Велчево

Велчево е малко предбалканско село в Община и Област Велико Търново с около 165 жители по данни на ГРАО към 2015 година.

Стойността му за пътника е географска: оттук тръгват пътеките към Къпиновския водопад, действащия Къпиновски манастир „Свети Николай Чудотворец” и зарибените язовири Плаково и Даровец. Землището лежи върху вододела на реките Дрента и Белица, което прави селото удобна база за еднодневни обиколки в района на Килифарево.

Селото остава настрана от големите туристически потоци и точно затова печели пътниците, които търсят тишина. Релефът около него е типично предбалкански: ниски заоблени ридове, букови и габърови гори, влажни ливади и малки притоци, които хранят язовирите. През топлите месеци денят тук обикновено се дели на две, сутрин при водата и следобед при някоя от близките обители. Тъкмо тази скромност прави Велчево привлекателно за хора, които предпочитат бавния ритъм пред оживените курорти. Тук няма голям център, няма редици от магазини и заведения, а вечер тишината е почти пълна. За мнозина именно това е причината да изберат селото за кратко бягство от града, в което природата и историята вървят ръка за ръка.

Феда-Бей, Марийино и подписът на княз Фердинанд

Селото няма ясно документирано начало и се приема, че възниква през османския период. Старото му име било Феда-Бей, по тогавашен местен първенец. Обратът дошъл през 1893 година, когато Къпиновският манастир бил посетен от княз Фердинанд и съпругата му княгиня Мария Луиза, поканени от игумена архимандрит Стефан Радков. По време на гостуването князът попитал защо едно българско село носи името на бей и поръчал то да бъде сменено. Общинският съвет приел името Марийино, в чест на княгинята. Това се задържало десетилетия и фигурирало в общинските регистри през цялото междувоенно време.

Чак през 1951 година, при поредната административна вълна на преименувания, селището получило днешното си название Велчево. Така в едно топонимично досие се събират три епохи: османска, княжеска и социалистическа. Любопитното е, че смяната на името не е просто бюрократичен жест. Тя е жива следа от деня, в който монарх и игумен седнали на една трапеза, а един разговор за топонимия се превърнал в указ.

Тази история обяснява и защо мнозина местни жители помнят селото под три различни названия. По-възрастните понякога все още наричат землището със старите имена, а в семейните разкази събитието от 1893 година се предава като малък повод за гордост. За посетителя това е добра входна точка към атмосферата на мястото, защото зад скромната табела се крие цял пласт памет.

Седемметровият Къпиновски водопад

На около 4 километра от Велчево водите се събират в Къпиновския водопад с височина седем метра. Числото подвежда: под скока коритото се разширява във вир, дълбок до двадесет метра, заради което мястото е популярно сред любителите на студените летни къпания. Водопадът е достъпен по черен път и горска пътека и се изкачва за по-малко от половин час пеша.

Около него гората е сенчеста през цялото лято, а пролетните месеци дават най-пълноводната гледка. Който идва от долината на Дрента, минава покрай характерните за Предбалкана влажни поляни.

Камъкът тук е варовиков, затова водата е бистра и студена дори в най-горещите дни. Носете обувки със стабилен грайфер, защото скалите около вира лесно се хлъзгат. За малки деца пътеката е лесна, но последните метри до вира изискват внимание.

Удобното е, че водопадът и манастирът са на едно и също място, само на четири километра от селото, така че природа и история се обединяват в едно кратко излизане, без да местите кола или да търсите нов паркинг. През пролетта потокът шуми силно и пръските стигат далеч, докато в края на лятото гледката е по-кротка, но затова пък водата във вира е по-приветлива за плуване. Ако пътувате със семейство, оставете си поне час за самото място, защото мнозина сядат на сянка край вира и не бързат да си тръгнат.

Манастирът „Свети Николай” и пътят на Левски

Къпиновският манастир „Свети Николай Чудотворец” е основан според преданието през 1272 година и действа до днес. През вековете обителта споделя съдбата на много български манастири: бивала е рушена и възстановявана нееднократно. През Възраждането тя се превръща в укритие и свръзка на четническото движение. През стените й минават имена като Филип Тотю и Васил Левски, а през 1794 година неин игумен е Софроний Врачански, една от ключовите фигури на ранното българско просвещение.

