Близнак

# Близнак

Близнак е малко село, сгушено в югоизточния край на страната, току до самата граница с Турция, където гората е пълновластен господар. Към 2015 година жителите му наброяват едва 64 души, а покоят и дивата природа наоколо струват колкото цяло богатство. Селото е част от Природен парк Странджа и е обгърнато от вековни гори с източен бук, цер, благун и източен горун.

Който свърне насам, потъва в зеленина и тишина, нарушавана единствено от птичи песни и ромон на горски поток. Малкото име Близнак сякаш обещава спокойствие, а мястото удържа обещанието още от първия завой.

Където се крие селото

Административно Близнак се числи към Община Малко Търново и Област Бургас, дълбоко в планинския гръб на Странджа. До селото се стига по тих и лъкатушен третокласен път, който се вие сред гъстите гори. Най-близките населени места са Евренозово, Младежко и Граничар, а разстоянията тук се мерят повече с горски завои, отколкото с километри.

Странджа е особена планина, не висока и страшна, а ниска, заоблена и тайнствена, обрасла с непроходими лонгози и пълна с предания. Тъкмо в това усамотение се крие чарът на Близнак. Селото стои далеч от шума на света, загърнато в зеленото си наметало, и пази стария странджански дух непокътнат. Тук времето сякаш е забавило своя ход до пълна тишина.

По къщите още личат старите каменни зидове и дървените чардаци, а из дворовете кудкудякат кокошки и от време на време залайва куче. Който потъне веднъж в тази зеленина, трудно намира воля да си тръгне обратно към асфалта.

Гостоприемство в странджански дух

В Близнак има само една къща за гости. Тя обаче е скроена така, че да побере и тялото, и душата на пътника, с двайсет и едно места за нощувка, дебели каменни зидове и дървени чардаци в автентичен странджански стил, които пазят прохлада в летния пек. Към нея е събрано всичко за спокоен отдих след деня в планината.

Тук пътникът намира парна баня, сауна и джакузи, а долу го чака механа с камина и винарна, в която зрее местно вино. В двора се синее басейн за жегата. Околностите пък мамят за приключения из горите. Гостите обхождат планинските дебри с джип или атв, а мераклиите се отдават на ловен туризъм, защото Странджа открай време е богата на дивеч.

Вечер дворът утихва и небето над Странджа се обсипва със звезди, каквито градът отдавна е скрил от очите. Мнозина идват именно заради това усещане за откъснатост, стоплено от пращенето на камината вътре и от миризмата на местна гозба.

Храмове, манастири и тайнствени пещери

Околността на Близнак е същинска съкровищница за любителя на старини и вяра. В самото сърце на селото стои православният храм Света Богородица, скромен и тих пазител на духа. Малката църква събира селото на големите празници и пази стари икони, останали от бащи и деди. Недалеч се крие пещерата Брежанка, лесно достъпна по къса горска пътечка, дълбока шейсет и седем метра и обявена за природна забележителност.

Друга пещера, наречена Леярниците, лежи на около четири и половина километра, на самия бряг на река Младежка. Тя се простира на цели сто и дванайсет метра навътре в скалата и се смята, че през античността е служила за човешко обиталище.

Истинска перла е Голямобуковският манастир Свети Животоприемен източник, на седем километра от селото, познат и като Света Петка. Той е единственият все още обитаван манастир в цяла Странджа. Последното му възстановяване започва през хиляда осемстотин седемдесет и трета година и приключва четиринайсет лета по-късно. В обителта има църква, двуетажен каменен метох и едноетажна жилищна сграда, а в олтарната част блика аязмото Живоприемний източник с вода, за която се вярва, че е лековита. Тия няколко крачки до извора мнозина изминават с тиха молитва.

Край село Звездец пък се намира църквата Свети Атанас, издигната в края на осемнайсети век. Тя е изгорена при потушаването на Преображенското въстание и възкръсва отново седем години по-късно. Тия стари храмове и пещери са живата памет на Странджа, свидетели на вяра, на бунт и на упорит живот сред непроходимите гори.

Сред дивата природа на Странджа

Близнак е райско кътче за всеки, който диша с пълни гърди сред природата, защото тук гората е буквално навсякъде. Склоновете наоколо са прорязани от бистри потоци и стари пътеки. На около десет километра от селото се простират защитените местности Босна и Моряне, в които грижливо се пазят редки видове птици, включително гнездящи защитени пернати. Тишината над тия гори има почти свещен привкус.

