Търговище

Търговище е средноголям български град в североизточната част на страната и един от 28-те областни центъра. Разположен е в Дунавската равнина, северно от Преславската планина, на надморска височина около 170 метра. Землището му обхваща площ от около 87,427 квадратни километра. За посетителя това е спокоен град с възрожденски квартал, силен исторически музей и околности, в които се крият крепост, водопад и тихо горско езеро.

Кой пътува дотук, обикновено идва заради историята и заради близостта до по-известни съседи. Градът няма гръмки атракциони, но именно това го прави удобна отправна точка за по-бавно опознаване на региона.

Тук не се идва за тълпи. Идва се за тишина. Търговище е град на бавния ход, на калдъръма, на музейната витрина и на горската пътека. Който му даде време, си тръгва изненадан колко много е побрала тази равнинна земя.

Къде се намира Търговище и как се стига

Търговище лежи в Дунавската равнина, на север от Преславската планина, в административно отношение като областен и общински център. През града минава първокласният републикански път 4, а също второкласните пътища 49 и 74, което го свързва удобно с останалата част от Североизточна България. Това разположение поставя града на кръстопът между морето, Дунав и старопрестолните земи.

Най-близките населени места са Разбойна, Стража, Руец, Лиляк, Момино, Здравец, Ралица, Давидово и Васил Левски. Оттук лесно се продължава към съседния областен център Шумен, а на запад към Разград. Който има повече дни, добавя и старопрестолния Велики Преслав в едно общо пътуване.

Разстоянията тук са кратки. Това е силата на мястото. За един ден се връзват музей, крепост и горско езеро, без гонене на километри. Колата е най-удобният начин, защото природните обекти около града остават встрани от редовния транспорт. Който пристига с автобус, базира се в центъра и оттам тръгва на дневни излети.

Население и съвременен облик на града

Населението на Търговище към 2015 година наброява 39 578 души по данни на ГРАО. Както при повечето големи български градове, и тук се наблюдава трайно намаляване: към края на 2019 година Националният статистически институт отчита спад до 35 344 души.

Старото име на града е Ескѝ Джумая̀, което той носи до 1934 година. На 29 януари всяка година се чества освобождението на Търговище от османска власт, а дълги години това е и официалният празник на града. През 2015 година за празник на града е определен 14 май.

Днешният град е компактен и подреден. Сърцето на старата му част е възрожденският квартал Вароша, който пази духа на отминали епохи.

Около това сърце животът тече делнично. Площад, чаршия, тихи улици. Градът не се прави на нещо, което не е. И точно тази честност го прави симпатичен на пътника, който търси истинско, а не нагласено.

Туризъм в Търговище: история, музеи и природа без тълпи

Туризмът в Търговище не е от най-добре развитите, но в града има около 10 хотела и няколко къщи за гости. Липсата на едри атракциони донякъде ограничава потока от посетители, но районът около града има какво да предложи по отношение на забележителности. Самият град е приятен за разглеждане пеша и предлага свои силни страни, които заслужават внимание.

Подходът тук е различен от шумните курорти. Залага се на история, музеи и природа, а не на анимация и тълпи. Затова Търговище е удобен за хора, които искат да съчетаят култура с почивка в по-бавно темпо. Който търси по-оживена програма, я допълва с дни в Шумен или с екскурзия до Русе на Дунав.

За нощувка повечето гости избират хотел в центъра, откъдето всичко важно остава в пешеходен обхват.

Цените тук са скромни. Това е още един аргумент. Семейство с малък бюджет покрива нощувка, музейни такси и разходка из околностите без сериозно перо в сметката. За уикенд извън сезона трудно се намира по-разумно съотношение между спокойствие и цена в Североизточна България.

Музеи и възрожденска архитектура

През 1953 година отваря врати Регионалният исторически музей в Търговище. В него е подредена постоянна експозиция с повече от 1500 предмета, разпределени в пет исторически отдела: Археология, Етнография, Фондова, История на България от 15 до 19 век и Нова и най-нова история. Сбирката дава добра представа за развитието на града и региона през вековете.

Хаджи Ангеловата къща-музей, разположена в квартал Вароша, е архитектурно-исторически паметник, построен през 1863 година, някога собственост на търговеца хаджи Ангел Друмев. Днес къщата е напълно реставрирана и пресъздава традиционния възрожденски бит и архитектура. Разходката из квартала около нея е сама по себе си преживяване.

Славейковото училище носи статут на паметник на културата с национално значение. Случайно или не, сградата му е построена в същата 1863 година като Хаджи Ангеловата къща. Днес тя пази фонда на местния Исторически музей, който наброява над 30 000 музейни експоната.

