Клисура

Клисура е малък планински град в община Карлово, област Пловдив. В него живеят около 1080 души, а самият град е сгушен в тясната седловина, където Стара планина и Средна гора почти се допират и образуват природната клисура, дала името му. Южно от къщите тече река Стряма, а на 1 май всяка година тук се чества годишнината от избухналото през 1876 година Априлско въстание.

Градът стои на надморска височина около 600 метра и е почти еднакво отдалечен от София и от Пловдив, което го прави удобен за еднодневно отбиване по пътя през Средногорието, без да е нужно дълго предварително планиране.

Въздухът тук е осезаемо по-чист от този в равнината, а тишината се чупи рядко и почти само от вятъра. Северно от Клисура минава първокласният републикански път, част от международната мрежа E871, докато до самия град се влиза по един по-малък общински път. Най-близките населени места са Розино, Слатина, Антон, Душанци, Копривщица, Столетово и Кърнаре, така че за търсещия жива история това е една от най-преките възможни отправни точки.

Черешовото топче и позицията при Зли Дол

В североизточния край на града започва местността Зли Дол. Името ѝ идва от студените течения, които се изсипват през пролома и държат температурата тук по-ниска от тази в самия град дори в топлите месеци.

За въстаниците обаче тази позиция е била истинско предимство, защото оттук се е контролирал целият вход към града откъм планината. Тук е разположена прочутата черешова артилерия на въстанието, импровизирани дървени оръдия от черешови трупи, стегнати с железни обръчи. Те нямат нито точност, нито далекобойност. Но психологическият им ефект и тесният терен правят отбраната изненадващо упорита, затова боят при Клисура остава сред най-разказваните епизоди на цялото въстание.

Днес позициите на въстаниците са маркирани с бели камъни. Така посетителят буквално върви по линията на отбраната отпреди близо век и половина. Две гранитни скали с бронзови плочи отбелязват мястото на щаба. Именно там местните, заедно с доведените от Копривщица подкрепления на Панайот Волов, оказват съпротива на настъпващите османски части. Тук е гръмнало и първото черешово топче, което се превръща в символ на отчаяната, но безкомпромисна храброст на защитниците.

Разходката до Зли Дол е кратка. Гледката оттук обхваща целия град и склоновете на двете планини наведнъж. Носете удобни обувки, защото теренът е доста хълмист и на места неравен.

Читалището музей и оригиналната камбана на въстанието

Сърцето на културния маршрут е Историческият музей в сградата „Читалище паметник-музей“, точно в центъра на града. Цял един етаж е посветен единствено на Априлското въстание. В него се пазят оръжия, облекла и лични вещи на въстаниците, оцелели през пожарите от 1876 година.

Най-ценният експонат тук е оригиналната камбана. С нейния звън е дадено началото на въстанието именно в Клисура. Да се види отблизо е съвсем друго преживяване от това да се чете за нея в учебника, защото пред погледа стои реален предмет, докоснат от решилите да въстанат. Подреждането на сбирката следва логиката на самото селище и води посетителя стъпка по стъпка. Първо идват ежедневието и занаятите, които раждат заможните родове, после възрожденското пробуждане и накрая самото въстание.

Останалата част от експозицията представя поминъка и бита на Клисурския край преди Освобождението, от занаятите и къщния бит до търговията по друмищата. В малката галерия има картини и изображения, свързани с града и неговите личности. Започнете деня именно оттук, преди да тръгнете навън към теренните паметници. Разгледана в този ред, историята на Клисура се подрежда лесно и логично в главата.

Клисура е дала на България и необичайно много имена за толкова малко селище. Оттук произхождат Марко Балабанов, първият външен министър и основател на Юридическия факултет в Софийския университет, писателят Илия Блъсков и книгоиздателят Христо Данов. Към тях се добавят архитектите Антон Каравелов и Храбър Попов, индустриалецът Андон Станев и икономистът Петър Димитров.

Тази гъста плеяда обаче изобщо не е случайна. Преди Освобождението Клисура е било оживено занаятчийско и търговско средище по пътя през Средногорието, а заможните родове изпращали синовете си да учат навън.

