Индже Войвода

# Индже Войвода

Има села, които носят в себе си цяла легенда, и Индже Войвода е именно такова кътче, сгушено дълбоко в Странджа и потънало в тишина. Името му иде от легендарен войвода, оставил трайна следа в народната памет.

Старото име на селото е Урумкьой, а днешното носи от 1934 година в чест на прочутия хайдутин, и макар да е малко, то пази свой собствен, упорит дух. Легендата за Индже е позната в цяла България и благодарение на едноименния разказ на Йордан Йовков, който превръща хайдутина в символ на прозрението и разкаянието.

В подножието на Босненския рид

Селото лежи в северното подножие на Босненския рид, нископланински дял на Странджа. Наоколо се стелят гъсти широколистни гори, а природата е плътна, зелена и на места дори дива. Малката река Изворска минава съвсем наблизо и допълва картината с тихия си ромон, а покрай нея растат върби и папрат.

Административно Индже Войвода е част от Община Созопол и влиза в Област Бургас, чийто областен град се намира на около трийсет и шест километра. Достъпът дотук е лесен, защото само на три километра източно тече първокласният път от международната мрежа E87, който свързва Бургас с Малко Търново и държи селото близо до големите артерии.

Селото има и добри съседи. Сред тях са Вършило, Крушевец, Бяла вода, Звездец, Младежко и Евренозово. Всяко от тях допълва странджанския маршрут с по нещо свое. Населението е около двеста и шейсет души, така че тук цари спокойствие, точно каквото търсят уморените от градската глъч.

Разстоянията тук са човешки. До морето при Созопол и Бургас се пътува под час, а на юг пътят навлиза все по-дълбоко в Природен парк Странджа, най-обширната защитена територия в България. Така селото стои удобно между брега и планинската пустош.

Туризъм за тези, които искат тишина

Индже Войвода не е място за шумни тълпи, и точно в това се крие неговата неподправена сила.

В селото има две къщи за гости. Едната приема петнайсет души, а другата дванайсет, и двете са спретнати, чисти и искрено гостоприемни. Тук се пази традиционният български дух, който се усеща и в подредените дворове, и в спокойния ритъм на всеки изминал ден край гората.

За мнозина това е напълно достатъчно, защото тишината отдавна се е превърнала в лукс, а чистият въздух остава рядка ценност. Странджа обаче предлага и друго, тъй като е истински рай за любителите на природата и планинският туризъм тук се превръща в малко приключение.

Разходките водят през гори и поляни по разнообразни маршрути, а гледките се сменят на всяка извивка на криволичещата пътека. Пролетта облива склоновете в свежа зеленина, лятото носи прохлада под гъстите корони, а есента ги обагря в мед и злато.

Дойдете ли с авантюристичен дух, краят няма да ви разочарова. Има какво да се види и какво да се изкачи край селото. Природата наоколо е щедра и почти непокътната от човешка ръка, което я прави още по-притегателна за търсещите автентични преживявания.

Домакините посрещат с местна гозба и разказ за миналото. На трапезата излизат гъби, диви плодове и мед от околните гори, а вечер разговорът тече бавно край огъня. Мнозина се връщат тъкмо заради това чувство за забравено гостоприемство.

Забележителности около селото

Тук природата сама разказва своите истории и го прави с размах. На около четири километра, край село Младежко, се намира защитената местност Босна, изящно творение на природата, което пази редки видове птици, гнездящи сред дълбоката тишина.

Доста от тези птици са вписани в Червената книга на България. Затова Босна е обявена за защитена още през 1990 година, с ясната цел да се опазят крехките местообитания на пернатите. Всеки може да се наслади на това кътче, стига да го прави с уважение, защото природата е деликатна и не прощава небрежност.

Наблизо чака и нещо доста по-загадъчно, защото пещерата Еленина дупка се намира на пет километра, край село Бяла вода, и не е пригодена за масов туризъм. Едно предупреждение тук е особено важно, а именно да влизате само с опитен водач, защото без него рискувате съвсем излишно.

Името на пещерата идва от стара легенда. Разказва се за змей, който отвлякъл хубава мома на име Елена право от хорото, а след време плитките ѝ били намерени край пещерата. Тази тъжна история местните пазят грижливо и до днес.

