Горна Малина

Горна Малина е село и общински център в Софийска област, сгушено между билото на Стара планина и Средна гора, на около час път западно до София.

Към 2015 година населението му наброява 1544 души по данни на ГРАО, което го нарежда сред най-големите населени места в едноименната община. През селото минава третокласният републикански път 6004, а съвсем наблизо остава първокласният път 6, свързващ Подбалканската долина със столицата.

Позицията е кръстопътна. Точно тя подрежда всичко интересно наоколо: язовир, средновековни манастири и тихи поречия, които се обхождат за един уикенд. Селото граничи с няколко по-малки населени места, сред които Долна Малина, Априлово, Белополци и Негушево, а на запад общината опира до тази на съседния град Елин Пелин в равнината. Името Горна го отличава от близкото Долна Малина и подсказва стъпаловидното изкачване на терена към Средногорието.

Селото между Стара планина и Средна гора

Разположението обяснява голяма част от характера на мястото. Горна Малина лежи в широка междупланинска яка, където полегатите поли на Балкана се срещат с първите могили на Средна гора. Тази яка е плодородна и открита. Нивите наоколо са давали прехрана на местните поколения наред, а погледът се разтваря едновременно към двете планински вериги. Дори кратката разходка из околността става приятна за окото именно заради този широк хоризонт. Общината обединява над десетина населени места в подножието на планината, а самото село е техният естествен център.

Тук се намират кметството, училището и малкото пазарче, около които тече ежедневието. През делничните часове ритъмът е спокоен, почти селски. Ускорява се само през уикендите, когато пристигат гости от столицата и дворовете се изпълват с коли. Именно тази средищна роля превръща Горна Малина в удобна изходна точка за околните села и за горските пътеки нагоре по склона. Мнозина минават оттук на път за друго място, без да подозират какво остава встрани от асфалта. А наградите за отбилия се са съвсем близки.

Язовир Огняново и тихият риболов

Най-близкото водно огледало е язовир Огняново, кръстен на съседното едноименно село. Първоначалното му предназначение е било промишлено, защото водите му захранвали металургичния комбинат Кремиковци край София. Днес язовирът живее друг живот. Той привлича предимно любители на водните спортове и на спокойния риболов край брега, а промишленото минало е останало само в спомените на по-възрастните. Водоемът е зарибен пъстро и заслужено се радва на добра репутация сред въдичарите от Софийско. В улова попадат речен кефал, бял амур и шаран, а до тях се нареждат уклей, каракуда и костур.

Тихите заливи позволяват и риболов от лодка. През топлите месеци брегът се превръща в място за уикендна почивка, далеч от градската гълчава, без това да изисква дълго пътуване от столицата. Заради тази близост язовирът често се комбинира в един маршрут с разходка до самото село и до манастирите наоколо.

Сутрешният риболов край брега и следобедната обиколка на обителите се вместват комфортно в едно денонощие. Край водата има достатъчно сенчести места за пикник и почивка на открито. Семействата идват тук със сгъваеми столове и въдици, а децата газят по плитчините край брега.

Такъв ден на открито не струва почти нищо, а споменът от него остава дълго. Любителите на спокойствието ценят язовира заради ненатоварените му брегове, които летният туризъм още не е превзел. Тишината тук е по-голямата атракция от самата вода.

Елешнишката обител и поречието на Яковищица

На около 10 километра от Горна Малина, край поречието на река Яковищица, се намира Елешнишкият манастир „Света Богородица”. Обителта е средновековна и е изградена през 1499 година, което я нарежда сред най-старите запазени духовни средища в района. През 16 и 17 век тя е била ключов книжовен център. Тук са се преписвали и съхранявали ръкописи в години, когато подобни огнища на просвета са били рядкост из българските земи. Днес комплексът е действащ, но без монашеско братство, и включва църква, стопански и жилищни постройки. Тихото поречие и горите около него правят посещението спокойно дори в натоварен сезон.

Пътят до обителта минава през тиха горска долина, която сама по себе си си заслужава отбиването. Реката ромоли встрани от банкета, а короните на дърветата почти се събират над платното. В двора цари покой, нарушаван само от птичи гласове и от вятъра в клоните. За посетителя, свикнал с претъпкани забележителности, това е добре дошла промяна.