Точно тази вплетеност в националната памет отличава обителта от десетките малки манастири в Предбалкана. Историята не свършва тук. Наблизо е Присовският манастир „Архангел Михаил”, отнасян към времето на братята Асеневци. И той е бил възрожденско средище, посещавано от Васил Левски, Панайот Хитов и Иларион Макариополски, така че двата манастира заедно очертават цяла революционна география в полите на Предбалкана. Посещението на обителта е безплатно и не изисква предварителна уговорка, но е добре да се съобразите с богослужебния ред и да влизате с подходящо облекло. Тишината в двора е част от преживяването, а няколко минути край старите стени дават усещане за приемственост, което трудно се описва с думи.

Риболов на язовирите Плаково и Даровец

Двата язовира Плаково и Даровец са причина мнозина да се връщат във Велчево всеки сезон. Водите им са зарибени с каракуда, костур, бял амур, червеноперка, уклей, канален сом и сом, а шаранът се лови особено често в Плаково. Бреговете са обрасли, тълпите липсват, а уловът е разнообразен заради смесеното зарибяване.

Опитните рибари идват рано сутрин, когато водата е неподвижна и хапането е най-добро. За нощувка покрай водата близкото обособено място за къмпинг приема кервани, кемпери и палатки, а разполага и с бунгала. Самото село предлага четири къщи за гости с между десет и дванадесет места, повечето с широк двор, барбекю, басейн и детски кът. Обзавеждането е модерно, но обстановката остава селска и спокойна, без шума на курортните центрове. Язовир, маса и легло се събират в радиус от няколко километра. Преди да хвърлите въдица, проверете актуалния режим на стопанисване и евентуалната такса, защото условията се менят според сезона и арендатора.

Вземете си резервна екипировка и нещо за слънцето, понеже сянката по откритите брегове е оскъдна. За семейните гости язовирите са приятно място и без риболов, защото тревистите поляни наоколо канят на спокоен пикник.

Килифарево, Сералиевата къща и часовниковата кула

На около 6 километра е градчето Килифарево, удобно за половин ден разходка. В Сералиевата къща от XIX век се помещава Историческият музей с няколко експозиции, проследяващи историята и етнографията на района от древността до наши дни.

Втората забележителност е часовниковата кула до центъра, издигната в началото на XIX век от майсторите Ибрахим Ага и Ехедин Мустафа. Първоначално служела за наблюдателница, а само месеци по-късно на нея бил поставен часовник, който отмерва времето и до днес. Тя е сред малкото подобни съоръжения в района, запазили оригиналния си механизъм. Килифарево е свързано и с книжовна традиция: тук през XIV век е действала прочута манастирска школа около личността на свети Теодосий Търновски, ученик на исихаста Григорий Синаит. Околността държи още поводи за отбиване.

Към традиционните предбалкански села си струва да включите Дрента и Белица, а за по-наситен ден областният център Велико Търново е на по-малко от час път. По същия маршрут лесно се връзват Дряново с близкия си манастир, балканското градче Елена, курортното селце Вонеща вода и тихата Войнежа.

Как да стигнете и кога да дойдете

Велчево се намира южно от Велико Търново, недалеч от пътя за Килифарево, и до него се стига най-лесно със собствен автомобил. От областния център пътуването отнема около половин час, а последните отсечки минават през тихи селски улици и горски участъци. Който разчита на градски транспорт, обикновено стига до Килифарево, откъдето нататък е удобно да продължи с кола или предварително уговорен превоз.

Заради черните пътища към водопада е добре да тръгвате в сухо време, особено ако возилото ви е ниско. Най-благодатни за посещение са късната пролет и ранната есен, когато горите са свежи, а жегата отстъпва. Лятото е сезонът на къпането във вира и на риболова рано сутрин, докато зимата носи тишина и пуст пейзаж, подходящ за разходка, но с по-капризни пътища. Каквото и да изберете, планирайте поне един пълен ден, за да съберете на спокойствие водопада, манастира и язовирите, без да гоните часовника.