Друмохар

Друмохар е малко планинско село в Община Невестино, Област Кюстендил, сгушено в историко-географската област Пиянец в югозападния край на България. През него текат водите на река Елешница, а край домовете минава третокласният републикански път II-622. Именно този път връзва селото с останалите селища от долината и го изважда от усещането за откъснатост.

По данни на ГРАО към 2015 година населението наброява 129 души. Тази цифра подрежда Друмохар сред най-тихите адреси в целия район. Селото лежи между Ваксево, Еремия, Четирци и общинския център Невестино, в свят от хълмист релеф и пръснати овощни градини. Наоколо няма шумни курорти, а само меки склонове, ливади и кротки селски дворове. Именно тази подредба го превръща в удобна и спокойна база за обиколка из Пиянец.

Пиянец е една от онези български области, които рядко попадат в туристическите брошури, а напълно го заслужават. Тук пейзажът се сменя бавно и с всеки завой на пътя се открива нов хълм, стара чешма или закътана църквица сред зеленината. Оттук пътят към поречието на Струма е кратък, а наградата са Кадин мост и няколко средновековни манастира. Всичко това стои скрито сред хълмовете наоколо и чака посетителя, който предпочита тишината пред тълпите.

Легловата база в самия Друмохар се крепи на една къща за гости с шестнадесет места. Дворът е просторен и зелен, засенчен от овощни дървета, а гостите разполагат със собствен паркинг. Това стига за семейна или приятелска компания, която търси тиха основа за двудневна обиколка на околността.

Пътят от София дотук минава по познатите отбивки към Кюстендил, а последните километри до селото текат бавно и живописно през меките хълмове на Пиянец. Именно заради тази лекота на достъпа Друмохар става все по-често избирана изходна точка за спокоен уикенд из долината на Струма.

Името „Друмохар" и тракийско-римските следи

Името на селото пази спомен за древен път. Според една разпространена версия то произлиза от гръцките думи дромос и харин, които заедно се тълкуват като „добър път” или „благодарност за пътя”. Това тълкуване насочва към ролята на мястото като отсечка от стара пътна артерия, минавала някога през долината. Земята наоколо е била обитавана още в Античността, за което говорят находките по терена. Открити са керамични фрагменти от римския период, а тракийските погребения подсказват, че тук е кипял живот далеч преди първите средновековни и османски регистри.

Първото писмено споменаване с днешното име идва от османски регистър от 1576 година. През вековете местните хора живеят основно от животновъдство и земеделие, поминък, който релефът на Пиянец им налага съвсем естествено. Любопитно е, че след Освобождението селото остава за кратко в Османската империя, ала тъкмо тогава отваря врати първото основно училище, знак, че общността цени грамотността.

Река Елешница: риболов и разходки край водата

Река Елешница е сърцето на местния пейзаж. Тя пресича Друмохар и оформя долината, в която се е настанило селото, а бреговете ѝ са любимо място за риболов, пикник и спокойни разходки сред природата. Водите ѝ са част от водосбора на Струма, която събира притоците от целия район на Пиянец. Точно тази връзка с голямата река обяснява защо долината е обитавана хилядолетия и защо мостовете над Струма са оставили толкова силен отпечатък наоколо.

Сезонът тук има значение, защото пролетта и ранното лято носят пълноводие и свежа зеленина, докато в края на лятото нивото спада и бреговете стават удобни за дълги разходки. И в двата случая мястото остава встрани от масовия туризъм, а за посетителя, който търси тишина, участъкът край селото стига за половин ден на открито.

Кадин мост и Руенският манастир в Скрино

На около 5 километра от Друмохар стои един от най-стойностните паметници на каменната архитектура в България, Кадин мост. Той е прехвърлен над Струма при съседното Невестино и от векове държи здраво двата бряга на реката, поемайки безброй пътници и каруци по стария друм. Мостът носи каменен надпис от 1470 година, който се разчита и днес.

