Дружево

Дружево е малко планинско село в община Своге, Софийска област, кацнало в планината Козница, която е дял на Западна Стара планина. Средната надморска височина е около 900 метра. А към 2015 година населението по данни на ГРАО наброява 173 души. Старото име на селището е Дупни връх и произлиза от близката седловина със същото име. Селото лежи в подножието на връх Гарванец, само на няколко километра западно от стръмния ръб на Врачанския Балкан.

Тишината, чистият въздух и близостта до Искърското дефиле правят селото удобна изходна точка за пешеходни обиколки в този ъгъл на Стара планина. Тук денят се мери по светлината над билото, а не по часовника, и наоколо се преплитат пътеки към няколко от най-търсените природни обекти в Западния Балкан.

Връх Гарванец и планината Козница

Дружево е разположено точно под връх Гарванец, а наоколо се простират заоблените склонове на планината Козница. Тази част от Западна Стара планина рядко попада в туристическите справочници, което я прави още по-привлекателна за хората, които обичат да вървят сами по горски пътеки, далеч от претъпканите и маркирани туристически маршрути. Средната височина от около 900 метра държи летните температури поносими дори в най-горещите месеци.

Козница е свързваща плът между Софийското поле и поречието на река Искър, затова от Дружево пътеките тръгват едновременно към дефилето, към врачанските скали и към съседните беларечки села.

От по-високите поляни погледът се отваря на изток към билото на Врачанския Балкан, чийто скален ръб се извисява на броени километри. Растителността по склоновете е смесена, с дъбови и букови гори в по-ниските части и открити поляни по билата. През есента листата багрят склоновете в охра и червено, а тишината позволява среща с птици и дребни горски обитатели.

Как се стига до Дружево и кои са съседните села

До Дружево се достига по четвъртокласен републикански път, а на няколко километра минава третокласният път 162, който върви по западния край на Врачанския Балкан. Той свързва пътищата 812 и 16. А разположението прави селото достъпно с лек автомобил, но встрани от натоварения трафик на главните артерии.

Зимно време стръмните отсечки изискват повишено внимание и подходящи гуми. Най-близките населени места са Горна Бела речка, Долна Бела речка, Миланово и градчето Вършец. Беларечките села са известни с дивата си природа, Миланово е портал към Лакатнишките скали. А Вършец е стар балнеоложки център с минерална вода и парк. Повече за съседния курорт може да прочетете на страницата за Вършец.

Самата община Своге се простира по поречието на река Искър и обхваща десетки китни села. Областният център София остава на сравнително разумно разстояние през Своге, което прави Дружево възможна цел дори за уикенд. Долината на реката помага и за връзката с останалата част от региона. Тъй като по нея вървят и пътят, и железницата. Пейзажът се сменя бързо. Заради тази близост до Искър мнозина посетители съчетават селото с обиколка по цялото дефиле.

Пътуването дотук е част от преживяването, защото шосето следва релефа и открива нови гледки на всеки завой. Пролетно и есенно време отбивките към съседните села лесно се нижат в един ден. Така Дружево се оказва удобна основа за по-широко опознаване на този край.

Нощувки в комплекса под Гарванец

Дружево разполага с един туристически комплекс с леглова база от 44 места. Освен хотелска част комплексът има и няколко самостоятелни къщи за гости с хладилник, сателитна телевизия, интернет и просторен двор. В хотела работи ресторант с 50 места. А стайната част включва шест двойни стаи. Комплексът е изграден точно в подножието на връх Гарванец, където въздухът е забележимо чист.

Просторните дворове и спокойната обстановка го правят удобна база за семейства, които искат да съчетаят почивка с кратки преходи. Близостта до дефилето позволява еднодневни обиколки без дълго пътуване. Кухнята залага на домашни ястия и местни продукти, типични за планинския край. Така престоят е удобен и за хора, които не искат да пътуват до съседните селища за всяко хранене. Разходките в самото село са кратки, но зареждащи, особено когато на хоризонта се извисява величественият Врачански Балкан. Вечер тишината е почти пълна, нарушавана единствено от вятъра в короните и далечния лай на куче.