Заря-проверката на 1 май и паметта за Никола Караджов

Ако изберете само един ден за посещение, нека е 1 май. Тогава Клисура отбелязва годишнината от избухването на въстанието. Кулминацията е огромен концерт и заря-проверка, която всяка година събира хора от цялата страна в иначе притихналия град.

В центъра се издига паметникът на революционера Никола Караджов, родом от Клисура. Именно той лично донася „кървавото писмо“ на Тодор Каблешков. С него се дава начало на Априлското въстание, така че градът е свързан пряко с искрата. Изходът е тежък, защото Клисура е сред най-силно пострадалите селища, а голяма част от населението е избита заедно с въстаниците. Оцелелите доживяват Освобождението през 1878 година, но градът остава в автономната област Източна Румелия под османска власт.

Едва след Независимостта от 1908 година жителите виждат мечтата на предците си сбъдната. Паметниците, улиците и музейната експозиция следват точно тази хронология, затова обиколката на Клисура се чете като един свързан разказ.

Водопад Скока и зеленият гръб на двете планини

На около 4,5 километра северно от града се намира Водопад Скока. Водата му се спуска от близо 35 метра на три стръмни каскади сред гъста гора. Повече за маршрута и достъпа вижте в отделната страница за Водопад Скока, град Клисура, която описва подробно целия преход.

Преходът дотам отнема около четири часа спокойно ходене. До водопада обаче няма изградена пътека. Затова маршрутът не е подходящ нито за неподготвени туристи, нито за разходка с малки деца, особено през влажните месеци. По-разумният вариант е изкачването до горната част на пада. Там скалите често са влажни, а склоновете стръмни, така че вниманието по целия път е напълно задължително.

Подножието е диво и обрасло с гъсти храсти. Опитът да слезете чак до него е по-скоро рисков, отколкото полезен. Самото положение на града между два планински масива дава рядка комбинация от съвсем различни гледки. От едната страна е тежката планина, от другата меките горски била, а двете се редуват в рамките на един и същи ден и правят района рядко разнообразен.

На север се издигат стръмните склонове на Стара планина. Те са обрасли с гъсти букови гори и държат тази страна на града хладна и сенчеста дори през лятото. На юг се разлива по-меката, хълмиста Средна гора. Така за един ден може да се мине от тежък планински терен към спокойна разходка по меки горски пътеки. При това няма нужда да се сменя базата, защото всичко тръгва от самия град и се връща в него привечер.

Природата наоколо е истинският резерв на Клисура и предлага въздух, какъвто рядко се среща в населено място, затова тук идват все повече хора за тихи уикенди извън масовите маршрути. Който търси шумни забавления, ще се разочарова, но за спокойна нощувка са на разположение две къщи за гости, подходящи за семейни събирания и по-малки групи.

Карлово, Копривщица и Долината на розите наблизо

Клисура е удобна база за обхождане на цялото Средногорие и южните поли на Стара планина, защото спестява дълги преходи между отделните обекти. На изток по пътя се стига бързо до общинския център Карлово, родния град на Васил Левски. Точно там, насред градската част, се спуска и водопадът Сучурум, който също заслужава кратко отбиване.

На запад, отвъд седловината, се намира Антон, тих подбалкански градец. Малко по-нататък се показва възрожденската Копривщица, само на няколко завоя нагоре. Оттам идват подкрепленията за клисурската отбрана и там пламва самото Априлско въстание. Тази тройка градове образува естествен исторически маршрут за един спокоен уикенд. Разстоянията между тях са наистина малки, а всеки град разказва своя отделна част от общата възрожденска история, която си заслужава да се проследи на място.

На юг се отваря Тракийската низина. Нейният областен център е Пловдив, а веднага след него започва прочутата Долина на розите. В нея са Калофер и Казанлък, два от най-натоварените с история градове в Централна България. Така от една тиха седловина се отваря лесен достъп до цяла плетеница от известни места.

Малкото градче се оказва изненадващо добре свързано с големите пътни артерии. Затова Клисура е чудесна отправна точка, независимо дали пътувате само за ден, или за цял уикенд.