Звездец

Високо сред склоновете на Странджанския балкан, там където гората се стели додето око види, лежи живописно българско село с поетичното име Звездец. То се намира в югоизточния край на страната, потънало в зеленината на Природен парк Странджа, а населението му към 2015 година брои петстотин петдесет и осем души по данни на ГРАО. Селото е рядка спойка между планина и море. Солената вода на Черноморския бряг е само на час път оттук, по посока Бургас. Наоколо се редуват вековни дъбови гори, тихи поляни и лъкатушещи горски потоци, каквито Странджа пази ревниво от векове. Любопитно е и че популярната българска певица Тони Димитрова има корен тук, понеже Звездец е родното място на нейния баща и тя прекарва голяма част от детството си в него.

Где се намира селото и как се стига до него

Административно Звездец се причислява към Община Малко Търново и към Област Бургас в дълбокия югоизток на страната. Географски то ляга в недрата на Странджа и попада изцяло в пределите на Природен парк Странджа, което го прави едно от най-зелените селища у нас. Наблизо лъкатуши река Велека, чиито води отдавна мерят и помнят живота на този край. От 1942 година край нея стои изградена хидрометрична станция, която принадлежи към Националния институт по метеорология и хидрология. Тук водата се измерва редовно и записките се пазят десетилетия наред. Тъй паметта на реката се превръща в тих летопис на планината и на хората, живели край нейните брегове.

През Звездец минава първокласният републикански път 9, който е част от международния път E87. Тази лента тръгва от Румъния, провира се покрай черноморската ивица на България и сетне продължава към Турция след ГКПП Малко Търново. Тъкмо това прави селото сериозен транспортен възел за всеки, който пътува на юг. Пътят държи Звездец свързан на две страни. Обвързва го както със сушата на север, така и с граничния юг. Най-близките населени места са Бръшлян, Евренозово, Младежко и Бяла вода.

Какво да правим, докато сме тук

Звездец предлага богата китка от възможности, годни за всеки нрав и за всяко пътуване. В селото има две къщи за гости. Едната от тях разполага с цели двадесет места. Подслонът тук е скромен, ала топъл и уютен, тъкмо какъвто подобава на тиха почивка сред дълбоката странджанска гора. Оттук тръгват няколко екопътеки, а хубостта на Странджанския балкан окото само ще открие по тях.

Разходките наоколо стигат да запълнят цяла седмица, без нито веднъж да се повторят. До съседна Турция е близо. ГКПП Малко Търново е само на половин час с автомобил. А поиска ли човек сол и вълни, пътят до Бургас не е повече от час. Оттам лесно се отбива до всеки от съседните черноморски курорти по крайбрежието. Тъй планината и морето се събират в едно кратко и лесно пътуване.

Старите занаяти на този край също имат свой глас и своя дълга памет. Векове наред тукашните хора са се препитавали с животновъдство и с грижа за стадата по горските поляни. Странджа щедро им е давала дъб, букова сянка и тревясали пасища додето око види. Гората хранеше селото с дивеч, гъби и билки, а селото на свой ред пазеше гората в мълчаливо разбирателство. И до днес из тия склонове личи отколешният усет към земята и към билките. Това е тихо балканско стопанство, което никога не бърза за никъде.

Църквата, която помни огъня

Добре е човек предварително да си нареди списък на всичко, що заслужава око. На първо място в него стои местната църква Свети Атанас. Днес тя е недействаща, ала остава грижовен пазител на паметта на цялото село. Камъните ѝ са преживели много зло през годините и все пак са устояли до наши дни. Смята се, че храмът е бил въздигнат някъде през осемнадесети век.

През 1903 година църквата бива разрушена заедно с цялото село, по време на Илинденско-Преображенското въстание, когато Странджа гори от край до край. Седем години по-късно, през 1910 година, храмът е построен наново и тъй е запазен до днес. Той стои като мълчалив белег и като тих обет пред всеки, който днес прекрачи прага му. Който влезе под свода ѝ, чува тишината на едно изстрадало и издръжливо място. Около храма още личат следите на отколешното време и на непокорството на селото, въставало и горяло неведнъж. Камъкът помни огъня, ала помни и възкресението, защото всеки път Звездец се е надигал отново от пепелта.

Дивата природа наоколо

Истинският акцент в този край пада върху природата, а не върху камъка. На три километра оттук лежат защитените местности Моряне и Кривинизово. Двете имена звучат като извадени из стара странджанска песен и пазят рядко природно богатство. Моряне се простира по десния бряг на река Велека и в него гнезди голямо множество птици от твърде редки видове. Затова местността отдавна се смята за рядко и ценно птиче царство сред орнитолозите у нас.

Кривинизово пък е положено в Странджа върху площ от сто и девет хектара. Там също намират пристан редки птици, между които малкият египетски лешояд, а покрай тях и някои защитени растения. В по-широк кръг се отварят и други места за душата, сред които параклисът Свети Петка в съседното село Бръшлян край него. Наблизо са още пещерите и изворите на река Младежка, пещерите Леярниците, както и църквата Свети Димитър в Бръшлян.

Тежката и горда история

Няма точни сведения за рождението на селото, ала то се споменава в османски документ от седемнадесети век. Там е посочено тогавашното му име, а именно Гьоктепе. За него се знае, че е било важно средище за животновъдство и за търговия с добитък. То е било и едно от най-големите селища в целия този край. Стадата му са пълнили околните баири додето стигне погледът.

Звездец носи тежък жребий през дългите си и неспокойни векове. Неведнъж е бил опожаряван от кърджалии в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век, когато размирици тресат Странджа. И при все това желанието за живот не е напускало жителите му нито веднъж. В началото на деветнадесети век те основават първото училище в цяла Странджа, с което малцина могат да се похвалят. По време на Руско-турската война от 1828 и 1829 година люде от Гьоктепе вземат участие в бойните действия. Тъй селото рано показва и своя буден народен дух, и готовността си да плаща скъпо за свободата.

Този борбен дух избива най-силно през 1903 година, когато селото е едно от многото огнища на Илинденско-Преображенското въстание. Сетне идва разплатата, а тя се оказва жестока и безпощадна. След потушаването на въстанието една четвърт от къщите изгарят заедно с училището и църквата. Останалото население побягва, тъй че селото за дълго запустява. Едва след Балканските войни тук отново се заселват люде, предимно бежанци от Източна Тракия, търсещи спокоен пристан след дългите беди, и към 1926 година Звездец вече брои петстотин седемдесет и четири души.

Оттогава селото бавно се съвзема, разчиства пепелта и полека заживява нов живот, без да забравя стария. Борбеният му дух остава вписан в самото му име и в паметта на потомците, а днешният Звездец е тих и зелен. Който се вслуша в мълчанието на старата църква и в шепота на гората, ще долови как всеки склон и всяка пътека тук пазят спомен за борба, за бягство и за упорито завръщане към родната земя.