Брестово

Брестово е малко село в община и област Ловеч, разположено на около 23 километра северно от областния център, в подстъпите на Стара планина и в южния край на Деветашкото плато. Според данните на ГРАО към 2015 година жителите му наброяват 152 души. През землището минава третокласният републикански път III-3013, а най-близките съседни села са Къкрина, Тепава, Деветаки и Агатово.

Селището лежи в хълмиста и нископланинска местност между възвишенията Бърдо и Могилата, заобиколено от гористи масиви и плодородни кафяви горски и черноземни почви.

Тъкмо тук, в южния ъгъл на платото, се издига неговата най-висока точка, което прави Брестово удобна изходна база за пешеходните маршрути из карстовия район около река Осъм. Землището е преходно по характер и свързва равнинния север с първите гънки на планината, а климатът е умерено континентален, със студени зими и топли лета. Гористите склонове наоколо са предимно широколистни, с дъб, габър и брястове, които някога са дали и името на селото.

Връх Чуката и заслонът на билото

Най-високата точка на цялото Деветашко плато попада именно в землището на Брестово. Това е връх Чуката, който се извисява на 556 метра надморска височина и държи рекорда за платото. На самото било е изграден туристически заслон, до който има обособено място за палене на огън и тоалетна.

Изкачването е леко и подходящо за семейства, а наградата горе е широка гледка в три посоки наведнъж. На север окото стига до Дунавската равнина, на юг се откроява веригата на Стара планина, а под краката се разстила набразденото от долове плато. Особено чиста е гледката рано сутрин, преди да се вдигне маранята над равнината. Оттук тръгват и черни пътища към съседните карстови форми, така че върхът работи добре като начало или край на по-дълга разходка. Кратката обиколка до заслона и обратно отнема около час спокоен ход.

В ясно време на юг се мяркат и по-високите старопланински върхове. Мястото е тихо и рядко пренаселено, което го прави подходящо за нощуване под открито небе и за наблюдение на звездите далеч от градското осветление. Заслонът дава елементарен подслон при внезапна промяна на времето, но за по-сериозен преход е добре да се носи собствена екипировка. Горе вятърът се усеща силно и в студените месеци пази добре дошъл подслон, когато по билото лежи сняг, а равнината на север тъне в мъгла.

Краеведите отдавна изтъкват, че от тази скромна височина се обхваща с поглед цял един преходен свят, в който равнината преминава в планина. През билото минават и пастирски пътеки, утъпкани от поколения, които го свързват със съседните долове и водопои. За пешеходеца Чуката е удобна спирка преди спускането към реката.

Пещерата Кънтилката и карстът край селото

От природните забележителности наблизо най-достъпна е пещерата Кънтилката, едноетажна и неразклонена, дълга около 30 метра и издълбана във варовиковите скали, типични за целия район. Карстовата основа на платото обяснява защо тук пещерите са толкова много и толкова разнообразни, защото водата хилядолетия наред е разтваряла варовика и е оставяла след себе си галерии, понори и извори. Кънтилката е скромна по размер, но дава добра представа какво е оформило терена наоколо и служи за удобна първа спирка, преди по-опитните да поемат към внушителните форми край река Осъм. Подходът към входа минава през горист участък и не изисква специална екипировка, а тъкмо тази достъпност я прави подходяща за кратко отбиване по пътя. Малките пещери като нея често остават извън пътеводителите, но именно те разкриват в умален вид същите процеси, оформили големите комплекси наблизо.

Името Кънтилка се свързва с глухия звук, който водата и стъпките отекват в каменната галерия. Фенер и здрави обувки стигат за кратката обиколка. Заради дребния си мащаб пещерата рядко е претоварена, така че посетителят може спокойно да разгледа ниския свод, влажните стени и тънките следи, които водата е издълбала в камъка през вековете.

Деветашкото плато и Деветашката пещера

Брестово стои в южния край на Деветашкото плато, което се простира в Предбалкана между долините на реките Осъм и Видима. Платото се поделя между общините Ловеч, Габрово и Велико Търново и пази водопади, понори и цяла върволица пещерни комплекси, скрити в дълбоко врязаните долини на двете реки. Заради тези карстови форми районът отдавна е обявен за защитена територия.

Най-прочутата му забележителност е Деветашката пещера, разположена на брега на река Осъм при село Деветаки. Входът ѝ надхвърля 30 метра височина, а в тавана зеят седем огромни естествени отвора, които местните наричат Окната. В пещерата са открити следи от обитаване от дълбока древност, които правят мястото ценно и за археолозите. Платото е дом и на колония прилепи от няколко защитени вида, заради която достъпът до част от пещерата се ограничава през пролетта и началото на лятото. Богатото биоразнообразие и карстовите форми пък нареждат района сред защитените зони по европейската мрежа Натура 2000.

Около Брестово водоемите са многобройни, сред тях са язовир Агатово и езерата Драганчева бара, Дедевец и Синовище. Малко по-встрани остава и язовир Крапец, който допълва мрежата от карстови води в тази част на платото. Самото село има и собствен язовир Брестово, който служи за водоснабдяване и напояване.