Подземните галерии пазят прохлада и тишина, а любителите на спелеологията намират тук богато поле за изследване. Правилото обаче остава едно, никога без водач и никога без подготовка, защото странджанските пещери не прощават лекомислие.

Районът крие и още немалко съкровища, сред които са пещерите Леярниците, изворите на река Младежка, екопътеката Пещери и пещерата Брежанка. Всяко от тези места лесно се съчетава в един бавен ден на обиколка из околността, без бързане и без тълпи.

Босна е и истински рай за наблюдателите на птици. С бинокъл и малко търпение тук се откриват редки видове, които другаде почти не се срещат, а сезоните постоянно менят обитателите на местността. Пролетта е особено щедра тъкмо когато гнезденето е в своя пълен разгар.

Тишината тук е задължителна, но наградата е гледка, която остава в паметта задълго. За фотографите местността е истинско откритие, стига да пазят дистанция и да не безпокоят пернатите стопани на гората.

Горите наоколо пазят и едри бозайници, каквито другаде почти не са останали. По тихите пътеки личат следи от сърни и глигани, а търпеливият посетител понякога зърва и по-рядък обитател. Именно тази дива пълнота прави Странджа различна от всяка друга българска планина.

История, любопитна и заинтригуваща

Историята на това село е необичайна и определено заслужава внимание, защото крие повече обрати, отколкото подсказва малкият му размер.

За първи път селото се споменава през 1732 година. Тогава се казва Урум и е гръцко село, а по-късно получава познатото име Урумкьой. Историците имат и интересна теория за неговите корени, според която първите заселници били кошничари, така наречените кариоти, всъщност погърчени българи.

Константин Иречек твърди, че те са дошли от Елховския и Тополовградския район, което прави Урумкьой истинска рядкост, единственото село в района с небългарско население. До 1877 година поминъкът на хората тук е напълно ясен и се крепи главно на животновъдството, предимно овце и кози и по-малко говеда.

Дърводобивът и земеделието остават слабо застъпени. След Освобождението идва голямата промяна, защото селото остава в пределите на Източна Румелия. Любопитното е, че границата на автономната област минава точно южно от него, оставяйки го от едната страна на новата линия.

Следват десетилетия на местна самостоятелност, а в периода от 1900 до 1934 година Урумкьой съществува като напълно самостоятелна община. През 1934 година селото най-сетне получава днешното си име, а в къщата, в която войводата е бил ранен, поставят паметна плоча в негова чест.

Същата година общината е закрита и селото е прехвърлено към Зидарово, а само три години по-късно минава към съседния Крушевец.

Самият Индже войвода остава между историята и легендата. Народът го помни как от страховит кърджалия се превръща в закрилник на бедните и мъстител за онеправданите. Тъкмо това преобразяване го прави любим герой на песни и предания из целия край.

Тишина, гори и звездни вечери

Понякога най-доброто пътуване се оказва най-тихото, а Индже Войвода предлага именно такова спокойствие. Тук няма тълпи и няма шум, а остават единствено Странджа, безкрайните гори и покоят, разлят над всичко наоколо.

Селото е малко, но изненадващо щедро, защото дава автентичност, чист въздух и рядкото усещане за място, останало вярно на себе си през годините.

Идеално е за кратко бягство от града. Подхожда и за спокойна семейна почивка сред природата, в дни, в които телефонът остава забравен някъде в джоба. Добавите ли към всичко това историята и легендите, картината най-сетне става пълна и трудно устоима.

Малко места успяват да съберат толкова различни неща на толкова тясно пространство, а тук дните се мерят с изгреви и залези, а не с часовник. Вечерите са тихи, дълги и звездни, точно каквито трябва да бъдат след ден сред странджанската природа. Далеч от градските светлини небето се обсипва със звезди, а тишината е толкова плътна, че се чува собственото дишане.

Малцина краища на България са останали толкова далеч от шума и толкова близо до природата. Тръгнете ли веднъж натам, със сигурност ще го усетите, защото Странджа не се разказва, а просто се изживява.