Горна Липница

Горна Липница се е разположила в северната половина на страната, сред кротките вълни на централната Дунавска равнина, където хоризонтът се разтваря бавно. Селото е малко, ала съвсем не е безименно, защото историята му е дълбока, а нивите наоколо преливат в ниски горички и тихи реки. Към 2015 година тук живеят 513 души, което в този край го нарежда сред по-многолюдните селища. Земята наоколо е щедра на културно-исторически паметници, а споменът за отминалите столетия още витае над къщите и дворовете. Разположено на кръстопът от пътища и реки, то се превръща в удобна порта към Великотърновско за всеки любопитен пътник.

Където се е сгушило селото

Административно Горна Липница се числи към Община Павликени и Област Велико Търново, сгушена в самото сърце на плодородната равнина. Край нея тихо тече река Ялия, която от памтивека пои нивите и добитъка на местните стопани.

Пътят насам съвсем не е мъчен, защото през селото минава третокласният републикански път 502, който го връзва със света без излишни завои. Най-близките населени места са Долна Липница, Патреш и Обединение, а стопанският център Павликени се пада само на десетина километра оттук. Старопрестолното Велико Търново пък отстои на някакви тридесетина километра, тъй че градската лекота е винаги подръка. Тъкмо тая близост до главния друм е същинското богатство на селото, защото го прави комуникативно и достъпно, без да му отнема равнинната омая.

Землището е равно и плодородно, нарязано на ниви, ливади и лозя, които от памтивека хранят местния род. Тук разстоянията се мерят с кротка крачка. Старите хора помнят кога коларският път е бил единствената връзка със света, а днешният асфалт е донесъл градската лекота, без да прокуди селския дух.

Поминък, гостоприемство и селски уют

Туризмът в Горна Липница е скромен, но искрен, какъвто подобава на едно кротко равнинно българско село. Тук работи само една къща за гости, която предлага седем места за нощувка, ала уютът ѝ струва колкото цял хотел. Сградата е издигната на два ката, в автентичен селски стил, и стои на комуникативно място в самия център, под сянката на старите дървета. Който отседне тук, бързо разбира що е истинско селско гостоприемство.

Към къщата има спретната механа, където вечер се събират гостите на приказка и топла домашна гозба. Кухненският бокс пък е винаги подръка за всеки, който обича сам да си приготви вечерята. Широкият, просторен двор крие и барбекю, а привечер оттам замирисва на жар и подправки. Старите дървета хвърлят прохладна сянка над масите дори в най-горещите летни пладнета. Наблизо е стопанският център Павликени с неговите магазини, музеи и пазарен площад, тъй че гостът никога не остава откъснат от градските удобства. До Велико Търново пък има някакви тридесетина километра по равен и лек път.

За пътника, който търси искрена тишина и неподправена автентика, това затулено равнинно кътче се оказва същинска и неочаквана находка. Тук вечерите текат бавно, под ясните звезди.

Забележителности, които заслужават отбиване

Околността на Горна Липница е истинско съкровище за всеки любител на музеи, старини и полузабравени местни предания, пръснати из близките градчета и села. В намиращия се на десетина километра Павликени отваря врати историческият музей, открит през далечната 1978 година, чиято мисия е да пази културно-историческото наследство на целия край, включително и на самото село.

Седем богати експозиции чакат любопитния посетител, а сред тях личат разделите за Археология, Етнография и Възраждане. В просторните зали се пазят редки находки, сред които антични колони и стенописният Вечен календар, изработен от майстора зограф Венко. Любителите на животните могат да се отбият и до местния зоопарк, който приютява близо сто и двадесет животни от тридесет и осем различни вида, приютени сред зеленина в самия край на града. При входа му чакат детски кът, пейки за отдих и сенчести алеи.

В съседното село Дичин, на около единайсет километра северно оттук, се крие друг любопитен етнографски музей, подслонил късчета от бита на равнината. Там грижливо са съхранени автентични вещи на местното население, а сред тях личи и зид от древен римски акведукт, оцелял през дългите столетия. Пазят се още оригинални документи и издания на книжовника Матей Преображенски, чийто самобитен живот и досега вълнува тукашните краеведи.