Петте му каменни свода се извиват над водата в плавна дъга, позната от безброй пощенски картички. Строителите са го изградили без разтвор, само с камък и точен усет за тежест и равновесие. Формата му е толкова изящна, че мостът отдавна се е превърнал в символ на целия район, а мнозина го смятат за най-красивия каменен мост по цялото поречие на Струма. До него е обособен парк за почивка, риболов и пикник. От платното се разкрива широка гледка към масива на Рила, който затваря хоризонта на изток.

На около 7 километра югоизточно се намира Руенският манастир „Свети Йоан Рилски”. Обителта е сравнително нова, изградена през 2002 година. Тя е мъжка и приема посетители с известни ограничения. Вдигната е до село Скрино, което е родното място на свети Иван Рилски. Тъкмо той е основателят на Рилската света обител. Смятат го и за един от най-почитаните български светци, чиято памет свързва цялото това поречие.

Тази съсредоточеност от свети места наоколо не е случайна. Поречието на Струма около Невестино и Кюстендил е било оживен църковен и пътен възел векове наред, а Друмохар се оказва удобна спирка по средата. Пътникът, който тръгва оттук сутрин, може да обхване Кадин мост и Руенския манастир в рамките на един ден, без изобщо да бърза.

Смоличанският манастир и водопадът Света Ана

Друга обител в околността е Смоличанският манастир „Свети Йоаким и Ана”, на около 9,5 километра от селото, край Смоличано. Мнозина го знаят и под името Света Яна. Изграден е през Средновековието и е бил разрушен по времето на султан Мохамед IV. Днес стои реновиран, но не действа постоянно и се крепи на грижата на местните хора.

Историята му на рушене и възстановяване през вековете се чете и днес по каменните стени. Под манастира се крие водопадът Света Ана, висок близо 15 метра. Той добавя естествена награда в края на пътеката, която тръгва от двора на обителта. За семейства с деца склонът е достатъчно полегат, за да се измине без специална подготовка. Самият водопад е лесно достъпен и в пълноводие шуми надалеч. Само растителността около него на места е избуяла и закрива част от пътеката, затова добрите обувки не са излишни.

Ако обичате водните каскади, районът ще ви върже добре с по-известните български водопади. Оттук нататък маршрутът лесно се разгъва към други кътчета от поречието, където водата е също толкова щедра.

Бобошевският манастир и поречието на Струма

На около 10 километра от Друмохар се издига Бобошевският манастир, кацнал на източния склон на едноименния връх. Той се смята за един от най-старите по българските земи, с първоначална датировка през девети и десети век, и обединява черква и жилищни сгради в общ комплекс. Като много обители по тези места, манастирът е разрушен в края на XIV век след османското завладяване и е възстановен през XV век. Издига се над град Бобошево, който си струва отделна спирка заради старите си храмове.

Цялата дъга от Друмохар през Кюстендил до Дупница и областния център Благоевград очертава естествен маршрут по средното течение на Струма, който редува каменни мостове, манастири и живи градски центрове в сравнително къси разстояния. Друмохар остава тихата начална точка, от която човек тръгва сутрин и към която се връща вечер, без да губи време в дълги преходи между обектите.

Селото през ХХ век: училище, читалище и кооперация

Съвременният облик на Друмохар се изгражда през първата половина на миналия век. След Балканските войни от 1912 и 1913 година селото влиза в пределите на българската държава. Оттогава започва по-активното му обществено развитие. През 1924 година е построена нова сграда за местното училище.

Пет години по-късно жителите основават читалището „Възраждане”, което се превръща в средище на просветата. През 1936 година те учредяват и кредитната кооперация „Съзнание”, типична за стопанския живот на българското село от онези десетилетия. Модернизацията идва малко по-късно, след Втората световна война. Водоснабдителната система е завършена през 1946 година. Само пет години след това, през 1951 година, селото е електрифицирано. Постепенно се появяват помпена станция и асфалтирани улици, които връзват домовете с републиканския път.

Така за няколко десетилетия Друмохар получава основната инфраструктура, която крепи живота му и днес. Малкото население остава край река Елешница, в ритъма на едно тихо планинско село, заобиколено от мостовете, манастирите и пътеките, заради които си струва да се свърне от главния път.