Тасос

Тасос е най-северният голям гръцки остров, отделен от континента само от тесен морски проток. Между пристанището Керамоти и северния бряг на острова има едва около седем километра, които корабчето минава за по-малко от час, а от Кавала трасето е малко по-дълго. Заради тази близост островът се избира както за дълга лятна ваканция, така и за кратко бягство в края на седмицата. Площта му е близо 380 квадратни километра, а постоянните жители са около тринайсет хиляди. Погледнат отдалеч, Тасос наподобява покрита с гора планина, потънала до половина в морето.

Островът е почти кръгъл и планински, с най-висок връх Ипсарио на около 1204 метра. Склоновете му са обрасли с борови и кестенови гори, а в градините на ниските села зреят смокини, маслини, нарове и лозя. Под зеленината се крие другото богатство на острова, белият мрамор, който се добива тук от античността и заради който водата край някои плажове изглежда млечно бирюзова. Тъкмо този мрамор е изграждал храмовете на древния полис и днес блести по плажовете на юг.

Тасос лежи в орбитата на голямата гръцка дестинация Гърция и често се комбинира в едно пътуване със съседните брегове на Северна Гърция. Малко по на запад са курортите на Халкидики, а на изток остава тракийското крайбрежие.

Лименас и археологическият хълм над пристанището

Главният град и пристанище е Лименас, който местните често наричат просто Тасос. Точно зад модерната крайбрежна улица започва един от най-богатите антични обекти в Северна Гърция, защото съвременният град е израсъл върху самата столица на древния полис. На хълма над пристанището личат светилищата на Артемида и Дионис, останки от храма на Атина и стъпалата на античния театър, който и днес приема представления през лятото.

От театъра пътеката се изкачва към акропола и зъберите на старата крепост, откъдето се вижда целият залив. По обратния път минавате покрай античната агора и пристанището, в което някога са товарели мрамор и вино за цяла Тракия. Тасоското вино е било толкова прочуто, че градът е секъл монети с гроздове и амфори по тях. Малкият археологически музей до агората събира част от находките, сред които е и впечатляващ курос, ранна архаична статуя на младеж.

Разходката из този хълм е безплатна и отнема около час и половина, ако не бързате. Удобно е да я съчетаете с обяд в някоя от рибните таверни на старото пристанище. Сравнението с Кавала на отсрещния бряг идва от само себе си, защото и там античното наследство се преплита с живия пристанищен живот. Тази двойка пристанища отдавна се разглежда като естествена врата към острова.

В близост до пристанището още личат двете антични врати на крепостната стена, наречени по релефите си Портата на Хермес и Портата на Парменон. По тях личат фигури, изсечени направо в скалата, които са устояли близо две хилядолетия. Целият този пояс от стени някога е обикалял долния град и днес е удобна обиколна пътека за вечерна разходка. Самото име на острова в мита идва от финикийския първенец Тасос, който тръгнал да търси отвлечената си сестра Европа и останал тук.

Манастирът Архангелу над морето и духовните центрове на острова

Най-снимаемият манастир на острова е Архангелу, построен буквално върху отвесните скали на южния бряг, високо над синята вода. Бялите му стени се виждат отдалеч и са се превърнали в един от символите на Тасос. Манастирът е метох на светогорската обител Филотей, а главната светиня тук е частица от пирона на Христовия кръст.

Тържествата в обителта традиционно се наблюдават на третия ден на Великден, когато се стичат поклонници от целия остров. Вътре снимките са забранени, а за да влезете, раменете и коленете трябва да са покрити, затова е добре да носите подходящо облекло. На входа обикновено има раздавани наметала за тези, които идват по плажни дрехи.

