Смолян

Смолян е областният център на Западните Родопи и се разполага на надморска височина от 1035 метра, което го прави най-високо издигнатия областен град в цяла България. Селището се проточва на цели 25 километра покрай поречието на река Черна. Заради това необичайно линейно застрояване то минава за един от най-дългите градове в страната, а населението му е около 27 000 жители по данни на Националния статистически институт от 2019 година. С тези числа Смолян е и най-малкият по брой хора областен град у нас, а днешния си цялостен облик придобива едва през 1960 година, след голямото обединение на околните селища.

Реката Черна и кварталите Устово, Райково и Езерово

Цялата градска тъкан следва течението на река Черна, която се спуска от Преспанско-Переликския дял и нарязва долината на тесни каменисти тераси. Именно тази дълга и стисната между стръмните планини долина обяснява защо селището се проточва на двадесет и пет километра нагоре по течението, вместо да се събере компактно около един-единствен централен площад. Реката остава постоянният ориентир за всеки минувач из града.

Като единен организъм Смолян е сравнително млад. През 1960 година старото едноименно селище се обединява административно със съседните Устово, Райково и Езерово, а последните три постепенно се превръщат в крайни квартали на новосъздадения областен град. Днес територията му е разделена на цели двадесет квартала, всеки със собствен облик и стара махленска памет. Устово и до днес пази търговския дух на някогашните родопски еснафи, докато Райково се свързва с архитектурните резервати наблизо. Тази мозайка от слети някога села личи ясно и сега, когато минете с кола бавно от долния до горния край.

От административна страна градът е център едновременно на едноименната община и на цялата Смолянска област. Тази двойна роля събира тук множество учреждения, окръжна болница и съдилища, обслужващи десетки пръснати планински села. Заради разпокъсаното застрояване градският транспорт има нелеката задача да свърже отдалечени квартали, разделени понякога от километри гъста гора и остри завои. Точно това го отличава от компактните равнинни градове.

От високите квартали се откриват широки гледки към съседните родопски била и към отсрещните гористи склонове. Заради тях мнозина смятат бавната разходка из горната част за най-красивото първо запознанство с града.

Смолянските езера и екопътеката Невястата

Над града, в посока към връх Снежанка, лежат прочутите Смолянски езера, някога осем на брой, а до наши дни запазени в доста по-малко. До по-високите части се качва лифтът Смолянски езера, който спестява доста изкачване по стръмното. Местността е изходна точка за няколко маркирани маршрута. Сред тях е и екопътеката Невястата, кръстена на едноименната скала високо над долината.

По същите склонове ще срещнете Орфеевите скали и живописния водопад Сърцето, чието име идва от формата на падащата вода. Тези природни обекти лесно се връзват в удобен еднодневен преход, който тръгва направо от града и навлиза дълбоко в буковата гора.

Самият град разполага с около тридесет и пет хотела, от които над двадесет са семейни, плюс още над четиридесет уютни къщи за гости. Местните механи поднасят традиционната родопска кухня с пататник, чеверме и онова кисело мляко, на което целият край дължи славата си. Чистият планински въздух и близостта до Пампорово, само на петнадесет километра нагоре, правят Смолян удобна база за обиколки из по-дивите родопски кътчета.

Планетариумът и Регионалният исторически музей

Смолян държи и един национален рекорд. Тукашният Планетариум е най-големият в цяла България и от десетилетия наред събира ученици и любители на астрономията под своето изкуствено звездно небе.

Малко встрани се намира Регионалният исторически музей, създаден през 1935 година. Богатите му фондове надхвърлят сто и петдесет хиляди предмета за бита, поминъка и вярванията на родопчани. Сградата сама по себе си е забележителна с модерната си архитектура, която сякаш израства направо от стръмния склон над централната част. Експозициите проследяват дългия път от тракийските светилища през възрожденските занаяти чак до пъстрите фолклорни носии, обличани по събор и до днес.

Към музея се нареждат и градската художествена галерия Петър Стайков и Родопският драматичен театър Николай Хайтов, разположени в самото сърце на града. Театърът носи името на писателя, възпял родопската земя в своите разкази. Трите средища се обхождат спокойно за един следобед.