Още по-нататък, на тринайсетина километра, лежи градчето Бяла Черква, родното място на видния българин Райко Даскалов, чийто бащин дом днес е грижливо опазена двуетажна къща-музей. В същото градче работи и исторически музей, открит през хиляда деветстотин седемдесет и шеста година по случай стогодишнината от Априлското въстание, чиито витрини разказват за бунтовния дух на епохата.

По дирите на историята

Историята на това място потъва дълбоко в пластовете на времето. В землището на Горна Липница са открити археологически находки, които датират чак от новокаменната епоха, някъде между три хиляди и две хиляди години преди новата ера. Те свидетелстват за древен живот по тия земи. Самото село обаче е доста по-младо, защото османски документи го сочат едва от средата на петнайсети век, записано под името Юкара Либниче.

Преданието разказва, че името иде от някогашните гъсти липови гори, които са се ширели на юг от къщите и са пълнели въздуха с медена миризма през пролетта. Местните пазят и един горд, кървав спомен, защото в местността Дядопановата кория на 6 юли 1868 година се състои сражението на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с османската войска.

Кръвта, пролята за свободата тук, се помни и до днес. След Освобождението през хиляда осемстотин седемдесет и осма година селото влиза в пределите на новосъздаденото Княжество България, по силата на Берлинския договор. Оттогава Горна Липница не е напускала пределите на родната държава.

Природа, реки и равнинен покой

Чарът на Горна Липница не е само в музеите и старините. Той е разлят и в самата равнинна природа, кротка и щедра към човешкото око. Реката Ялия носи прохлада, а по бреговете ѝ растат стройни върби и високи тополи. В утрините над водата се вдига лека мъгла, която бавно се топи под първите слънчеви лъчи. Полето наоколо е раздиплено на ниви и ливади, осеяни тук-там с горички, в които пеят чучулиги и се спотайва дребен дивеч.

Който обича да броди пеша или с колело, ще намери тук безброй кротки и сенчести пътеки. Въздухът е чист, тишината е пълна, а небето нощем е обсипано със звезди, каквито в големия град отдавна не се виждат. Тъкмо в тая проста хубост се крие най-голямото богатство на селото.

Кога да поемете насам

Горна Липница е хубава по всяко време на годината, но всеки сезон ѝ дарява различно лице. Пролетта е омайна, защото тогава липите и овошките напъпват, а въздухът натежава от уханието на цвят и прясна шума. Лятото пък е горещо и златно, с тежки класове по нивите и с дълги, мързеливи вечери, в които щурците не млъкват чак до сутринта.

Който обича спокойствието, ще оцени и есента, когато равнината се облича в охра и мед, а гроздоберът и беритбата изпълват дворовете с весела глъч.

Дори зимата си има свой чар, понеже снегът ляга меко над покривите и нивите, а тишината става тъй плътна, че се чува как пращи мразовитият въздух. Тъкмо тая смяна на сезоните прави всяко завръщане тук различно от предишното, сякаш селото показва нова страница от себе си.

Често задавани въпроси

Къде се намира Горна Липница? Селото лежи в северната част на страната, сред простора на централната Дунавска равнина. Административно то се числи към Община Павликени и Област Велико Търново. През него минава третокласният републикански път 502, а старопрестолното Велико Търново отстои на около тридесетина километра.

Какво да видя в околността? Заслужава си да разгледате историческия музей с неговите седем богати експозиции и зоопарка в оживеното градче Павликени, а също и етнографския музей в село Дичин с прочутия зид от древен римски акведукт. В близкото градче Бяла Черква пък ви очаква грижливо опазената къща-музей на видния българин Райко Даскалов.

Откъде идва името на селото? Според преданието името иде от някогашните гъсти липови гори, които са се ширели на юг от селището. През пролетта те са пълнели въздуха с топла медена миризма. В стар османски документ от петнайсети век то е записано под името Юкара Либниче, тоест Горна Липница.

Подходящо ли е за тиха почивка? Да, напълно, защото Горна Липница предлага уютна къща за гости в автентичен селски стил, дълбок равнинен покой и усещане за отдалеченост от забързаното всекидневие. Въздухът тук е чист, а шумът на големите и претъпкани морски курорти остава далеч зад равния хоризонт. Музеите на околните градчета пък му придават и допълнителна притегателна сила.