По-тихи и почти без туристи са Панагияс над едноименното село и Свети Пантелеймон, скрит във вътрешността близо до планинското селце Казавити. Заобиколени от гора и стари чешми, тези обители очертават духовния гръбнак на острова успоредно на курортната му страна. Не случайно мнозина ги свързват със светогорската традиция на близкия Атон. Самото планинско селце Казавити (официално Микрос Принос) е едно от най-зелените места на острова: дървени балкони, тесни улички, студена изворна вода под чинарите и пътеки нагоре към Ипсарио с кестенови и борови гори. През лятото тук е с няколко градуса по-хладно, отколкото на брега.

Паная, музеят на зехтина и старите каменни села

Паная е едно от най-живописните планински села, с калдъръмени улички, каменни къщи с плочи на покривите и течаща навсякъде изворна вода. Над него се издига камбанарията на църквата „Успение Богородично”, а от площада се откриват изгледи към залива на Голдън Бийч.

Именно тук се намира музеят на зехтина, подреден в стара действаща маслобойна.

В музея се вижда целият стар начин на добиване на зехтин, как огромните каменни валяци смилат маслините и как от пресата изтича течността в най-чистия ѝ вид. Методът върви без сериозна промяна още от древността чак до близкото минало, когато машините постепенно изместват ръчния труд. Самата сграда е действала като общинска маслобойна за околните села, затова всяко семейство е носело своя реколта именно тук. До музея обикновено се продава и местен зехтин, мед и билки от планината.

Съседното село Потамия е известно с дома музей на родения по тези места скулптор Полигнотос Вагис, а малко по-нагоре в планината е Теологос, някогашната столица на острова през турското робство. Теологос е низ от каменни къщи покрай един дълъг път и е сред малкото места, където автентичният Тасос е останал почти непокътнат. Тези села показват, че островът съвсем не е само плаж.

Самите вкусове на острова идват именно от тези градини и преси. Тасоският зехтин, медът от боровите гори и орехите от планинските села се срещат на всяка трапеза, а рибата и калмарите идват право от пристанищните лодки. Местните държат на старите рецепти, затова в таверните често ще видите печена сепия, гювеч с местни домати и сладко от смокини за десерт.

Гастрономията е тясно свързана с празничния календар. На третия ден на Великден край манастира Архангелу се вари курбан, а в края на лятото някои села устройват вечери с местно вино под чинарите. Тези събития не са постановка за туристи, а част от живота на острова, на които гостите са просто добре дошли. Точно затова Тасос усеща някак по-различно от големите островни курорти.

Плажовете от Голдън Бийч до мраморния залив Алики

Източният бряг е царството на дългите пясъчни ивици. Голдън Бийч е най-широкият плаж на острова, почти два километра ситен светъл пясък с плитко влизане, удобно за семейства с деца. До него е Скала Потамия, малко рибарско селце, прераснало в курорт с таверни покрай водата.

На юг водата става още по-прозрачна заради мрамора под нея.

Заливът Алики е двойна пясъчна ивица между две скалисти носчета, а точно над него стърчат колоните на антична мраморна кариера и руините на раннохристиянски базилики направо край вълните. Малко встрани е и Гиола, естествен скален басейн, издълбан от морето в крайбрежната скала, любимо място за смелите скачачи.

Западният бряг около Скала Марион и Лименария е по-тих и подходящ за залези, докато сенчестият Макрямос край Лименас е удобен за по-кратък следобед на плажа. Лименария пък пази необичайна сграда, наречена Палатаки, малкото дворче на немска минна компания, добивала тук руда в началото на миналия век. Обиколката на целия остров по крайбрежния път е около стотина километра и спокойно се събира в един ден с кола или мотор.

Сред скалите на юг се крие и плажът Парадайс, чието име говори само за себе си, с тюркоазена вода над светъл пясък. Малко по на изток е Лименас Алики с античната кариера, а още по-навътре в гората се отварят тихи заливчета без нито една табела. Близкият бряг на Аспровалта на континента пък често се ползва като отправна точка преди ферибота, заедно с курортите на полуостров Касандра наблизо. Така Тасос лесно се връзва в едно по-дълго пътуване из Северна Гърция.