Съдържание
Описание на Пловдив
Пловдив е вторият по големина български град. Населението му към 2015 година, по данни на ГРАО, възлиза на 368 983 души.
Популярното прозвище на Пловдив е „Градът под тепетата“, а причината за това е, че е застроен в подножията на шест сиенитени хълма, известни като „тепета“.
Това е един от най-големите и значими стопански, индустриални, културни и туристически градове в цяла България.
През 2019 година Пловдив, съвместно с италианския град Матера, е избран за европейска столица на културата. Девизът на града е „Древен и вечен“.
Къде е разположен Пловдив
Географски Пловдив е разположен в централната част на Горнотракийската низина. През града преминава и най-пълноводната река в страната – Марица. Тя го разделя по естествен начин на северна и южна част.
Административно Пловдив е разделен на 34 квартала, като постоянно се разраства. Градът е и административен център на едноименните Община и Област Пловдив.
Тук се пресичат едни от най-важните транспортни възли в страната, правейки Пловдив ключов транспортен и инфраструктурен център.
Северно от града преминава автомагистрала „Тракия“, а в самия Пловдив са свързани редица важни пътища като:
- Първокласният път 8, водещ към Пазарджик на Запад и Хасково на Югоизток;
- Второкласният път 64, водещ към Карлово;
- Второкласният път 56, водещ към Раковски и Брезово;
- Второкласният път 86, водещ към Асеновград;
- И много други.
В непосредствена близост до Пловдив има силна концентрация на населени места, а най-близките са:
- Браниполе;
- Белащица;
- Брестник;
- Куклен;
- Марково;
- Първенец;
- Златитрап;
- Оризари;
- Костиево;
- Радиново;
- Царацово;
- Бенковски;
- Труд;
- Строево;
- Войводиново;
- Скутаре;
- Рогош;
- Трилистник;
- Ягодово;
- Катуница;
- Крумово.
Пловдив е начална точка и на редица железопътни линии, сред които тези за Стара Загора, Карлово, Бургас, Асеновград, Панагюрище, Хисаря и Пещера.
Какво да очаквате от пловдивския туризъм
Туризмът тук е много добре развит, а основна причина за това е богатата близо 8000-годишна история на града, както и десетките културно-исторически, археологически и архитектурни паметници, които са запазени през вековете.
В същото време Пловдив е и модерен град, предлагащ редица забавления за хора от всякакви възрасти, което също го прави привлекателна дестинация.
Градът разполага с над 100 хотела, близо 50 къщи за гости, и над 150 апартаменти под наем. Летището, което се намира тук, също спомага за привличането на туристи, особено на чуждестранни такива.
Гарантираме, че посещавайки Пловдив, няма да скучаете и ще откриете редица забавления и любопитни места, които да посетите.
Забележителности в Пловдив
Забележителностите тук са толкова на брой, че едва ли ще ви остане свободно време да ходите някъде извън града.
Една от по-видните забележителности, заслужаваща специално внимание, е римокатолическата катедрала Свети Лудвиг. Построена през 50-те години на 19 век, тя е един от архитектурните символи на Пловдив със своя бароков стил.
През 1861 година в него бива монтиран първия орган в България, а по-късно той бива заменен с по-голям.
В храма на катедралата е положен гробът на българската княгиня Мария Луиза, съпруга на цар Фердинанд I и майка на Борис III, която е била католичка.
Може би символът на града е Античният театър на Тримонциум. Намира се в седловината между хълмовете Таксим и Джамбаз. Архитектурният паметник е датиран от времето на император Траян в началото на 2 век.
Той е един от най-добре запазените антични театри не само на Балканите, но и в целия свят.
Театърът е съхранен до такава степен, че в днешно време той се използва като функционираща сцена за класическа драма, музика и танци, както и за провеждане на концерти.
Определено заслужава да споменем и архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“, който се намира в сърцето на града.
