Веселие

Веселие е българско село в община Приморско, област Бургас, сгушено между Странджанския масив и река Ропотамо, на няколко километра от Черноморското крайбрежие. Според данните на ГРАО към 2015 година населението му е 837 души. През него минава третокласният републикански път 992, а най-близките съседни селища са Ясна поляна, Росен, Равадиново и Ново Паничарево. Името му до средата на 20 век е било Съръмуса, по османския бей Съръм, чиито поданици застрояват първите къщи тук през 1731 година.

Днес селото живее със спокойния ритъм на странджанската провинция, но остава удобна отправна точка за всеки, който иска да съчетае морето с тишината на планината. Малкото население и липсата на масов туризъм пазят автентичната атмосфера, заради която мнозина се връщат отново. Около него се преплитат тракийски крепости, защитени блата и резерватни гори, които превръщат всяка разходка в малко откритие.

Между Ропотамо и Странджа: какво прави Веселие особено

Малко селища в страната седят едновременно толкова близо до море, река и планина. Веселие попада в северните склонове на Странджа, но същевременно е на хвърлей от устието на река Ропотамо, която тук тече през едноименния резерват. Тази тройна граница между екосистеми обяснява гъстите дъбови и габърови гори наоколо и разнообразието от птици, което е необичайно богато дори за региона. Реката предлага разходки с лодка и спокоен риболов в долното си течение, а горите остават тихи дори в разгара на летния сезон, когато крайбрежните курорти са претъпкани.

Заради близостта си до водата селото остава зелено и през сухите месеци. Кладенците и чешмите по дворовете се пълнят от плитки подпочвени води, типични за заливните тераси на Ропотамо. Третокласният път 992 свързва селото с главното шосе за Приморско и Созопол, а за по-малко от половин час с кола се стига както до плажовете на Китен, така и навътре към сърцето на Странджа. Достатъчно навътре от брега, за да остане спокойно; достатъчно близо, за да се бъде на пясъка за минути.

Именно това равновесие между достъпност и уединение прави Веселие подходящо за по-дълъг престой. Който търси база за еднодневни обиколки, открива тук удобна изходна точка във всички посоки: на изток към морето, на юг към граничната Странджа, на север към лонгозните гори на резервата. Местните пътища са тесни, но живописни, а трафикът извън пиковите летни седмици е минимален.

Малкото кале и веригата Меден рид

На около 5 километра от селото, върху най-високия хълм от веригата Меден рид край Созопол, се издигат останките на Малкото кале, антична крепост от отбранителната система на Аполония. Днес личат запазеният проход и части от стените, обрасли с шубрак. Местото рядко е претъпкано, гледките към залива са хубави, а археолозите свързват целия Меден рид с активен рудодобив от тракийско и римско време, откъдето идва и името на рида.

Изкачването е леко и подходящо за семейства, а пътеката минава през ниска дъбова гора, която пази прохлада в горещите дни. Освен крепостните зидове по билото личат следи от стари рудници и каменни кариери, свидетелство за хилядолетната човешка дейност по тези склонове. За посетители, които обичат тракийското наследство на Странджа, удобна допълнителна спирка е село Индже Войвода малко по на запад. Комбинацията от история и панорама прави Меден рид една от най-възнаграждаващите кратки разходки в околността.

Блатото Алепу: лагуна с гръцко име

До самия бряг на Черно море, на брегова ивица между Созопол и Приморско, се намира блатото Алепу. Площта му надхвърля 160 хектара. Името е гръцко и значи лисица.

Лагуната е покрита с тръстика и плътна блатна растителност и приютява редки животински и растителни видове, част от които са защитени. До водата лежи едноименният плаж Алепу, незастроен и неохраняем, с дюни и спокойна обстановка; отдавна е любимо място на нудистите по южното Черноморие. Между Алепу и устието на Ропотамо минава един от най-живописните крайбрежни участъци в района. Блатото е спирка по миграционния път на много прелетни птици, затова през пролетта и есента тук се събират любители на наблюдението на птици. Достъпът до плажа е по черен път, труднопроходим в дъжд, с импровизиран паркинг сред дюните.