Сутрин мъглата често пълзи по долините под селото, преди слънцето бавно да я разсее. Именно този ритъм на деня привлича хората, които търсят спокойствие далеч от градската забързаност.

Искърското дефиле, Темната дупка и Лакатнишките скали

На няколко километра от Дружево е участъкът, в който река Искър пресича Стара планина, познат като Искърско дефиле или Искърски пролом. Тук водата и скалата се сблъскват в дълъг каньон с отвесни стени, който е сред най-впечатляващите речни проломи в страната. Гледката остава в паметта.

Край селата Лакатник и Миланово, в самото дефиле, се крие пещерата Темната дупка, една от най-дългите пещери в България. Входът ѝ е при Лакатнишките скали, но тъй като не е благоустроена за посетители, влизането изисква опитен водач и подходяща екипировка. Не се препоръчва слизане на своя глава, защото подземните галерии са обширни и на места обводнени. Недостъпността я пази непокътната. Наоколо в скалите се отварят и множество други пещери, което отдавна прави района любим на спелеолозите и на изследователите на подземния свят.

Самите Лакатнишки скали се издигат край село Миланово, от лявата страна на дефилето и точно срещу прочутата гара Лакатник. На места височината им достига 250 метра, а районът е обособен за семеен и любителски туризъм, включително катерене. Малко по на юг по поречието на Искър е и съседната гара Бов. Оттам тръгва пътеката към един от най-високите водопади в страната, Скакля. Гара Лакатник, разположена насред пролома, дълго е била любимо отправно място на софийските планинари. Тя и до днес пази духа на класическия български туризъм.

Целият пролом е нанизан от железопътни спирки, тунели и пътеки, които улесняват еднодневните излети от София и близките градове. От Дружево до входа на дефилето се стига бързо, а оттам нататък маршрутите се разклоняват в няколко посоки към върхове, пещери и водопади. Затова мнозина превръщат селото в тих лагер, от който всеки ден поемат към нова точка от богатата природна мозайка наоколо.

Водопад Райски кът и Кобилни стени над дефилето

На около 7 километра северно от Дружево, по течението на река Орлищица, се намира водопадът Райски кът. Местността около него е гъсто залесена и подходяща за бавна, отморяваща разходка. А на отделни поляни има обособени площадки за пикник.

Шумът заглушава всичко наоколо. През пролетта, когато снеговете се топят, струята е най-пълноводна и най-внушителна. Самото име подсказва спокойствието, което се усеща на това място, а гъстата гора държи прохлада дори в най-жежките летни дни. Близо до хижа Пършевица, вече във Врачанския Балкан, се издигат живописните Кобилни стени, поредица варовикови скални венци с различна височина.

Те гледат към Искърското дефиле и разкриват забележителна панорама на пролома, а пътеката до тях тръгва именно от хижа Пършевица. Тази посока свързва Дружево с по-широкия скален свят на Врачанския Балкан, чийто туристически център е градът Враца. За любителите на падащата вода в района има и десетки други обекти, събрани в общата страница за водопадите в България.

От Дупни връх до Септемврийското въстание

Дружево е сравнително младо селище, възникнало в началото на XIX век от преселници, търсещи по-добри условия за препитание. Първите заселници са били изцяло българи, каквото остава и характерното население за този край. А старото име Дупни връх идва от съседната седловина.

Прехраната на първите жители е стъпвала на скотовъдство и дребно земеделие по стръмните склонове. След Освобождението селото влиза в пределите на новата българска държава. След края на Първата световна война тук укрепва социалистическото влияние, а голяма част от хората се включват в Септемврийското въстание от 1923 година. Този бунт обхваща именно Северозападна България и оставя силен отпечатък върху местната памет.

Спомените за тези събития и до днес присъстват в разказите на по-възрастните хора. Така в малкото село се срещат две Българии, тихата планинска и бунтовната, от които днес е останала предимно тишината. Това историческо наслагване придава дълбочина на иначе кротката картина и отличава Дружево от десетките подобни селца наоколо.