Исландия

Исландия е островна държава в северната част на Атлантическия океан, разположена точно под Полярния кръг, и именно това положение я прави една от най-удивителните дестинации на планетата. Тук вулкани съжителстват с ледници, гейзери изригват сред голи лавови полета, а през зимата небето над Рейкявик пламва в зелено от северното сияние. Страната заема около 103 хиляди квадратни километра и е дом на близо 380 хиляди души, повечето от които живеят в столичния регион. Който търси природа в най-чистия ѝ вид, ще намери тук пейзаж, който трудно се сравнява с каквото и да било друго място.

Островът е сред най-младите в геоложко отношение и продължава да расте, защото лежи върху Средноатлантическия хребет, където две тектонски плочи бавно се раздалечават. Тази подземна сила храни вулканите и горещите извори. А сезоните тук диктуват изцяло какво ще се види: едно и също място изглежда като два различни свята през юни и през януари.

Земя на среднощното слънце

Тъй като Исландия се намира точно под Полярния кръг, летните нощи са светли и създават усещането за ранно утро или късен следобед. Тази денонощна светлина трае от средата на май до края на юли и напълно променя ритъма на пътуването. Лятното слънцестоене настъпва между двадесети и двадесет втори юни, когато слънцето залязва малко след полунощ и отново се издига над хоризонта малко преди три часа сутринта. През тези седмици истинска нощ практически липсва, а светлината остава мека и златиста с часове. Нищо не може да се сравни с мига, в който човек стои насред арктическия пейзаж и наблюдава мистериозните сенки на околните планини, огрени от среднощното слънце.

Затова мнозина планират най-натоварените си преходи именно през този кратък сезон. Има и среднощни обиколки, чиято цел е да разведат пътниците из страната посред нощ, и това само по себе си е част от изживяването. Същата географска ширина обяснява защо съседните северни страни също се славят с явлението, а бялата нощ е обща черта на целия регион. Който вече е виждал светлите лета на Норвегия или Швеция, ще усети тук позната, но още по-сурова красота.

Северното сияние над острова

Положението на Исландия далеч на север гарантира, че тук северното сияние се разкрива в пълния си блясък. Това е сред най-добрите места на планетата за наблюдение на феномена, известен в науката като Aurora borealis. Зрелищният небесен спектакъл се вижда лесно от септември до средата на април, което е и една от най-силните причини страната да бъде посетена извън летните месеци. През почти всяка ясна зимна нощ зелените светлини танцуват над Рейкявик и се отразяват в заснежените покриви.

Шансовете за зърване на сиянието нарастват осезаемо при отдалечаване от ярките градски светлини навътре в острова. Тайната е да се улучи наистина ясно и безоблачно небе, защото облаците скриват дори най-силното изригване на светлина. Безоблачното време остава решаващо за всяко успешно наблюдение, затова опитни водачи се специализират в нощни обиколки именно с тази цел и следят прогнозата за слънчевата активност.

Сиянието, разбира се, не е изключителна привилегия само на Исландия. Същия феномен търсят пътешествениците в Финландия и в Дания, макар че откритите исландски простори дават особено чисти гледки. Често едно пътуване обхваща няколко северни страни наведнъж.

Геотермалните извори и енергията на земята

Богатството от минерални извори е едно от най-големите съкровища на Исландия и определя облика на ежедневието тук. Става дума не само за разнообразието на източниците, но и за изключително високото качество на водата. Голяма част от питейната вода на острова идва от изобилието кристално чисти планински и ледникови потоци, които се спускат направо от шапките на ледниците. Освен това страната използва своите извори като практически неизчерпаем източник на възобновяема енергия, а геотермалните извори захранват цели градове с топлина и електричество и стоплят дори тротоарите през зимата. Такава пълна зависимост от земната топлина е рядкост и поставя страната сред малкото места, които живеят почти изцяло с чиста енергия.

Най-известната атракция е минералната лагуна с млечносиня вода, чийто цвят идва от разтворения силициев двуокис. Тук туристите се потапят в топлата вода дори когато наоколо вали сняг, и това се превърна в символ на исландския начин на живот. Геотермалната активност храни и прочутите гейзери, сред които е и онзи, дал името на всички подобни извори по света: думата „гейзер” произлиза именно от исландския Гейсир в долината Хаукадалур. Подобни природни ресурси правят острова сравним по уникалност с пейзажите на Северна Ирландия, а природата тук работи буквално под краката на хората.

Китове и морски обитатели

Океаните около Исландия осигуряват идеални условия за живот на над двадесет вида китове, а през последните години островът се утвърди като основен център за наблюдение на китове в Европа. Наблюдението на китове е особено търсено изживяване, защото водите тук са известни с високите шансове за среща с цяло стадо от тези морски гиганти. При едно-единствено еднодневно излизане сред вълните вероятността за среща с китове или делфини достига около деветдесет и девет процента.

Срещата лице в лице с тези огромни бозайници в естественото им местообитание е незабравимо преживяване. Най-често се срещат гърбати китове, малки полосатики и пъргави бели делфини, които съпровождат лодките с любопитство.

През лятото край бреговете гнездят и колонии от тупици, превърнали се в неофициален символ на острова. Тези пъстри морски птици с оранжеви клюнове привличат фотографи от цял свят, а птичите колонии по скалистите носове кипят от живот през топлите месеци. Морето тук определя поминъка и характера на хората от векове. Който обича дивия север, ще открие в исландските води нещо от духа на далечните брегове на Холандия и Северно море.

Времето в Исландия

Местните имат поговорка, че ако времето не се харесва, стига да се изчакат пет минути.

Исландия наистина е страна с доста крайни и капризни климатични условия, които изненадват дори опитните пътешественици. През по-голямата част от годината промените настъпват бързо и неочаквано, а изненадите рядко са приятни. Сняг, внезапни бури, ледено студени дъждове, поривист вятър и гъста мъгла могат да се сменят в рамките на часове. Затова пластовото обличане не е съвет, а необходимост за всеки сезон. Дори летата тук са хладни и температурите рядко надминават десет градуса по Целзий. Зимните месеци пък са тъмни, студени и непредвидими, а пътешественикът остава с усещането, че дивата природа диктува правилата. Топлото течение Гълфстрийм все пак смекчава студа и не позволява зимите да станат толкова сурови, колкото подсказва географската ширина; заради него пристанищата остават незаледени през цялата година.

Тази непредсказуемост е част от чара на острова и закалява всеки, който реши да го опознае. Сходна сурова романтика ще усетят и любителите на високите северни ширини, познати от разказите за Литва и балтийския бряг.

Кратка история и култура

Исландия е заселена в края на деветия век предимно от норвежки викинги и заради това културата ѝ е дълбоко скандинавска по корен. През деветстотин и тридесета година е основан Алтингът, смятан за един от най-старите все още действащи парламенти в света. Дълги векове островът остава под датска корона и едва през хиляда деветстотин четиридесет и четвърта година провъзгласява независимост и става република. Исландският език е запазил толкова от староскандинавския, че днешните жители четат средновековните саги почти без затруднение. Тези литературни саги са национална гордост и разказват за първите заселници, родовите вражди и далечните плавания, като оформят самосъзнанието на исландците и до днес. Грамотността в страната е сред най-високите в света, а книгите се ценят като малко къде другаде.

Историческата нишка води към общото скандинавско наследство, познато и от Германия до алпийските земи на Австрия. Корените на острова са далечни, но живи.