Недалеч, край село Желява, е и Желявският манастир „Света Петка”, само на 11 километра от селото. От старата обител са оцелели два параклиса. Останалите сгради са били опожарени през османския период, а на тяхно място по-късно израснали нови. Любопитно е, че под манастира се предполага наличие на по-стар езически, а после и раннохристиянски храм. Това напластяване на култови места едно върху друго не е изключение за района, а по-скоро правило. То показва колко устойчиво поколенията са се връщали към едни и същи свещени точки в продължение на векове.

Буховският манастир и следата на Батенберг

От веригата обители в околността най-богата биография носи Буховският манастир „Свети Архангел Михаил”.

Смята се, че е изграден през 16 век и е имал възрожденско значение за района наоколо.

В началото на 18 век, по време на кърджалийските размирици, манастирът и прилежащите му сгради са ограбени и опожарени, а възстановяването му минава през два етапа в хода на 19 век. С едно конкретно събитие обителта влиза трайно в историята. През 1886 година, малко след детронацията си, в нея пребивава за известно време княз Александър Батенберг. Тази отсядка свързва тихата обител с един от драматичните моменти на ранната българска държавност. Днес манастирът е необитаван и църквата му се отваря само периодично. Точно тази запуснатост обаче придава на мястото особена тежест, каквато лъскавите обекти рядко излъчват.

Трите обители заедно очертават малък манастирски триъгълник, който се обхожда удобно за един ден с автомобил.

Старият друм през прохода

Значението на Горна Малина не е случайно и се корени дълбоко в географията. Край селището открай време преминават древни пътища, които пресичат Стара планина, включително римски, свързвали тракийските земи на юг с придунавските области на север.

Контролът над прохода е носел стопанско и духовно значение за хората, заселили тези места край друма. През средновековието районът се утвърждава като духовно средище, а гъстата мрежа от манастири наоколо е пряко доказателство за това. По време на османското владичество областта се превръща в важен възрожденски център на българското националноосвободително движение, а след Освобождението Горна Малина влиза в новосъздаденото Княжество България. Историята тук е пластова. Тази приемственост от римския друм до възрожденското огнище обяснява защо толкова много минало се е напластило в иначе тихото село. Подобна роля на проход имат и съседните средногорски градчета Ихтиман и Златица наблизо, през които също минават стари трасета през планината.

Между нивите и горите над селото

Извън обителите и водата околността на Горна Малина държи и по-тихи удоволствия за търсещия. Полските пътища между селата са равни и удобни за колоездене, а по тях се редуват ниви, синори и малки горички. Нагоре, към склоновете на планината, теренът се променя. Буковите и дъбовите гори поемат разходката под сянка, а старите пастирски пътеки водят към поляни с широка гледка към Софийското поле. Пролетта и есента са най-щедри за тези обиколки. Тревите ухаят, птиците са гласовити, а въздухът остава свеж дори в по-топлите часове на деня.

Който обича спокойно ходене без стръмни изкачвания, ще намери тук предостатъчно маршрути за цял ден. Добра карта и удобни обувки са единственото, което наистина трябва.

През сезоните край водата и обителите

Сезонът тук е щедър почти през цялата година и всеки месец предлага различно лице на околността.

Пролетта залива поляните със зеленина и пълни поречията с шумяща вода. Лятото е спасително прохладно по сенчестите брегове и под короните на крайречните гори. Есента пък багри буковите склонове в злато и мед, а тихите пътеки миришат на прегоряла шума. Зимата сваля туристическия поток до минимум и оставя манастирите на тяхното уединение, което им отива. Точно затова Горна Малина е място, което се обхожда бавно, без бързане и без претъпкан график. Който подбере тихия сезон, ще намери обителите почти за себе си.

Наградата е усещане за спокойствие, рядко толкова близо до голям град. Влакчето на природата тук се движи по свой, неприбързан часовник.

Накъде оттук из Софийско

Горна Малина се вписва добре в по-широк маршрут из Софийско и Старопланинския предбалкан. На север, отвъд билото, са разположени Етрополе и Ботевград с техните манастири и крепости. За по-кратък излет удобни цели са минералната Банкя и самата София наблизо, до която се стига бързо по първокласния път. Така язовирът, манастирите и градската програма се връзват в едно пътуване без излишни километри.

Любителите на по-дивата природа могат да изтеглят маршрута към Балкана, където горските пътеки и старите проходи продължават да следват линиите на римските друми. Който има повече време, лесно ще разгъне уикенда до цяла седмица из предбалкана. Разстоянията са малки, а пътищата удобни през по-голямата част от годината. Така една обиколка спокойно събира вода, история и планина в общ разказ.