Описание

Димитровград е български град, който се намира в южната част на страната. Населението му, по данни на ГРАО към 2015 година, е 39 303 души.

Градът е регионален транспортен, стопански, търговски, културен и промишлен център.

Димитровград е и един от най-новите градове в България. Основан и изграден през 1947 година, той е витрина и образец на тогавашната комунистическа власт и идеал. Кръстен е на българския комунист Георги Димитров, който сам подписва указа за създаването му.

Местоположение на Димитровград

Градът е административен център на едноименната Община и е част от Област Хасково, като е третият по големина необластен град в страната, след Асеновград и Казанлък.

Северно от града протича река Марица, а през него преминава първокласният републикански път 5. Южно от града преминава автомагистрала „Марица“, която води към границата с Турция при ГКПП Капитан Андреево.

Най-близките населени места са Радиево, Черногорово, Воден, Брод, Бряст, Крум и Крепост.

Туризъм в града

Димитровград разполага с четири хотела, един от които семейни, и една къща за гости. Градът, като цяло, не се слави като туристическа дестинация и поради това има малко места за отсядане в него.

От друга страна, в града има няколко много добри ресторанти и механи, в които може да опитате вкусно сготвена храна и традиционна българска кухня.

Забележителности в Димитровград

Градът разполага с няколко културно-исторически забележителности, които може да посетите. Една от тях е Домът-музей Пеньо Пенев, посветен на българския поет. Той е родом от село Добромирка в Севлиевско. През 1949 година, две години след основаването на града, той се мести в Димитровград, където са и най-силните му години като поет и творец. На 27 април 1959 Пеньо Пенев се самоубива. В негова памет жителите на града създават дом-музей, който се помещава в къщата, обитавана от поета.

Друга значима културна забележителност е местният Исторически музей, който разполага с три експозиционни зали. В две от тях има постоянна експозиция, а третата е изложбена зала.

Посещение заслужава и Народната астрономическа обсерватория и планетариум Джордано Бруно. Изградена е през 1962 година и в нея се организират кръжоци. Обсерваторията разполага с два телескопа, с които се наблюдават Слънцето, както и небето.

На около 7 км се намира хасковското село Добрич, край което е разположен Добричкият манастир Успение Богородично. Манастирът е строен през епохата на Възраждането, като параклисът е достроен през 1886 година. Манастирът е масивен и заема площ от 15 декара, а в него има и двуетажна сграда за нощувки, както и маси с барбекю.

История на града

Днешният Димитровград е основа през 1947 година, но на негово място преди това е имало три села – Марийно, Раковски и Черноконево. Раковски, най-голямото от трите, е възникнало в началото на 19 век на мястото на два турски чифлика. През 1873 година до селото се изгражда и гара на железопътната линия на барон Хирш, което дава допълнителен тласък в развитието му.

След края на Втората световна война и установяването на комунистически режим в България, властта в страната решава да продължи развитието на промишления комплекс, който се изгражда в района по време на войната, и да създаден изцяло нов град, по подобие на съветския Комсомолск на Амур.

На 2 септември 1947 година Димитровград е официално създаден с решение на БРП (к), което е подписано от тогавашния премиер на страната Георги Димитров, който кръщава града на себе си.

През годините на социализма градът се изгражда като индустриален и промишлен комплекс, а в най-добрите си години достига до близо 50 000 души население.