Пловдив

Пловдив е вторият по големина български град и един от най-старите непрекъснато обитавани градове в света. Разположен е в централната част на Горнотракийската низина, върху шест сиенитни хълма, наричани тепета, заради което носи популярното прозвище „Градът под тепетата“. Населението му към 2015 година по данни на ГРАО възлиза на 368 983 души. През 2019 година градът, заедно с италианския град Матера, е избран за европейска столица на културата, а девизът му е „Древен и вечен“.

Тук историята не е музеен експонат, а част от ежедневния пейзаж. Античните руини се преплитат с възрожденски къщи и модерни булеварди, а няколко хилядолетия съжителстват в рамките на няколко преки.

Малко градове в Европа могат да се похвалят с такава дълбочина. Пловдив носи осем хилядолетия върху плещите си и пак изглежда изненадващо млад и жив. Това е град, който се чете като отворена книга на открито. И не бърза. Стои тук от вечността.

Описание на града и неговият характер

Пловдив е едновременно стопански, индустриален, културен и туристически център с национално значение. Той е административен център на едноименните Община и Област Пловдив, а самият град е разделен административно на 34 квартала и постоянно се разраства. Шестте тепета определят силуета и духа на града. Те са не само природна забележителност, но и място за разходки, гледки и срещи. Върху тях и около тях се е развивала градската тъкан през вековете, а днес те остават зелени острови насред оживения град. Името на града се е променяло през епохите, но идентичността му остава разпознаваема. Тракийският Евмолпия, македонският Филипополис, римският Тримонциум и средновековният Пълдин са пластове на една и съща история. Тази приемственост прави Пловдив рядък пример за град, който помни всичките си имена.

Характерът му се усеща веднага. Той е едновременно горд и спокоен, древен и дързък. Кварталите редят различни истории, но никой от тях не нарушава общия и плавен градски ритъм. Северът отвъд Марица расте бързо и млад. Югът пази старата душа. Двете половини се допълват.

Къде е разположен Пловдив

Географски Пловдив е разположен в централната част на Горнотракийската низина. През града преминава най-пълноводната река в страната, наречена Марица, която го разделя по естествен начин на северна и южна част. Това разположение векове наред е превръщало града в кръстопът между Европа и Близкия изток.

Тук се пресичат едни от най-важните транспортни възли в страната. Северно от града минава автомагистрала „Тракия“, а в самия Пловдив се свързват редица важни пътища. Първокласният път 8 води към Пазарджик на запад и към Хасково на югоизток, а второкласните пътища отвеждат към Карлово, Раковски, Брезово и към Асеновград. В непосредствена близост до града има силна концентрация на населени места. Сред най-близките са Браниполе, Белащица, Брестник, Куклен, Марково, Първенец, Царацово, Труд, Войводиново, Скутаре, Рогош, Ягодово и Крумово. Пловдив е и начална точка на редица железопътни линии, сред които тези за Стара Загора, Карлово, Бургас, Асеновград, Панагюрище, Хисаря и Пещера. Заради тази свързаност градът остава ключов инфраструктурен център.

Близостта до планините е още един коз. На юг се изправя Родопа. На север се отварят полето и Стара планина. За половин час оттук се стига до морето, до върховете или до тракийските лозя. Изборът е огромен. Малко областни центрове в страната предлагат толкова посоки в толкова кратко разстояние.

Туризмът и кварталът „Капана“

Туризмът тук е много добре развит, а основна причина за това е богатата близо осемхилядолетна история на града. Десетките културно-исторически, археологически и архитектурни паметници са запазени през вековете и днес са достъпни буквално насред улиците. В същото време Пловдив е модерен град, който предлага забавления за хора от всякакви възрасти. Настаняването е разнообразно и обикновено лесно за намиране. Градът разполага с над 100 хотела, близо 50 къщи за гости и над 150 апартамента под наем. Летището в близост допринася за привличането на туристи, особено чуждестранни.

Кварталът „Капана“ заслужава отделно внимание като творческо сърце на съвременния град. Тук тесните улички са пълни с галерии, ателиета, кафенета и работилници, а вечер животът кипи до късно. Това е мястото, където историческият Пловдив отстъпва на младия и експериментален дух на града.

Името на квартала не е случайно. „Капана“ значи капан, защото тесните му улички наистина улавят посетителя и дълго не го пускат. Тук всеки ъгъл крие изненада, а всяка фасада носи свой почерк. Денем е тих и фотогеничен. Нощем кипи. Контрастът е целият чар.

Забележителности в Пловдив

Забележителностите тук са толкова много, че едва ли ще ви остане свободно време за други места. Една от най-видните е римокатолическата катедрала „Свети Лудвиг“, построена през 50-те години на XIX век и превърнала се в архитектурен символ със своя бароков стил. През 1861 година в нея е монтиран първият орган в България, а в храма е положен гробът на княгиня Мария Луиза, съпруга на цар Фердинанд I и майка на Борис III.

Може би истинският символ на града е Античният театър на Тримонциум. Той се намира в седловината между хълмовете Таксим и Джамбаз и е датиран от времето на император Траян в началото на II век. Театърът е един от най-добре запазените антични театри не само на Балканите, но и в целия свят. Съхранен е дотолкова, че и днес функционира като сцена за класическа драма, музика, танци и концерти.