По атмосфера тази част на града напомня старите квартали на Велико Търново, макар и в по-камерен мащаб.

Музеите тук не са претрупани. Това е предимство. Влиза се, гледа се спокойно, никой не бута в гърба. За два-три часа се обхождат и трите обекта, а посетителят излиза с цялостна представа за града отпреди век и половина. Любителят на стара архитектура ще щракне десетки кадри само в няколкото улички на Вароша.

Вароша отблизо: калдъръмът на стария град

Вароша е мястото, където Търговище показва истинското си лице. Тук са се заселили българите още преди Освобождението, в стария квартал, носил някога името „Варуш махала”. Името се е променило, духът не. Кварталът остава най-автентичната част на града.

Тесните улички водят покрай къщи с дървени чардаци и каменни дувари. Хаджи Ангеловата къща и Славейковото училище стоят тъкмо тук, рамо до рамо с обикновени възрожденски домове. Картината е цялостна, не музейно изолирана. Затова разходката работи. Епохата се усеща, а не се гледа под стъкло.

Най-добре е идването да е сутрин. Светлината пада меко по каменните настилки, а кварталът е почти безлюден. Половин час бавна обиколка стига, за да се усетят мащабът и тишината. Който обича детайла, ще се заплесне по ковани решетки, стари порти и надписи, останали от друго време.

Природа и забележителности в околностите

В радиус от около 10 километра от Търговище се крият най-интересните природни и исторически обекти. Средновековната крепост Мисионис е стратегически наредена на хълм и пази следи от ранновизантийско и средновековно укрепление. Водопадът в местността Боаза предлага хладна горска пътека, приятна за лятна разходка, а горското езеро Борово око е тихо и подходящо за отдих далеч от градската глъч. Комбинацията между трите дава добра дневна програма за активен посетител.

Който обича крепости и стари градища, може да продължи към съседния Велики Преслав, столица на Първото българско царство. Природата тук е равнинно-хълмиста, идеална за разходки без сериозно усилие.

Мисионис е любимецът. Хълмът над града държи цялата гледка в шепата си. Каменните основи на крепостта се четат лесно дори от неспециалист, а табелите помагат вековете да се подредят. Боаза връзва разходката с хлад и сянка, а Борово око затваря деня с тиха вода и горска тишина. Обувки за ходене са задължителни.

История на Търговище и Ески Джумая

Многобройни археологически разкопки в района разкриват живот по тези земи още от петото и четвъртото хилядолетие преди новата ера. В периода между петия и третия век преди Христа тук е имало множество тракийски селища, а по-късно и селище от римската епоха (втори до четвърти век след Христа). През ранновизантийската епоха (пети и шести век) археологическите сведения доказват съществуването на крепост, най-вероятно издигната по времето на Юстиниан I като укрепление срещу варварските набези от север.

По време на Първото българско царство в района съществува крепост под името Сборище, най-вероятно българска. За първи път името Ески Джумая се появява в османски данъчен регистър от 1573 година, което води до предположението, че селището възниква някъде след османското нашествие на Балканите. През 1658 година Ески Джумая се превръща в административен център, а през 18 век тук се открива килийно училище, преминало в средата на 19 век в светско.

По време на Възраждането в града се развиват най-различни занаяти: обущарство, абаджийство, гайтанджийство, мутафчийство и други. Ески Джумая се превръща в града, в който се организира най-прочутият панаир в европейската част на Османската империя. Този панаир дълго определя стопанския облик на селището и привлича търговци от далечни земи. Именно от търговията идва и днешното име на града.

Панаирът е ключът към всичко. Заради него градът расте. Заради него идват пари, занаяти и хора от три империи. Стоки тръгват оттук на четири посоки, а името на селището се чува надалеч. Когато по-късно дойде ред да се избере българско име, изборът е лесен: град на търговията, значи Търговище.

По време на Руско-турската освободителна война (1877 до 1878 година) Ески Джумая е освободен на 29 януари 1878 година. След Освобождението градът става част от Княжество България. При едно от първите преброявания през 1885 година се установява, че от 9558 постоянно живущи в града 5976 са турци, 3250 българи и 331 цигани, а сред жителите е имало дори един евреин. Тогава българите живеят основно в квартала „Варуш махала”, който днес е част от съвременния квартал „Вароша”.

През 1934 година, като част от мащабна акция за смяна на повече от 1000 имена на български градове и села, Ески Джумая е преименуван на съвременното Търговище. Така старото османско име отстъпва пред името, което носи и до днес.