Бериево

Бериево е малко село в централната част на България, сгушено в гористия Предбалкан край река Видима, в община Севлиево на област Габрово. По данни на ГРАО от 2015 година тук живеят 286 души, а тишината между обраслите с дъб и габър баири е почти осезаема. До селището се стига по третокласния републикански път 404, който свързва Дебнево със Севлиево, криволичи между стръмните гористи баири и на места се стеснява дотолкова, че две коли се разминават трудно. Мястото привлича любителите на спокойната почивка с тихите вирове за риболов по Видима, с останките на крепостта Пречиста и с манастирите, пръснати из околните баири.

Посетителят бързо усеща, че селото живее по свой, по-бавен часовник, отдавна изгубен из шумните курорти. Именно това съчетание от девствена природа и ненарушена тишина връща тук хора, които търсят почивка далеч от градската шумотевица и лятото тълпите.

Старобългарският говор, който още живее в Бериево

В речта на местните са оцелели думи, които другаде из страната отдавна са излезли от употреба. Тъкмо това превръща селото в любопитно място за диалектолозите, които идват да записват старинните обрати, преди последните им носители да си отидат и говорът да се стопи. Виновно е изолираното положение в гънките на Предбалкана, защото трудните подстъпи и слабите връзки със съседните селища векове наред са пазели говора от бързите промени. Така старите думи се предават от поколение на поколение почти непокътнати.

Старите хора пазят и характерна напевна интонация, по която вещото ухо веднага разпознава родом оттук човек. Запазени са названия на сечива, ястия и горски кътчета, а за изследователите всяка такава дума е малък прозорец към езика отпреди столетия. Подобно нещо личи и в близкото архитектурно-музейно Боженци, макар там отдалечеността да е опазила възрожденски къщи и калдъръмени улици, а не думи.

Вировете на Видима: Сини вир, Цъцъра и риболовът край селото

Покрай селото минава река Видима и тъкмо тя оформя главната природна притегателна сила на Бериево. По течението ѝ са се образували няколко големи вира, които местните познават поименно и в които условията за спокоен риболов са особено добри.

Имената на вировете си заслужава да се изброят едно по едно, защото всяко от тях пази частица жива местна памет и стара случка. Тук са Пилчарника, Сини вир, Цъцъра, Йоча, Беров брод, Банчовската, Димо Начев и Падналата скала. Всяко от тези названия е тръгнало от местна случка, от скала или от някогашен стопанин. Кой вир кога ловува и коя стръв върви на кое място се предава като живо знание от баща на син и трудно се намира описано някъде по книгите.

Във водите им виреят няколко вида риба, сред които скобар, кефал, бяла и черна мряна, както и дребният оклей. През топлите месеци вировете служат и за къпане, така че едно и също място приема еднакво добре и мълчаливия въдичар, и врявата на децата, дошли да се разхладят в летния пек. Заради тихата вода и сенчестите крайбрежни върби риболовът тук е по-скоро бавно съзерцателно занимание, отколкото трескаво спортно надлъгване за най-едрия улов.

Местните разказват, че всеки вир има своя нрав и че опитният въдичар знае в кой от тях кога да хвърли въдицата. Точно това негласно, предавано с години знание превръща обикновения излет край водата в малко местно посвещение, което трудно се обяснява на страничния човек.

Гората около селото пази и друго богатство. Трудните подстъпи са съхранили дивечовото разнообразие, тъй че най-често тук се срещат елен и дива свиня, а заедно с гъстите гори това прави района подходящ и за ловен туризъм. За любителите на течаща вода наблизо има още впечатляващи кътчета, сред които Хайдушките водопади в района на Видима.

Крепостта Пречиста и пазенето на Русалийския проход

На около 6 км от Бериево са останките на крепостта Пречиста, най-старият ръкотворен паметник в околността. Предполага се, че е издигната през 3 или 4 век от Византийската империя, за да охранява Русалийския проход през Стара планина.

Стратегическото ѝ разположение високо над долината на Видима обяснява избора на мястото. Оттам защитниците са виждали всяко движение по прохода, а всеки приближаващ отряд е бил забелязван много отдалеч. Днес са останали предимно основи и фрагменти от зидове, но самото изкачване до билото е достатъчна награда заради широката гледка към цялата долина на Видима. Името Пречиста подсказва, че по-късно мястото е било свързано с християнски култ към Богородица.

