтос, Кефалония залага по-малко на партита и повече на пейзаж. Кой дойде тук, обикновено комбинира няколко дни на плажа с по една обиколка из пещерите и едно изкачване към билото, и точно тази смесица прави престоя пълноценен.

Климатът е средиземноморски, с дълго сухо лято и меки зими, а сезонът за плаж се простира от май до късен октомври. Морето остава топло чак до първите есенни бури, което удължава престоя за тези, които предпочитат по-празните плажове извън върховата седмица на август.

Земетресението от 1953 и новото лице на острова

През август 1953 г. серия силни земетресения, с връхна точка над 7 по скалата на Рихтер, почти изравни със земята селищата на Кефалония и съседните Закинтос и Итака. Голяма част от старите каменни къщи рухнаха. Островът попада в сеизмично активна зона, където земната кора на Балканите среща Адриатическата плоча, тъй че по-слаби трусове остават част от ежедневието и днес. Заради всичко това обликът на повечето градчета е следвоенен, с бетонни сгради от втората половина на двадесети век, които понякога имитират стария стил. Възстановяването тогава беше бързо именно защото местните хора имат дълга търговска и мореплавателна традиция и навик да започват наново; тази предприемчивост обяснява защо островът дълго е била сред по-заможните и космополитни кътчета на Гърция.

Не всичко обаче е ново. Селището Фискардо на северния край остана почти непокътнато от труса, което днес го прави най-ценният архитектурен спомен за това как е изглеждал островът преди катастрофата. Иначе следата личи навсякъде: новите къщи са по-ниски и по-стабилни, а старите камбанарии и обществени сгради са възстановени с по-устойчиви основи. Затова силуетът на градчетата изглежда по-семпъл от този на островите, които трусът подмина.

Заливът Миртос и плажовете на острова

Заливът Миртос на изолираното западно крайбрежие е визитната картичка на Кефалония и един от най-фотографираните плажове в цяла Гърция. Плажната ивица е дълга около два километра и е затворена между стръмни бели варовикови скали, които се спускат почти отвесно към морето. Светлият чакъл по дъното, примесен с битуминозен камък, придава на водата наситен тюркоазен цвят, какъвто по българското Черноморие почти не се среща. Удобствата тук са скромни и сезонни: няколко кафенета, шезлонги и чадъри под наем.

Който търси оживление, се насочва към курорта Ласи близо до Аргостоли, където два пясъчни плажа, Макрис Гиалос и Платис Гиалос, предлагат шезлонги на час, водни колела, надуваеми атракции, водни ски и джетове. Платис Гиалос разполага и с център за водни спортове, а покрай брега има оживени таверни с прясна морска храна.

По-спокойната алтернатива е курортът Скала на югоизточното крайбрежие, израснал около старо рибарско селище. Тук плажът е дълъг около 2,5 километра и е обрамчен с борови дървета, а наоколо работят център за гмуркане и агенция за разходки с лодка със стъклено дъно. Плажът е плитък и постепенен, заради което е удобен за семейства с малки деца. Покрай Скала пък се крие една археологическа подробност, която мнозина пропускат: останки от римска вила с цветни мозайки от втори век, които показват, че бреговете на острова са били обитавани и обработвани далеч преди съвременните курорти. Любителите на тихите заливчета често прескачат и до съседния Лефкада, известен със същия светъл чакъл.

Друга характерна черта на острова са костенурките Карета карета, които през лятото снасят яйца по някои от южните пясъчни ивици. Заради тях част от плажовете имат лек режим на достъп вечер, а наблюдението им се превръща в тихо преживяване за търпеливите.

Фискардо, Асос и венецианската следа

Фискардо е най-добре запазеното селище на острова и единственото, оцеляло почти изцяло след труса от 1953 г. Днес то е модерно пристанище, в което се прибират яхти, а покрай кея се редят пастелно боядисани къщи от осемнадесети век във венециански стил. Тесните улички водят към семейни таверни и малки галерии, а спокойствието се усеща още с пристигането. Недалеч на запад, кацнало на тесен провлак под останките на венецианска крепост, се намира Асос, малко крайбрежно селце с романтично заливче, каменни къщи и автентични гръцки таверни, което мнозина смятат за най-живописното кътче на Кефалония. Крепостта над него е изградена в края на шестнадесети век за защита от пиратски набези.

Венецианската следа по острова не е случайна. Йонийските острови, сред които и Корфу, столетия наред са били под властта на Венеция, която остави архитектура, имена и навици, различни от тези на останалата гръцка територия. По-късно тук се сменят французи, руснаци и британци, преди островите да се присъединят към Гърция през 1864 г.

Местната кухня също носи белега на тази смесена история. На трапезата често се появяват кефалонийски меден пай, наречен патудо агнешко, както и местното вино от сорта Робола, отглеждан по варовиковите склонове близо до Аргостоли. Производството на това бяло вино е сред малкото, защитени с географско означение в страната.

Пещерите Мелисани и Дрогарати край Сами

Пристанищният град Сами на източния бряг е отправна точка за двете най-известни пещери на острова. Първата, Мелисани, е подземно езеро, до чиято галерия се стига с малка лодка по сапфиреносини води. Около пладне слънчевите лъчи падат през отвор в свода и оцветяват водата в неземно синьо, заради което мястото често наричат пещерата на нимфите. В древността тук е имало светилище на бог Пан, а археолозите са открили предмети от четвърти век преди новата ера.

Само на няколко минути се намира Дрогарати, суха карстова пещера на дълбочина около 60 метра под повърхността. Тя е изпълнена с гъсти гори от сталактити и сталагмити, формирани в продължение на хиляди години, а голямата ѝ зала има отлична акустика и понякога приема концерти. Двете пещери лесно се обхождат в един ден.

Любопитна геоложка забележителност близо до Аргостоли са Катавотрес, морски воденици, при които морската вода буквално потъва в скалните пукнатини на брега. Дълго движението ѝ оставаше загадка, докато оцветяване на водата не доказа, че тя пресича острова под земята и излиза при Мелисани. Тази скрита подземна река свързва двата края на сушата. От Сами тръгва и редовният ферибот към континенталната Гърция, както и към съседния остров Итака, а връзка по вода свързва острова и с Крит през по-големите пристанища на юг.

Връх Аинос и боровите гори на острова

Над всичко това се издига връх Аинос, най-високата точка на острова, около 1628 метра. Склоновете му са покрити с рядка гора от кефалонийска ела, ендемичен иглолистен вид, който расте почти само тук, заради което районът е обявен за национален парк още през 1962 г. Това е една от най-старите защитени територии в Гърция. По склоновете живеят полудиви коне, потомци на стари домашни породи, които пасат свободно из гората, а боровият въздух носи лек смолист аромат. Маркираните пътеки са подходящи за пешеходен туризъм и планинско колоездене, а спортните ентусиасти намират наоколо условия и за морски каяк и гмуркане покрай скалистите заливи.

Изкачването до върха отнема няколко часа пеш по горска пътека, но до по-високите части води и черен път, удобен за тръгване рано сутрин. Гледката оттам обхваща залива на Аргостоли, протока към Итака и при ясно време дори очертанията на континента. Любителите на островните пейзажи често допълват маршрута си и с по-малкия съседен Закинтос, видим от южния бряг.

Кефалония остава остров за пътешественици, които ценят пространство и тишина. Тук плажът, гората и подземните води се редуват без бързане, а всяко кътче пази по нещо свое.