Заедно те очертават образа на град, който държи здраво на своята памет и на високата култура. Тъкмо това рядко съчетание от наука, история и театър изненадва мнозина, дошли заради планината, а останали заради духа на мястото.

Чешитска махала, Долно Райково и храмът Свети Висарион

Който търси старата родопска архитектура, тръгва право към Чешитската махала и към съседния Алибеев конак. Там масивните каменни зидове и широките дървени чардаци пазят почти непокътнат облика на възрожденското майсторско строителство от онова далечно време. Тесните калдъръмени улички се катерят стръмно по склона и отвеждат към скрити дворове с вековни орехови дървета.

Съвсем наблизо е и обявеният архитектурен резерват Долно Райково, където цяла поредица автентични родопски къщи с еркери и каменни покриви стоят под изричната закрила на закона вече десетилетия.

Духовният център на града е православният храм Свети Висарион Смоленски, посветен на местния светец, чието име носи и цялата смолянска епархия. Над кварталите бди и Смолянският манастир Свети Атанас, скътан сред гъстата гора и достъпен по къса, но доста стръмна пътека. Старата вяра и старият занаят се преплитат из тези тихи махали.

От племето смоляни до Пашмакли и Освобождението на Родопите

Името на града произлиза от славянското племе смоляни, населявало този край през ранното Средновековие. Историците уверено приемат, че на мястото на днешния град е съществувало древно селище с необичайно дълъг непрекъснат живот.

Откритите останки от късноантичен християнски комплекс подкрепят убедително тезата за трайна човешка обитаемост още от дълбока древност. Дори бащата на историята Херодот пише за войнствени тракийски обитатели на тези планини преди повече от две хилядолетия. Затова археологическите пластове тук са необичайно много. Всеки нов теренен сезон добавя по нещо ново към тази дълга верига.

След падането под османска власт земите тук са дадени като лично владение на придворния лекар Ахъ Челеби, което е документирано със султански ферман от 1519 година. За десетилетия напред целият край носи неговото име. В османски документи от седемнадесети век селището се споменава още с името Езерово. По-късно то е преименувано на Башмаклъ, а след това дълго остава известно като Пашмаклъ и Пашмакли. Под това име краят се задържа в пределите на империята дори след Руско-турската освободителна война и Берлинския договор от 1878 година.

Истинският прелом идва с Балканските войни през 1912 година, когато родопската земя най-сетне влиза в пределите на Царство България. През 1934 година Пашмакли е сред над хиляда населени места, преименувани наведнъж по едно общо решение. Тогава градът получава днешното си име Смолян. Затова и празникът на града е тържественият 21 октомври, отбелязван в чест на Освобождението на Родопите от есента на 1912 година.

Тази щедра родопска земя е дала и забележителни имена на българската култура. Тук са родени народната певица Валя Балканска, чийто глас лети из Космоса на борда на сондата „Вояджър”, актрисата Аня Пенчева и световноизвестният цигулар Васко Василев. От Смолян тръгват още режисьорите Стоян и Борис Радеви и певицата Христина Лютова, тъй че списъкът с прочути родопчани е изненадващо дълъг.

Как се стига до Смолян по път 86 покрай Асеновград

Смолян няма железница и целият достъп до града минава единствено по асфалта. През източната му част преминава второкласният път 86, който свързва Асеновград с граничния пункт Ксанти-Рудозем на юг.

От Пловдив пътят минава именно през Асеновград и прохода край близкия курорт. Третокласните пътища с номера 866, 868 и 8641 разклоняват трафика към съседните долини и към по-малките околни села. Сред тях са Чокманово, Габрица, Фатово, Подвис и Левочево, скрити дълбоко между стръмните гористи ридове наоколо. Заради централното си положение градът се оказва удобна спирка при всяка обиколка на Западните Родопи.

Оттук са на ръка разстояние пещерният Девин, занаятчийският Златоград и китното родопско село Гела, смятано за родното място на легендарния Орфей. Който пристига откъм юг, минава покрай язовирния Доспат и навлиза в долината по същите дълги планински серпентини. Всеки от тези съседи добавя по нещо ново към маршрута.

С кола от Пловдив пътят до Смолян отнема около час и половина при спокойно шофиране. Зимните месеци обаче задължително изискват зимни гуми заради голямата надморска височина и честия обилен сняг.