Описание

Бобошево е български град, намиращ се в югозападната част на страната, близо до границата с Македония. По данни на ГРАО от 2015 година в него живеят 1 385 души.

Градът е значим географски, икономически и културен център, а местоположението му близо до Пирин го прави живописна местност.

Местоположение на Бобошевци

Административно градът е център на едноименната Община и е част от Област Кюстендил. Разположен е в Бобошевското поле, което е част от географската област Долно поле. През селото преминава река Струма.

До града се стига по третокласния републикански път 104, а наблизо преминава и автомагистрала „Струма“. Най-близките населени места са Доброво, Скрино, Сопово и Драгодан.

Туризъм в града и местността

Градът разполага с един малък хотел, къща за гости както и две планински хижи. Хотелът има леглова база от 9 места и предоставя градина с беседки, барбекю, както и общ салон. Къщата за гости предоставя 20 места, както и редица удобства, като в същото време съчетава автентичен традиционен стил и домашен уют. Хижите са на 4 км от Бобошево до тях се стига по добре асфалтиран път. По-голямата е с леглова база от близо 70 места, докато по-малката предлага 30 места. Те са в непосредствена близост до Бобошевския манастир Свети Димитър.

В самия град може да се насладите на риболова в река Струма, като най-често срещаните риби са сом, морунаж, скобар и черна мряна.

Забележителности, които да посетите

В и край града има редица православни храмове и манастири, запазили в себе си българската история и култура през вековете:

  • Параклисът „Света Богородица“;
  • Параклисът „Света Петка“;
  • Бобошевският манастир „Свети Димитър“;
  • Късносредновековната църква „Свети Илия“;
  • Руенският манастир „Свети Йоан Рилски“;
  • Параклисът „Свети Георги“;
  • Параклисът „свети Архангел Михаил“;
  • Параклисът „Свети свети Петър и Павел“;
  • Параклисът „Свети Трифон“;
  • Средновековната църква „Свети Тодор“;
  • Параклисът „Света Троица“;
  • Късносредновековната църква „Свети Атанасий“;
  • Възроженската църква „Света Богородица“;

В центъра на Бобошево е разположена възрожденската църква „Света Богородица. Тя е изградена в периода 1851-1862 година. Архитектурата ѝ е в стила на Рилския манастир.

Друг значима забележителност е Бобошевският манастир, който се намира на около 2.5 км от града. Той е изграден през 9-10 век и се намира на източния склон на едноименния връх. В комплекса има черква и жилищни сгради. Смята се, че е един от най-старите манастири по българските земи. Разрушен е в края на 14 век след завладяване на България от османските турци, но е изграден отново през 15 век.

На 2 км западно от града може да посетите средновековната крепост „Градището“, разположена върху Драгойна могила. Крепостта се датира от времето на Втората българска държава.

Край село Стоб се намират едноименните скални пирамиди. Обявени са за природна забележителност. Височината им е между 7 и 10 метра. Стобските пирамиди са най-красиви на лунна светлина или при залеза на слънцето. Ако се качите върху тях ще откриете невероятна гледка към Рилското корито.

История на селището

Смята се, че на мястото на днешно Бобошево е имало тракийско селище още от 4 век преди Христа. През 46 година сл. н. е. селището е завладяно от Римската империя.

През 4 и 5 век започват масовите нашествия на варварските племена, които значително отслабват римската власт в региона. През 6 век по средното и долното течение на Струма се заселва славянското племе струмяни. В началото на 9 век хан Крум завладява територията и я присъединява към Първото българско царство. Областта се превръща във важен духовен и културен център. В началото на 9 век тук е изграден Руенският манастир „Свети Димитър“.

Селището става част и от Второто българско царство, като впоследствие за кратко бива присъединено към Велбъждкото деспотство на Константин Драгаш, а през 1395 година окончателно е завладяно от османските турци.

Първите сведения от османския период са дефтер от 1526 година, в който селището се споменава с настоящето си име.

В периода между 15 и 17 век в Бобошево и района са изградени редица църкви, част от които са запазени и до днес.

През възраждането селището процъфтява икономически и културно, като през 1863 година се открива постоянен седмичен пазар, функционира килийно училище, а през 1870 година е изградена и двуетажна училищна сграда в двора на църквата „Света Богородица“.

През 1878 година селото се присъединява към новосъздадената българска държава. Основен поминък на населението по това време е земеделието (лозарство, овощарство и тютю) и животновъдството.

През 1929 година селото е водоснабдено, а през 1934 година е електрифицирано.