Копаница

Копаница е малко село в Радомирската котловина, на 685 метра надморска височина, в община Радомир и област Перник. Землището обхваща 13,06 квадратни километра, а населението по данни на ГРАО за 2015 година е 181 души. Източно покрай селото тече река Струма, която отводнява района и привлича рибари, а само на около четири километра е градът Радомир с водопада Бучалото и недействащия манастир Възнесение Господне. За посетителя това е тихо изходно място за разходки край язовир Лобош, фолклорни срещи в местното читалище и кратки излети из околните хорстови възвишения.

Селото е свързано със света чрез третокласния републикански път 603, а на няколко километра източно минава първокласният път 6, част от международния коридор E871. Тази близост до главния път прави Копаница лесна за достигане, без да отнема нейната уединеност. Най-близките населени места са Лесковец, Николаево, Борнарево, Черна гора, Батановци, Планиница и самият Радомир. Заради спокойствието и природата наоколо мнозина идват тук за уикенд, далеч от шума на големите курорти.

Читалище „Христо Ботев“ и кукерите на селото

Сърцето на обществения живот в Копаница е читалище „Христо Ботев“, около което се събира местната общност. Към него действат кукерска и танцова група, чиято задача е да пази старите обреди и песни, носени тук от поколения. Кукерските игри по тези земи са повече от зрелище: маскираните мъже обхождат дворовете, за да прогонят злите сили и да измолят берекет за новата година. Който попадне на репетиция или на празнично шествие, вижда занаят, който не се учи от книги, а се предава от баща на син.

Танцовата група пък пази хоро̀то и ритъма на Граовско, защото Радомирско попада в етнографската област Граово. Тук стъпката е дребна и сдържана, а тактът тропа в краката, не в ръцете. Любопитен детайл е, че именно от тази област идва народното хоро „копаница“ в неравноделен размер, познато на всеки, който е играл по сватби и събори. Така името на селото неволно се връзва с цяла фолклорна традиция.

А фолклорът тук не е украса, а пряка нишка към много стар корен.

Точно западно от читалището, сред нивите, са открити и първите следи от живот по тези земи. Това са няколко глинени отломки от грънци, които археолозите датират към праисторически времена. По-нататък ще видим, че историята на Копаница е доста по-дълбока от това, което подсказва малкият ѝ днешен вид.

Язовир Лобош и риболовът по Струма

Най-търсеното занимание край Копаница е водата. Домакините на местните къщи за гости водят гостите си до близкия язовир Лобош, който се намира на река Конска, недалеч от селото Лобош в съседната община Ковачевци. Там може да се направи разходка с моторна лодка или да се пробват водни атракциони като теглене с банан, ринг или водни ски. За семейства с деца това е лесен начин да разчупят един спокоен ден сред природата. Водната площ е заобиколена от голи хълмове, които през лятото пожълтяват и придават на мястото малко степен вид. Самата река Струма, която минава източно от селото, е подходяща за риболов и привлича доста въдичари през топлите месеци. Бавното течение в равнинния участък на Радомирската котловина дава добри места за кротко стоене с пръчка край брега. Тук се ловят основно бяла риба и кефал, а тишината наоколо е част от удоволствието. Който обича да лови, ще оцени, че бреговете не са претъпкани, както по по-известните язовири. Най-добрите часове са рано сутрин, преди слънцето да напече котловината.

За пренощуване в самото село има две къщи за гости с капацитет съответно дванадесет и четиринадесет места. Удобствата ги правят подходящи за големи семейни събирания и приятелски компании. От Копаница лесно се стига и до съседните общини край река Струма. Само на крачка са селата от община Ковачевци, а малко по-нагоре е и каньонът при Земен с прочутия Земенски манастир.

Водопад Бучалото и Радомирският манастир

На около четири километра от селото е градът Радомир, който пази няколко изненади. В самия му център се спуска водопад Бучалото, един от малкото градски водопади у нас. Той е част от река Изворска, която слиза от планината Голо бърдо. Височината му е около десет метра, а от 2002 година насам около него са изградени мостчета, кътове за отдих и изкуствено езерце. Малцина очакват да заварят водопад насред жилищни квартали, и точно това го прави запомнящ се. Шумът на падащата вода се чува от съседните улици, а в горещ ден прохладата около него е добре дошла. За кратка разходка с деца водопадът е идеална първа спирка в града.

По-нагоре в планината стои Радомирският манастир Възнесение Господне, за който се смята, че е от времето на Втората българска държава. Най-ранните писмени сведения за него са от 1570 година, когато е отбелязан данъкът, който обителта дължи на Османската империя. Днес манастирът е недействащ и оживява веднъж в годината. Единствено на храмовия празник Свето Възнесение Господне тук се събират хора и се прави курбан, което превръща деня в малък местен събор.

Любителите на по-дълги маршрути могат да продължат към конната база Витоша, хижа Орлите или пернишкия манастир „Свети Пантелеймон“. Над всичко това бди и средновековната крепост Кракра над Перник, едно от най-силните укрепления на средновековна България. Повече за областния център ще намерите на страницата за Перник, а близкият минерален курорт е Кюстендил.

Хорстовите възвишения и природата на котловината

Релефът около Копаница е по-разнообразен, отколкото подсказва равната котловина. Тук преобладават хълмисти хорстови възвишения, изградени основно от пясъчници и мергели, тоест меки скали, които водата лесно дълбае и оформя в плавни рътлини. Тези приветливи височини са удобни за неангажиращи разходки, без сериозно изкачване; по склоновете растат храсталаци и редки горички, а отгоре се откриват изгледи към цялото поле. Радомирската котловина е заобиколена от планини, които си струва да назовем. На изток е Голо бърдо, откъдето слиза река Изворска, а наоколо се редят била, които пазят полето от резки ветрове. Тази заслоненост дава мек микроклимат и дълги златни залези над нивите. На юг по поречието на Струма се отварят живописни проломи, а на запад теренът се повдига към планинските села. Есента боядисва склоновете в мед и охра, което прави сезона особено подходящ за разходки.

Спокойствието тук е основната ценност, а не натрупването на атракции. Копаница не се конкурира с морето или с големите ски курорти, защото предлага съвсем друг ритъм. От нея за час се стига до няколко общински центъра, сред които и Дупница с подстъпите към Рила. Така малкото село се оказва удобна и тиха база за обиколка на целия Югозапад.

История от тимарския регистър до наши дни

Земите около Копаница са обитавани от дълбока древност. В по-широк диапазон около селото са открити останки от късноантично селище с езически некропол, както и следи от друго късноантично селище. Тези находки показват, че още преди векове хората са оценили водата и плодородната земя по тукашните брегове. Днешното село се споменава за първи път в писмен извор през 1572 година, в тимарски регистър от османско време. Тогавашната Копаница не е имала църква, нито други по-стари архитектурни обекти, което подсказва, че мястото вероятно е било разрушавано в по-ранни времена.

Свободата идва през 1878 година, когато селото влиза в състава на новото Княжество България. Периодът след Освобождението се оказва плодотворен и в Копаница се заселват хора от близките планински села. През 1885 година тук отваря врати първото училище, а през 1909 година е издигната църквата „Свети Иван Рилски“. Така за няколко десетилетия селото се сдобива с просвета и храм.

После идват тежките години. През Балканската и Първата световна война, между 1912 и 1918 година, тринадесет копаничани дават живота си за България. През 1962 година, на VIII конгрес на БКП, селото е обявено за безперспективно, което забавя развитието му и води до тежка емиграция. Близко по съдба е и съседното село Крайници в Дупнишко. Въпреки това читалището и фолклорните групи поддържат искрата жива.