Заслужава да споменем и архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“, разположен в сърцето на града. Той представлява отлично запазен комплекс, в който съжителстват антични сгради и постройки от епохата на Възраждането. Познат още като „Стария град“, той е разположен върху естественото трихълмие на хълмовете Небет, Таксим и Джамбаз. По калдъръмените улички и пъстрите фасади човек лесно губи представа в кой век се намира.

Списъкът с обекти, на които си струва да обърнете внимание, е дълъг. Сред тях са Филипополската голяма базилика с прочутите си мозайки, митрополитският храм „Света Марина“, Малката базилика, Часовниковата кула на Сахат тепе, Римският стадион, Източната порта на Филипопол, църквата „Св. св. Константин и Елена“, Етнографският музей, Балабановата къща, Археологическият музей и Паметникът на Съединението. Над всичко това бдят и шестте тепета, които остават неизменният фон на града.

Тепетата и зелените хълмове

Тепетата не са просто хълмове. Те са гръбнакът на Пловдив. Шест сиенитни могили, изникнали насред равната Тракия, всяка със свой характер и своя памет.

Три от тях носят Стария град. Небет, Таксим и Джамбаз образуват прочутото трихълмие, върху което е разположен резерватът „Старинен Пловдив“. Тук започва всичко, преди хилядолетия, върху голата скала. Небет тепе пази най-древните крепостни зидове и е първото ядро на града.

Бунарджик е друг символ. Известен е още като Хълма на освободителите, а на върха му се извисява паметникът на съветския воин, познат на всички като Альоша. Гледката оттам обхваща целия град до Родопите.

Сахат тепе пази Часовниковата кула, една от най-старите на Балканите. Младежкият хълм, наричан някога Джендем тепе, е най-високият и днес е любимо място за разходки сред боровете. По алеите му се изкачват и стари, и млади, особено при залез.

Някога тепетата са били седем. Седмото, Марково тепе, е било разрушено заради каменоломни в началото на ХХ век, а камъкът му е отишъл за паважа на града. Затова днес говорим за шест. Останалите се пазят зорко и са под закрила като природна и градска ценност.

История на Пловдив

Историята на Пловдив е толкова богата, че трудно се побира в кратък разказ. Историците датират живот по тези земи от близо осем хилядолетия, а градът е по-стар от Атина, Картаген, Константинопол и Рим и е бил съвременник на древна Троя. Най-старите следи от живот тук са открити от шестото хилядолетие преди новата ера, когато възникват първите неолитни селища.

През вековете градът е бил обитаван и управляван от траки, римляни, славяни, българи, византийци и турци. През 342 година преди новата ера селището е превзето от македонския цар Филип II, който го кръщава на себе си. Оттам идва едно от най-прочутите му имена през вековете, Филипополис. Най-голямо развитие градът преживява през римската епоха, когато във Филипопол се изграждат бани, храмове, форум, театър и мащабен стадион. През 172 година император Марк Аврелий издига втора крепостна стена, за да защити разрасналия се град.

Разделянето на Римската империя в края на IV век оставя Филипопол в Източната Римска империя, Византия, където градът остава през по-голямата част от съществуването ѝ. За първи път Филипопол влиза в границите на българската държава през 836 година, когато е завладян от хан Маламир. Той остава в българско владение до 970 година, когато е превзет от киевския княз Светослав I, а още на следващата година Византия си връща града.

Малко след създаването на Второто българско царство градът отново е превзет от цар Калоян през 1205 година. През следващите близо два века владичеството се сменя многократно между България и Византия, докато през 1371 година Пловдив не пада окончателно под османска власт. Дори тогава градът не спира да се развива и през XVIII век се превръща във водещ стопански център на Балканския полуостров.

Пловдив е и ключов център на българското национално-освободително движение. При планирането на Априлското въстание се предвижда запалването на голям пожар в града. Свободата идва през януари 1878 година, когато градът е превзет от руските войски начело с генерал Йосиф Гурко. След Берлинския конгрес обаче Пловдив остава извън пределите на Княжество България и става столица на автономната област Източна Румелия. Именно тук на 6 септември 1885 година е обявено Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Тази дата отрежда на града водеща роля в изграждането на съвременна България.

Панаирът и съвременният Пловдив

Пловдив отдавна е стопанско сърце на Южна България. Тук бизнесът и историята вървят ръка за ръка. Малко градове съчетават толкова древна душа с толкова жив пазар.

Международният панаир е емблема на този дух. Основан е през 1892 година и е най-старият и най-голям изложбен център в страната, както и един от водещите в Югоизточна Европа. Десетилетия наред панаирът отваря Пловдив към света и подрежда търговските мостове на целия регион.

Около него се е изградила силна индустрия. Хранителна промишленост, машиностроене, текстил и модерни производства движат икономиката на града и областта. Близкото летище и магистралният възел само засилват тази тежест.

Но Пловдив не е само работа. Титлата европейска столица на културата за 2019 година остави трайна следа. Реставрираха се сгради, оживяха площади, а културният календар се напълни с фестивали, изложби и концерти.

Днес градът умело съчетава двете си лица. Античната душа и съвременният ритъм съжителстват без напрежение. Именно това прави Пловдив толкова притегателен за всеки, който прекрачи в него.