За любителя на пешите преходи е скроена екопътеката Пещери, която върви по поречието на река Младежка и е оборудвана с маси, пейки и заслон с камина за отмора. Маршрутът е лек и подходящ дори за деца, а в бистрите води на реката се лови пъстърва, която тук вирее в изобилие.

Странджа пази растения и животни, каквито другаде в Европа почти не са останали по свободните склонове. По потоците живее видра, а в старите дъбови гори гнездят орли и черни щъркели. Заради тази рядкост целият край отдавна е обявен за природен парк и е сред най-големите защитени горски масиви в България.

По следите на историята

Древната история на Близнак тъне в мъгла. Сведения за селището липсват както от Античността, така и от Средновековието, а за първи път то се споменава едва през седемнайсети век в османски данъчен регистър под името Каравиран. В буквален превод от турски то значи черен змей. През хиляда осемстотин и трета година, по време на кърджалийските размирици, селото е нападнато, ограбено и опожарено от размирни орди.

След Освобождението Близнак остава в пределите на Османската империя, както и почти цяла Странджа, и се присъединява към България чак през хиляда деветстотин и тринайсета година. Тогава старите жители се изселват, а на тяхно място пристигат български бежанци от Източна Тракия, дошли от селищата Ереклер, Алмаджик, Кулата, Кадиево и Пирок. Тъкмо тия преселници донасят обичаите и песните, които и днес пазят странджанския дух жив.

Нестинарството, живата душа на Странджа

Странджа е родината на нестинарството, обичая да се танцува боса по разгорена жарава на празника на светите Константин и Елена. Този древен ритуал е вписан в световното културно наследство на човечеството. Той оцелява именно в тия затънтени села, най-силно в близкото Българи. Огънят, иконите и ритъмът на тъпана се сливат в едно действо, което смайва всеки дошъл отвън.

Наред с нестинарите Странджа пази пъстри обичаи, протяжни песни на висок глас и обредни хлябове, каквито в останалата страна отдавна са забравени. Тия ритуали не се играят за туристите, а се спазват заради самата вяра и заради паметта на дедите. Който улучи местен събор в някое от околните села, отнася спомен за жива древност, а не за поредната музейна реконструкция.

Кога да поемете към Странджа

Странджа е планина за всеки сезон. Ала пролетта тук е същинско чудо, защото гората кипва от живот, вековните букове и дъбове напъпват, а из сечищата избухва прочутата дива зеленика, чийто гъсталак покрива склоновете. Лятото е меко и прохладно дори в най-големия пек, защото гъстата сянка пази свежест, а реките ромолят със студена вода. Есента облича Близнак в злато и багра, дивечът слиза по-ниско и къщата за гости замирисва на гозби и горски билки.

Зимата е тиха и сурова, понякога снежна, понякога само мъглива и влажна, но винаги пълна с онова особено странджанско безмълвие. В него сякаш се чува как диша самата планина, а който дойде поне веднъж, отнася в сърцето си нещо от тая древна земя.

Често задавани въпроси

Къде се намира село Близнак? Близнак лежи в югоизточната част на страната, току до границата с Турция. Разположено е дълбоко в сърцето на Природен парк Странджа и се числи към Община Малко Търново и Област Бургас. Наоколо го обгръщат вековни гори от източен бук, цер, благун и източен горун.

Кой е най-забележителният манастир наблизо? Това е Голямобуковският манастир Свети Животоприемен източник, познат и като Света Петка, на седем километра от селото. Той е единственият все още обитаван манастир в цяла Странджа, а в олтарната му част блика аязмото Живоприемний източник с вода, за която се вярва, че е лековита.

Какво да видя в самото село и около него? Заслужават внимание храмът Света Богородица в центъра на селото. Наблизо са двете пещери Брежанка и Леярниците и лесната екопътека Пещери покрай река Младежка с риболов на пъстърва. Не пропускайте и защитените местности Босна и Моряне с редките си птици.

Откъде идва името на селото? Първото му писмено име е Каравиран, записано в османски данъчен регистър от седемнайсети век, което в буквален превод от турски значи черен змей.