Ковачевци

Ковачевци е село в Западна България, административен център на едноименната община в област Перник, с население от 429 души по данни на ГРАО за 2015 година. Заляга в планински край на Западна Стара планина, на близо час път от София. Най-силните му притегателни точки са язовир Пчелина, гъстата мрежа от стари манастири наоколо и родното място на Георги Димитров. Близостта до границите със Сърбия и Северна Македония добавя възможност за разходка отвъд страната в рамките на същия ден. Селото е добре свързано с пътната мрежа на Перник и съседните общини, а наоколо се нижат десетки села и обекти, които правят района подходящ за обиколка с кола.

Точно тази комбинация от вода, камък и стари обители го отличава от съседните селища в Краище. За мнозина столичани Ковачевци е удобно бягство за един ден, защото пътят дотук е къс, а смяната на пейзажа е пълна.

Още с навлизането в общината шумът на града отстъпва на тишина, в която се чуват само вятърът и водата. Това е място, което се разкрива бавно и възнаграждава онези, които не бързат.

Язовир Пчелина и Вучанският камък

Най-разпознаваемият обект край Ковачевци е язовир Пчелина, разлят между селата Ковачевци, Радибош и Лобош. Той е сред най-големите водоеми в Югозападна България и носи името на потопеното при изграждането му село Пчелинци.

В чашата му се вливат река Струма и река Светля, което поддържа постоянно високо ниво и прави бреговете привлекателни за риболов и спокойни разходки край водата. Заливите са любимо място за столичани, които търсят вода без морската тълпа, а тихите рамене на водоема, обрасли с тръстика, събират чапли и патици.

Сутрешната мъгла над огледалната повърхност е сред най-фотографираните гледки в района на Перник. Над водата се издига Вучанският камък, ефектно скално образувание, което бележи единия бряг. Зад него се изкачва билно възвишение, достъпно пеша за около половин час, откъдето се откриват широки гледки към целия залив и към околните ридове. Маршрутът е лек, обозначим е и без специална подготовка, а върхът е удобен ориентир за обедна почивка. Камъкът е и удобна отправна точка към съседните забележителности на Земен.

Любителите на риболова намират тук костур, шаран и каракуда, а спокойните заливи са подходящи и за гребане с надуваема лодка или каяк. През топлите месеци по тревистите поляни край брега лесно се намира сянка за пикник. Който предпочита да върви, може да обиколи част от бреговата ивица по утъпкани пътеки, без да се отдалечава от водата.

Манастирите около Ковачевци

Землището наоколо е изключително гъсто осеяно с манастири и църкви, част от които действащи, а други запазени само като руини. Такова струпване на свети места на малка площ е рядкост за България и често е основната причина хората да тръгнат насам. Сред най-известните е Гигинският манастир „Свети свети Козма и Дамян”, известен още като Чудотворния, който привлича богомолци, търсещи изцеление, и поддържа жива монашеска традиция. Наблизо е и Земенският манастир „Свети Йоан Богослов” с прочутата си средновековна църква и стенописи, един от ценните паметници на българското изкуство. Двете обители се посещават удобно в един ден заедно с язовира. Списъкът продължава с Пещерския манастир „Свети Николай”, Жаблянския манастир „Свети Йоан Предтеча” и Горноврабченския манастир „Свето Възнесение Господне”.

Към тях се добавят и по-малки храмове като църквата „Възнесение Господне” (Свети Спас), „Свети Иван Летни” и Ранинското църкве. Повечето от тях стоят встрани от главните пътища, скрити сред гори и ливади. Обиколката на тези обители се превръща в истинско откривателство, защото до някои от тях се стига само по тесни черни пътища и горски пътеки. Тишината в дворовете им, старите дървета и каменните зидове създават усещане за място, до което времето достига бавно. За вярващите това е повод за поклонение, а за любопитните е урок по история и архитектура.

Дом-паметникът „Георги Димитров”

Ковачевци е родното село на Георги Димитров и това бележи облика му през голяма част от ХХ век.