Представлява отлично запазен комплекс, в който са съхранени постройки от най-различни епохи – в него има антични сгради, както и такива от епохата на Възраждането.
Познат още като „Стария град“, той е разположен върху естествено възвишение или така нареченото трихълмие заради близко разположените хълмове Небет, Таксим и Джамбаз.
Други забележителности, на които определено препоръчваме да обърнете внимание, включват:
- Филипополската голяма базилика;
- Митрополитският храм Света Марина;
- Градската художествена галерия;
- Малката базилика;
- Часовниковата кула на Сахат тепе;
- Римският стадион;
- Източната порта на Филипопол;
- Църквата Св. Св. Константин и Елена;
- Етнографският музей;
- Балабановата къща;
- Паметникът на Съединението;
- Археологическият музей;
- Както и шестте тепета на Пловдив.
История на Пловдив
Историята на Пловдив е толкова богата, че едва ли ще можем да я покрием всичко, което има да се каже за нея.
Историците датират живот по тези земи от близо осем хилядолетия, а Пловдив е по-стар от градове като Атина, Картаген, Константинопол (днешен Истанбул) и Рим, и е бил съвременник на древна Троя.
Естествено, съвременният град е изграден в последните столетия, но той стои върху останките на десетки предишни селища и навсякъде по територията му има открити и съхранени археологически паметници.
Най-старите следи от живот по земите на днешен Пловдив са открити от 6-ото хилядолетие преди новата ера. Смята се, че тогава са възникнали първите по-трайни поселения –основно неолитни селища.
През различните епохи, градът е бил обитаван и управляван от различни народи – траки, римляни, славяни, българи, византийци, турци и много други.
През 342 година преди новата ера селището е превзето от македонския цар Филип II, който го кръщава на себе си и от там идва едно от най-прочутите му имена през вековете – Филипополис (или Филипопол).
Може би най-голямо развитие градът преживява по време на Римската епоха. В този период във Филипопол се изграждат редица обществени сгради, сред които бани, храмове, съкровищница, форум, театър, булевтерион, както и мащабен стадион.
Това масово разрастване води до напускането на очертанията на Трихълмието и през 172 година император Марк Аврелий издига втора крепостна стена в града, за да осигури защитата му.
Разделянето на Римската империя в края на 4 век води до значими промени за Филипопол. Като за начало той остава в Източната Римска империя (Византия), където остава през по-голямата част от съществуването ѝ, с малки изключения.
За първи път Филипопол влиза в границите на българската държава през 836 година, когато градът е завладян от хан Маламир. Той остава в българско владение до 970 година, когато е превзет от киевския княз Светослав I.
Краткотрайната авантюра на киевските войски приключва още на следващата година, когато Византия отново си връща града след близо 140-годишно прекъсване.
Малко след създаването на Второто българско царство Филипопол отново е превзет от българския цар Калоян през 1205 година.
В следващите близо 2 века градът многократно сменя своето владичество между България и Византия, докато през 1371 година той не пада окончателно под османска власт.
Дори в пределите на една доминиращо мюсюлманска империя, Пловдив не спира да се развива и през 18 век се превръща във водещ стопански и икономически център на Балканския полуостров.
Градът е и ключов център за българското национално-освободително движение като по време на планирането на Априлското въстание се предвижда запалването на голям пожар в Пловдив.
Пловдив дочаква своята свобода през януари 1878 година, когато градът е превзет от руските войски начело с генерал Йосиф Гурко.
След Берлинския конгрес през лятото на 1878 година и взетото решение за създаване на Княжество България, Пловдив остава извън пределите на княжеството.
За южната част на днешна България Великите сили предвиждат нещо съвсем различно – създаването на автономна област в състава на Османската империя с наименованието Източна Румелия.
Пловдив се превръща в столицата на тази автономна област и това му отрежда водеща роля в последвалото развитие на съвременна България. Тук на 6 септември 1885 година е обявено и Съединението между Княжество България и Източна Румелия.