Описание на Индже Войвода

Индже Войвода е българско село, намиращо се в югоизточната част на страната. Старото му име е Урумкьой, а през 1934 година е прекръстено в чест на легендарния Индже Войвода.

Населението на селото, според данните на ГРАО към 2015 година, наброява 266 души.

Разположено в изключително красив район в Странджа, селото може да ви предложи интересна история, красива природа и любопитни забележителности, които да посетите.

Местоположение на селото

Географски Индже Войвода е разположено в северното подножие на Босненския рид, което е един от нископланинските райони на Странджа. Обградено е от широколистни гори. Наблизо преминава малката река Изворска.

Административно селото се причислява към Община Созопол и Област Бургас. Областният град е на около 36 километра от Индже Войвода.

Само на около 3 км източно от селото преминава първокласният републикански път 9, част от международната пътна мрежа E87, който свързва Бургас с Малко Търново.

Най-близките населени места са Вършило, Крушевец, Бяла вода, Звездец, Младежко и Евренозово.

Възможности за туризъм в Индже войвода

В селото може да отседнете в една от двете къщи за гости, които предлагат съответно 15 и 12 места.

И двете къщи са гостоприемни, спретнати, чисти и най-важното – съхраняват традиционния български дух.

Само по себе си селото предлага спокойствието и тишината, за което повечето градски хора копнеят – за тях това би било повече от достатъчно за една качествена почивка сред природата.

Все пак, ако духът ви е авантюристичен, има и доста други възможности за туризъм, най-вече планински такъв.

Забележителности около селото

На около 4 километра, край село Младежко, ще откриете защитената местност Босна – едно наистина изящно творение на природата.

Местността е защитена заради гнездящите в нея редки видове птици, доста от които присъстват в Червената книга на България. Босна е обявена за защитена местност още през 1990 година с цел съхраняване на естествените местообитания на тези защитени птици.

Всеки има възможност да се наслади на уникалната природа в това природно кътче, без разбира се да си позволява да нарушава нещо от нея – природата и екосистемата са крехки неща и трябва да се отнасяме към тях с внимание.

Наблизо може да посетим прочутата пещера Еленина дупка – намира се на 5 км от Индже Войвода, близо до село Бяла вода.

Обръщаме се с внимание към вас – пещерата не е пригодена за масов туризъм и се препоръчва посещението в нея да се извършва само и единствено под ръководството на опитен водач.

Името на пещерата идва от легенда, в която се разказва за това как змей отлякъл една хубава мома на име Елена от хорото и след време плитките ѝ били открити близо до пещерата.

На още по-голямо разстояние от селото може да посетите също пещерите Леярниците, пещерите и извори на река Младежка, екопътеката Пещери, както и пещера Брежанка. Все места, подарени ни от природата, за да им се любуваме.

История на Индже Войвода – любопитна и заинтригуваща

За първи път за село на това място се споменава през 1732 година. Тогава то се казва Урум и е гръцко село. На по-късен етап се преименува на Урумкьой.

Историците смятат, че първите заселници в това село били така наречените кошничари „кариоти“ или с други думи – погърчени българи.

Константин Иречек твърди, че тези гърчеещи се българи са пристигнали от Елховския и Тополовградския район. Урумкьой се превръща в единственото село в района с небългарско население.

До 1877 година основният поминък на местното население е животновъдството – предимно овце и кози, по-малко говеда. Дърводобивът и земеделието били слабо застъпени.

След Освобождението (1878 г.) селото остава част от Източна Румелия, като любопитен момент е, че границата на автономната област преминава точно от южната страна на Урумкьой.

От 1900 до 1934 година Урумкьой е самостоятелна община. През 1934 година то бива преименувано в чест на прочутия Индже Войвода, а в къщата в селото, в която той е ранен, има поставена паметна плоча.

През същата година общината на Индже Войовда бива закрита и селото е прехвърлено към съседното Зидарово. Три години по-късно, през 1937 г. селото е прехвърлено отново, този път към село Крушевец.