Гори, почви и поминък край брястовете

Землището на Брестово открай време храни хората си от земята, а поминъкът тук се крепи на земеделие и животновъдство. Плодородните кафяви горски и черноземни почви по полегатите склонове раждат жито и фуражни треви. Пасищата между хълмовете Бърдо и Могилата от самото заселване насам служат за паша на дребен добитък.

Тези две опори държат селището още от първите му години и обясняват защо преселниците са предпочели тъкмо този закътан ъгъл на платото.

Решаваща роля изиграл един извор, обрасъл с брястове, който давал вода и през най-сухите лета. Широколистните гори наоколо, с дъб, габър и бряст, някога са доставяли дърва за огрев и материал за всекидневните сечива, а сенките им и днес пазят хлад в горещите месеци. Малко са останалите дворове, ала всеки от тях пази стария ред на сеитбата и сенокоса, наследен от дедите и съобразен с нрава на тукашната земя.

Сезоните на Брестово

Годината около Брестово се разпада на ясно очертани сезони. Зимите са студени и често снежни, с дни на бистър въздух, в които гледката от връх Чуката стига най-далеч над заснежената равнина. Пролетта идва бавно, а с нея склоновете се раззеленяват и изворите и доловете се пълнят от стопените снегове по платото.

Лятото е топло и сухо, удобно за пешеходните маршрути из карстовия район, стига да се тръгне рано, преди да се вдигне маранята над низината.

Есента пък носи дълги периоди на ясно време, когато широколистните гори от дъб и габър се обагрят, а въздухът става прозрачен и неподвижен. Тъкмо в тези месеци разходката до заслона и обратно е най-приятна, а тишината по билото е почти пълна, тъй че всеки сезон отваря платото по свой начин.

Пътят до селото и съседните землища

До Брестово се стига по третокласния републикански път III-3013, който прорязва южния край на платото и го свързва с областния център. На двадесет и три километра северно остава Ловеч, свързан със селото по същото трасе. По него и по черните отбивки наоколо се падат най-близките съседи Къкрина, Тепава, Деветаки и Агатово, всяко със своя дял от карстовия терен. Всяко от тези села пази и собствените си извори и долове, скрити между заоблените предбалкански хълмове, които се редуват с ниви и синори чак до подножието на планината.

Разстоянията между тях са малки, а пътищата остават проходими през по-голямата част от годината. Няколко съседни села се обхождат в един спокоен ден.

Предбалканът тук е мек и заоблен, без стръмни прекатервания, тъй че пътуването е леко дори за хора без планински опит. Тиха е тази околност и точно затова мнозина я предпочитат за бавно, неспешно обикаляне. При такъв ритъм всяко отбиване открива по нещо ново от живота на платото и от делника на малките села.

Къкринското ханче край селото

Само на 7 километра от Брестово, в съседното село Къкрина, се намира една от знаковите точки на българската история, Къкринското ханче. Тук на сутринта на 27 декември 1872 година е заловен от османските власти Васил Левски, а днес постройката е част от Регионалния исторически музей в Ловеч. Малката каменна сграда е възстановена и подредена като музей, който показва обстановката от онази нощ, и за мнозина посетители тя е основната причина да се отбият в района. Съчетанието на тиха природа и тежка историческа памет прави околността нетипична за толкова малко място, а ханчето се обикаля бързо, но оставя силно впечатление.

Заради тази връзка районът около Брестово често се включва в маршрути по стъпките на Апостола, които тръгват от Ловеч и обхождат съседните села. Музейната експозиция в Къкрина е скромна по площ, но подредбата ѝ пресъздава достоверно нощта на залавянето и се съчетава добре с обиколка на платото в рамките на един ден.

Произходът на името и заселването

Смята се, че Брестово е основано в края на XVIII век от преселници от местността „Под Калето“. Те се установяват между хълмовете Бърдо и Могилата, където намират добри условия за земеделие и животновъдство. Решаваща роля изиграва един извор, обрасъл с брястове, от които идва и името на селото, срещано и във формата Брястово. След Освобождението землището влиза в новосъздаденото Княжество България, а днешното име е окончателно уточнено едва през 1966 година.

Селото остава малко и тихо, а близостта му до Ловеч го свързва с останалите предбалкански селища като Калейца и Голец. Двойната форма Брестово и Брястово пази спомена за гората край извора, а редът на живота тук открай време стъпва на три неща, земя, гора и вода.

Чести въпроси

В коя община и област се намира Брестово?
Брестово е част от община и област Ловеч и отстои на около 23 километра северно от град Ловеч, в южния край на Деветашкото плато.

Кой е най-високият връх до Брестово?
Това е връх Чуката, висок 556 метра, който е и най-високата точка на цялото Деветашко плато. На билото има заслон, място за огън и тоалетна наблизо.

Какво има да се види около Брестово?
В близост са пещерата Кънтилката, Деветашката пещера с Окната, язовир Брестово и многобройните езера на платото, а на 7 километра е Къкринското ханче. Добра гледна точка над целия район е и връх Чуката, чийто заслон отваря панорама към Дунавската равнина и Стара планина.

С какво е известно Къкринското ханче?
В него на 27 декември 1872 година е заловен Васил Левски. Днес ханчето е музей към Регионалния исторически музей в Ловеч.