Кормянско

Кормянско е село в община Севлиево, област Габрово, с население около 636 души според данните на ГРАО за 2015 година. Стои на 233 метра надморска височина, в северозападния край на Севлиевската котловина, върху южния склон на хълм, който придава на застрояването му леко амфитеатрално положение. Землището обхваща площ от близо 24 858 декара, а покрай селото минава река Росица.

На два километра се издигат останките от средновековната крепост Хоталич и тъкмо тя изважда мястото от анонимността на крайпътните селища: проучена твърдина, голям язовир наблизо и име с куманско потекло, събрани в едно землище.

Затова Кормянско се споменава в маршрутите около Севлиево.

Селото е малко и тихо, но удобното му разположение по течението на Росица го прави добра отправна точка за обиколка на цялата котловина. Тук природата и миналото вървят ръка за ръка и допълват впечатлението от региона.

Хоталич, крепостта на два километра северозападно

Над Кормянско, на около два километра, се намира една от най-добре проучените средновековни крепости в Севлиевско. Достъпът дотам е лесен, а табелите по пътя насочват посетителя още от селото.

Хоталич е изграден според археолозите още през пети и шести век, а през десети век българската държава го завладява и укрепва като защитно съоръжение срещу варварски нашествия.

Стратегическото му място над долината позволява да се следи целият път, който свързва Севлиевската котловина с прохода към Стара планина. При разкопките тук са открити над 80 каменни постройки, заедно с оръдия на бита, керамични съдове, монети, гривни и накити. Находките очертават не просто гарнизон, а живо средновековно селище с няколко църкви и занаятчийски работилници. Сред разкритите основи личат жилищни сгради, складове и култови постройки, които показват, че твърдината е била обитавана столетия наред, а не само в моменти на опасност. Крепостта пази следи и от по-късно опожаряване, свързвано с османското нашествие в края на четиринадесети век. Днес Хоталич е реставриран и поддържан, с обозначени пътеки между основите на сградите.

На място често има екскурзовод, който води беседа за ролята на твърдината над долината на Росица. Изкачването е кратко и подходящо дори за семейства с деца, а гледката от билото обхваща голяма част от котловината. Най-подходящ за обиколка е сухият сезон от пролетта до късна есен, когато пътеките са проходими.

Язовир „Александър Стамболийски” и риболовът по Росица

Недалеч от селото водите на язовир „Александър Стамболийски” разширяват възможностите за почивка на открито.

Язовирът е сред по-големите водоеми в района и привлича рибари, любители на плуването и хората, които търсят спокоен излет край вода. Рибата тук е разнообразна и поддържа постоянен интерес сред въдичарите от Севлиево и околността.

Във водите се ловят шаран, щука, сом, костур и бяла риба, а заедно с тях уклей, червеноперка, скобар, каракуда и бял амур. Бреговете предлагат както заслонени заливчета за спокоен риболов, така и открити участъци, удобни за по-дълги престои. През топлите месеци водата е достатъчно затоплена за плуване, а сенчестите крайбрежни ивици са удобни за пикник. Покрай язовира и течението на Росица се очертават приятни маршрути за разходка. Реката, която дала живот на котловината, извира от Стара планина и тече на изток към поречието на Янтра, така че районът около Кормянско е част от една по-голяма водна система. Именно тази връзка между история и природа задържа посетителя за повече от едно отбиване край пътя. В тихите утрини над водата често се вдига лека мъгла, а крайбрежните храсталаци дават подслон на множество водолюбиви птици.

Пътят 403 и съседните села в котловината

Кормянско лежи на третокласния републикански път 403, който само на няколко километра южно се свързва с първокласния път 4, част от международното направление E772. Това дава бърз достъп както към София и Велико Търново, така и към пътищата на север към Дунав. Севлиево остава най-близкият град, на около шест километра от селото. Сред непосредствените съседи са Петко Славейков, Малки Вършец, Градище, Ряховците и Сенник, повечето разположени по склоновете на същата котловина. Тези села са свързани с местни пътища, които следват терасите над Росица и предлагат добра гледка към околните възвишения. Близостта помежду им прави района удобен за обиколка с автомобил за един ден.

Заради централното си положение Кормянско е удобна основа за разходки в по-широкия регион. Оттук тръгват пътища към Габрово и Габровския балкан, както и към манастирския Дряново с прочутата му пещера и каньон. На по-малко от час с кола е и Велико Търново със старопрестолната си крепост.

Севлиево, центърът на котловината на шест километра

Севлиево е стопанският и културният център на котловината и допълва обиколката на Кормянско. Градът пази архитектура от Възраждането и няколко музейни сбирки, които заслужават отделен следобед. Сред забележителностите тук са художествената галерия „Асен и Илия Пейкови”, архитектурно-етнографският комплекс Дандолови къщи и Хаджистояновото училище, едно от старите просветни средища в района.

Галерията пази богата сбирка с творби на двамата братя скулптори, а Дандоловите къщи показват как е изглеждал заможен севлиевски дом през Възраждането. На централния площад се издига часовниковата кула, символ на града, а къщата-музей на борда Дан Колов припомня прочутия си стопанин, родом от съседното село Сенник. Около площада има спокойни кафенета и сладкарници, в които пътникът може да си почине между две посещения. За по-дълъг маршрут на юг се отварят посоките към подбалканските градчета. Любителите на възрожденската атмосфера могат да продължат към Калофер под Стара планина или към Ловеч с покрития мост и старинния квартал Вароша.

Куманското име и съдбата на село Корменджик

Името Кормянско занимава историци заради необичайния си произход. Археологът Васил Миков смята корена му за кумански, което подсказва или създаване още през развитото Средновековие, или по-късно заселване от кумански преселници и техни наследници. Куманите са степен народ, който през дванадесети и тринадесети век често е служел и заселван по българските земи, така че подобна следа в местното име не е изненада за района. През османския период селището носи името Корменджик и е населено изцяло с турско население, като в него действат две джамии.

След Руско-турската война от 1877 до 1878 година и Освобождението Кормянско влиза в пределите на новото Княжество България. Тогава турските жители се изселват, а на тяхно място идват българи и селото запазва източноправославния си облик до днес. Така името пази куманска следа, а населението носи изцяло българска памет, което прави селото любопитен пример за пластовете в историята на котловината. В местния говор и в имената на околните местности също се откриват отгласи от тази пъстра съдба, която съчетава степни, османски и възрожденски пластове в едно землище.

Кога да посетите Кормянско и какво да очаквате

Най-приятното време за разходка из землището е от средата на пролетта до късна есен, когато пътеките към Хоталич са сухи, а бреговете на язовира са удобни за престой. През лятото водата привлича рибари и къпещи се, а сенчестите ивици позволяват дълъг пикник без умора от жегата. Обиколката се планира лесно за един ден с автомобил, тъй като всички ключови точки са на броени километри една от друга.

Сутрин е удобно да започнете с изкачването до крепостта, докато е прохладно, а следобедът да отделите за музеите в Севлиево и за разходка край водата. За децата кратката пътека сред средновековните основи е жива история, а откритите поляни дават простор за игра. Който търси по-спокойно изживяване, ще намери в Кормянско тиха основа без тълпи, от която тръгват посоките към Габрово, Дряново и Велико Търново. Така едно малко село край Росица се превръща в удобна врата към цялата историческа котловина.