След смъртта на политика през 1949 година местното читалище приема името му за свой патрон, а селото се превръща в място за организирани посещения в продължение на десетилетия. През 1957 година тук е открит дом-паметникът „Георги Димитров”, замислен като културен център на селото. През 1972 година е възстановена и родната къща, а около нея е устроен мемориален парк с алеи и зеленина. Сградите и до днес стоят в центъра и остават основен ориентир за всеки, който влиза в селото. Независимо от политическия товар на епохата, комплексът е любопитна спирка за разбиране как изглежда едно мемориално село от социалистическо време. Архитектурата и пространството около паметника показват мащаба, с който е изграждан образът на личността.

Днес посещението тук е по-скоро повод за размисъл върху отминалия век, отколкото за политика. Тихият мемориален парк предлага сянка и пейки, а самата къща връща посетителя към бита от края на XIX век.

За мнозина това е възможност да видят отблизо как е изглеждал животът в едно западнобългарско село преди повече от сто години.

От „Ковачова” в турските регистри до четата на Ильо войвода

Селището има дълбоки корени: археологически находки в землището сочат, че тук е имало живот още в Античността, макар точното възникване на селото да остава неустановено. Първото писмено споменаване е в турски данъчен регистър от 1576 година под името „Ковачова”. Предполага се, че названието идва от ковашкия занаят на стар местен род. Името на Ковачевци попада и в пътеписите на видни изследователи на Балканите като Феликс Каниц и Ами Буе, които обикалят тези земи през XIX век. Свободата си от османска власт селото получава през януари 1878 година, когато тук влиза четата на Ильо войвода. Малко след Освобождението Ковачевци е посетено и от историка Константин Иречек, първият министър на просветата на Княжество България. В първите десетилетия като част от младата държава местните развиват земеделие и скотовъдство, а след провала на Кресненско-Разложкото въстание десетки преселници се установяват тук за постоянно.

Сред тях са Димитър Тренчев и Параскева Досева, родителите на Георги Димитров. Малкото обработваема земя прави живота тежък, особено през войните между 1912 и 1918 година, когато част от селяните загиват по фронтовете. През междувоенния период положението се подобрява: прокарват се две шосейни линии и тръгва редовна автобусна връзка от София през Радомир до селото. Тази богата история личи и днес в имената на местностите, в старите къщи и в разказите на най-възрастните стопани. Всяка епоха е оставила следа, която внимателният посетител може да разчете при бавна разходка из селото.

Кога да тръгнете към Ковачевци

Районът е приветлив през цялата година, но всеки сезон му придава различно лице. Пролетта залива ливадите с цвят и пълни язовира до високите му брегове, а въздухът е прохладен и чист. Тогава манастирските дворове са особено красиви, обрамчени от напъпили дървета.

Лятото е сезонът на водата и дългите дни, когато заливите събират риболовци и семейства, потърсили хладина далеч от морето. Есента боядисва околните ридове в топли тонове и е идеална за дълги разходки и снимки.

През зимата селото притихва, а първият сняг превръща пейзажа в спокойна, почти безмълвна картина. Препоръчително е посещението да се планира за светлата част от деня, особено ако в плана влизат отдалечените обители и изкачването над язовира. Топли дрехи и удобни обувки са полезни и през преходните месеци, защото в планинския край времето се променя бързо.

Пътищата и съседните села

До Ковачевци се стига по два третокласни републикански пътя, които се събират в самото село.

Единият идва откъм Радомир, докато другият е по-удобен за пристигащите от южната посока. И двата маршрута предлагат живописни гледки към хълмовете и долините на Краище. Около селото плътно са наредени съседните селища Ракиловци, Косача, Сирищник, Радибош, Слатино, Светля, Чепино и Лобош. Те очертават удобна обиколка с кола между язовира, манастирите и старите църкви, а чистият въздух и спокойствието по черните пътища между тях са сред причините районът да привлича търсещите тишина. За пренощуване селото разполага със скромна къща за гости с десет легла в центъра, с топла механа и домашни вино и ракия от стопаните.

Оттук са на близко разстояние и обектите на Брезник, Годеч и Кюстендил. Така една база в Ковачевци покрива голяма част от Западна България. Който пътува без собствен автомобил, трябва да се съобрази с по-рядкия обществен превоз и да планира връщането предварително.

За пълноценно опознаване на района обаче колата остава най-удобният избор, защото свързва обектите, които иначе остават скрити.