Блъсковци

Блъсковци е малко българско село в община Елена, област Велико Търново, сгушено в гънките на Еленския рид в подстъпите на Стара планина. Намира се на около 5 км северно от Елена, а по данни на ГРАО към 2015 година в него живеят 31 души. Стигането става по третокласен републикански път. Най-близките населени места са Търкашени, Марафелци и Николовци. Селото е разпознаваемо с автентичния си възрожденски облик и с паметника на загиналите във войните за национално обединение от 1912 и 1913 година.

Тук идва пътникът, който търси тишина, стари балкански къщи и близост до едни от най-стойностните възрожденски и средновековни обекти в Тревненско-Еленския край. Под селото минават горски пътеки към язовир Йовковци, а наоколо се редят манастири с осемвековна история. Близостта до възрожденския град Елена превръща Блъсковци в удобна тиха база за разходки из Балкана, без шума и тълпите на големите курорти.

Каменни основи и дървени чардаци

Блъсковци е едно от множеството пръснати махленски селца в Еленския балкан, чиято архитектура е запазила облика си от XIX век. Каменните основи, дървените чардаци и керемидените покриви издават старо балканско селище, израснало около поминъка с дървен материал, животновъдство и дребно земеделие. Тук времето тече бавно и постройките не са преправяни до неузнаваемост, както в по-големите курортни села. Тъкмо тази недокосната автентичност прави селото интересно за пътника, който цени старината. Дворовете са просторни и озеленени, заобиколени от овощни градини и ливади, а през лятото селото оживява от наследници и гости, които идват за семейни събирания и за глътка планински въздух. Зимата го връща към покоя на малкото балканско селище, когато тишината и чистият въздух остават може би най-ценното, което Блъсковци предлага на уморения градски жител.

Името на селището, както при много съседни махали в Еленско, идва от рода, който е поставил началото му. Топонимите с окончание „-овци” в този край назовават родовите гнезда на първите заселници, а Блъсковци не прави изключение от тази стара балканска традиция. Подобни родови махали се срещат нагъсто по целия Еленски рид, повечето с по няколко десетки постоянни жители, и днес образуват пъстра мрежа от тихи селца.

Наблизо в рида се намират и други запазени възрожденски селца като Зелено дърво и Костел, които заедно с Блъсковци очертават характера на този край. Обиколката между тях по тесните балкански пътища е същинско пътуване назад във времето.

Паметникът от Балканските войни в центъра

В центъра на селото се издига каменен паметник. Той пази паметта на загиналите български войници от Балканската и Междусъюзническата война през 1912 и 1913 година. През тези години от Блъсковци са мобилизирани почти всички мъже, а в памет на падналите е изграден каменният монумент, който и до днес остава най-важният обществен знак на селото. За толкова малко население загубата е била тежка, което прави паметника особено показателен за съдбата на балканските села. Подобни монументи се срещат в почти всяко село от Еленския край, защото регионът дава непропорционално голям дял мъже за войските по време на войните за национално обединение.

В Блъсковци паметникът е място на местната памет и сборен пункт при селските празници. Той напомня, че зад тихата днешна картина стои история на жертви и изпитания, а всяка година потомци на загиналите се връщат в селото, за да отдадат почит и да поддържат живата връзка с миналото.

Язовир Йовковци и пешеходните маршрути

Голямо преимущество е близостта до язовир Йовковци. Той е основният питеен водоизточник за Велико Търново и региона. По бреговете му се ходи на риболов, пикник и излети сред заобикалящите го гори, а достъпът от селото минава през горски и черни пътища, удобни за разходка пеша или с велосипед. Любителите на риболова намират тук спокойни заливи, далеч от шумните водоеми край големите градове.

От Блъсковци тръгват пешеходни и велосипедни маршрути в Балкана, които свързват околните махали и горски поляни. Теренът е хълмист и подходящ за умерено натоварване, без сериозни денивелации, което прави разходките достъпни и за неподготвени туристи. Пролетта и есента са най-приятните сезони за тези обиколки, когато горите на Еленския рид сменят цветовете си. Местните пътеки минават край стари кладенци, ниви и горски усои, които пазят прохлада дори в най-горещите дни.

За по-дълъг туристически престой удобни отправни точки наблизо са Войнежа и балнеоселото Вонеща вода с минералните си извори. Оттам Балканът се отваря към по-дълги преходи в посока Тревненския и Габровския дял.

Христовският водопад на река Мийковска

На около 8 км от Блъсковци, по екопътека през гората, се намира Христовският водопад на река Мийковска. Той е висок 9 метра. През 1974 година получава статут на защитен природен обект. Достъпът до него е възможен само пеша, по маркиран маршрут, което запазва дивия облик на мястото. Това е едно от онези скрити кътчета, които не присъстват в шумните туристически справочници, но възнаграждават търпеливия пътник.

През пролетта, когато снегът се топи, водният пад е най-пълноводен и впечатляващ. Около него гората е гъста и сенчеста, а въздухът остава хладен дори в горещите летни дни. Маршрутът дотам е приятен сам по себе си, защото минава покрай поточета и стари дървета. Комбинацията от малко село, защитен водопад и тихи горски пътеки прави района подходящ за еднодневни излети без тълпи, а любителите на природната фотография намират тук благодарни кадри във всеки сезон, особено при пълноводие.

Манастирите Къпиновски и Плаковски наблизо

На около 9 км от Блъсковци, до село Къпиново, се намира действащият Къпиновски манастир „Свети Николай Чудотворец”. Смята се, че е основан през 1272 година. През вековете е бил разрушаван и изграждан наново няколко пъти. През Възраждането той е важен средищен център, защото през 1794 година негов игумен е Софроний Врачански, а в различни периоди обителта е посещавана от Филип Тотю и Васил Левски.

Друг значим духовен център наблизо, също на около 9 км, е Плаковският манастир „Свети Пророк Илия”, обявен за паметник на културата. Основан е през 1280 година и подобно на много манастири е бил разрушаван и издиган отново през османския период. През 1845 година е построен наново. Двадесет години по-късно самият Кольо Фичето изгражда 26-метровата му камбанария. Плаковският манастир е и едно от местата, свързани с подготовката на Велчовата завера от 1835 година.

Двата манастира са доказателство, че по тези земи има живот от поне хиляда години, въпреки че за самото село Блъсковци липсват по-стари писмени данни. Заедно с обителите около Дряново те очертават гъста мрежа от средновековни духовни средища в подножието на Балкана. За поклонник или любител на историята тази обиколка на манастирите е сред най-смислените причини да се отседне в района.

Старият град Елена и училищната памет

Само на 5 км южно е възрожденският град Елена. Той е сърцето на този край и причината много пътници да изберат Блъсковци за нощувка. Старата градска част е същински музей под открито небе и показва как е изглеждал животът в богат балкански град преди Освобождението. Сред задължителните обекти са архитектурно-историческият комплекс Даскалоливницата, Попниколовата къща, къщата-музей „Иларион Макариополски” и Музеят по палеонтология.

Самото Блъсковци също има своя просветна следа. Има сведения, че още през 1829 година в селото е създадено училище, а първата училищна сграда е от 1857 година. За толкова малко селище ранното училище говори за стремеж към образование, типичен за будния Еленски край през Възраждането. Близостта до прочутата еленска Даскалоливница, дала десетки учители на България, поставя тази местна история в по-широк контекст. Регионът пък се вписва в по-широкия туристически кръг на Велико Търново, Габрово и старопланинските села като Котел, Дрента и Златарица, а от Блъсковци всички тези места са в удобен обхват за еднодневни обиколки.