Любителите на историята намират в обхода на хълма повод за цял половин ден, защото покрай зидовете личат следи от по-късни преустройства и от няколко строителни епохи. Който се изкачи привечер, бива възнаграден с дълги сенки и мека златиста светлина, които заливат старите зидове и превръщат голите руини в неочаквано красива, почти живописна гледка.

Манастири, язовири и къщата музей на Дан Колов наоколо

Околностите на Бериево са щедри на цели за еднодневни излети. На около 10 км са язовирите Ледевото и Крапец, разположени сред гористи баири, като вторият е със свободен достъп, богат улов и удобни условия за палатков лагер край брега.

На 14 км се издига Априлският манастир Света Троица, основан през 1830 година и днес действащ девически манастир. В комплекса има еднокуполна църква с изящна каменна зидария. Около нея са подредени жилищните и стопанските сгради на обителта. Отделно се пази и параклис, посветен на Свети Иван Рилски.

Малко по-нататък, на около 16 км, е Троянският манастир, вторият по големина в България. Там се пази чудотворната икона на Пресвета Богородица. Заради нея обителта е сред най-тачените и най-посещаваните в цялата страна.

В село Сенник, на 12 км от Бериево, е родната къща на легендарния борец Дан Колов, превърната в къща музей. Там се съхранява колекция от документи и лични вещи за спортната кариера и живота на Дончо Колев Тревненски, а наблизо се издига и неговият внушителен паметник.

Оттук селото е удобна изходна точка за цялата околност. На ръка разстояние са по-големите Габрово и музейното Дряново, които запълват лесно още един ден с музеи, стари къщи и разходки из калдъръмите. Към тях се прибавят старопрестолният Ловеч и прочутите Крушунски водопади.

Достъп до селото и подходящото време за посещение

Бериево се намира на около 25 км от Севлиево и удобно се връзва с третокласния път 404, който минава през Дебнево. От областния център Габрово пътят отнема около час, а от Велико Търново малко повече, тъй че селото е удобно за кратко бягство от града през почивните дни. Обществен транспорт има рядко. Затова собствен автомобил прави излета далеч по-спокоен и позволява свободно отбиване към съседните обекти по маршрута.

Най-приятни за посещение са късната пролет и ранната есен, когато Видима е пълноводна и шумна, а горите наоколо играят в топлите тонове на зеленото и охрата. Лятото е за къпане във вировете, а зимата носи тишина и сняг, но и по-трудни пътища за онзи, който е тръгнал за риболов.

В селото добра база за нощувка предлагат няколко приветливи къщи за гости, а топлата домашна кухня с местни продукти е неизменна част от удоволствието. Който планира по-дълъг престой, лесно ще запълни дните с разходки, риболов и обиколка на околните забележителности. Тъкмо тази неспешност често задържа хората тук повече от предвиденото.

От Берипара и Берилава до днешното Бериево

Корените на селището са дълбоки и се губят във вековете. Византийският историк Прокопий пише за тракийско селище Берипара сред многото укрепени места в Мизия. Изследователите свързват това име с днешното Бериево, макар нишката между двете да минава през дълги столетия.

Първото писмено споменаване с близко до сегашното име идва от 1617 година, когато селото е вписано в един османски данъчен регистър под името Берилава, останало в документите столетия наред. Българските изследователи обаче смятат района за много по-старозаселен, което крепостта Пречиста и откритите тракийски следи убедително потвърждават. След Освобождението Берилава влиза в пределите на новата българска държава. За развитието ѝ през онези десетилетия не са се запазили по-подробни писмени сведения. Селото остава встрани от големите пътища и от бързия ход на времето, което обяснява както скромния му ръст, така и добре съхранения му старинен облик.

Днес Бериево е тихо туристическо селище в горите на Предбалкана, което залага не на шумни атракции, а на реката, гората и спокойствието. Именно тази неприбързаност е причината все повече хора да търсят малките забравени селища на Предбалкана.