Заради чувствителната екосистема е важно посетителите да се движат по утъпканите пътеки и да не безпокоят гнездящите птици. Тишината е част от чара на мястото, а най-красивите часове са рано сутрин и привечер, когато светлината омекотява очертанията на дюните и водната повърхност блести.

Връх Бакърлъка и резерватът Ропотамо

На около 8 километра от Веселие се издига планинският рид Бакърлъка, чиято част попада в природния резерват Ропотамо. По склоновете му са разпръснати останки от тракийски крепости, а от едноименния връх се разкрива широка гледка към полята на Странджа и морето.

Едно от предпочитаните места в района за посрещане на изгрева. В тихите утрини от билото се вижда как слънцето излиза право от водата, а долу се очертава лъкатушещата лента на реката.

Резерватът Ропотамо е сред най-старите защитени територии у нас и пази крайбрежни лонгозни гори, пясъчни лилии и колонии водолюбиви птици. Походът дотук не изисква специална подготовка, но е добре да се тръгне рано заради лятната жега и да се носи достатъчно вода. Долното течение на Ропотамо е известно и с прочутите си скални образувания и с пясъчни лилии, цъфтящи в средата на лятото, строго защитени. Разходката с лодка по реката е сред най-търсените преживявания на южното крайбрежие и дава различна перспектива към лонгозната гора, надвиснала над водата.

Язовир Ясна поляна и река Дяволска

Край съседното село Ясна поляна, на около 8.5 километра от Веселие, се намира язовир Ясна поляна, изграден по поречието на река Дяволска. Той снабдява с питейна вода почти всички селища южно от Бургас и заради това има режим на ползване, който е добре да се провери предварително. Водите му са богати на риба: бял и пъстър толстолоб, каракуда, слънчева риба, костур, уклей, шаран и сом; бреговете са удобни за стационарен риболов.

Околността на язовира е тиха и зелена, а ниският туристически натиск я прави подходяща за спокойна разходка далеч от лятната гълчава по морето. Рибарите оценяват дългите брегови ивици и възможността да прекарат целия ден на спокойствие. За жадните за повече странджанска природа подходящи продължения са Звездец и Граматиково във вътрешността на планината, където горите стават по-гъсти, а селищата по-редки и автентични.

От Съръмуса до днес: пластовете на едно странджанско село

Районът около Веселие е населен от древни времена, за което свидетелстват тракийските крепости по Бакърлъка и близостта на античния Созопол. Днешното село се оформя през 1731 година, когато земите се стопанисват от Съръм бей. Първоначалното име Съръмуса носи спомен именно за него.

През 1861 година тук се заселва група черкези, изселени от Кавказ. След Руско-турската война от 1877 до 1878 година те напускат и преминават в Турция. Съръмуса остава в пределите на Османската империя чак до 1913 година, когато по силата на Букурещкия мирен договор земите стават част от България. Сегашното си име Веселие получава някъде през втората половина на 20 век.

Така в едно малко странджанско село се събира история, която обхваща и пътя от Бургас до южната граница, минаващ и покрай крайбрежни селища като Ахтопол. Всеки пласт, тракийски, османски, черкезки и български, е оставил следа в имената, в землището и в паметта на хората тук, а тъкмо това напластяване придава на Веселие характер, който трудно се открива в по-известните морски курорти.

Кога да посетите Веселие и какво да очаквате

Най-приятните месеци за обиколка са от късна пролет до ранна есен, когато времето е сухо, а природата около Ропотамо е в най-добрата си форма. През юни и юли цъфтят пясъчните лилии, а през септември въздухът става по-мек и тълпите по морето оредяват. Зимата е тиха и влажна, подходяща повече за наблюдение на птици, отколкото за дълги преходи.

Селото няма голяма туристическа инфраструктура, затова повечето гости отсядат в Приморско, Китен или Созопол и идват тук за деня. Препоръчително е да се пътува с лична кола, защото обществен транспорт има, но е рядък. Носете удобни обувки, вода и шапка, особено ако планирате изкачване до Малкото кале или Бакърлъка. Който подходи без бързане, открива във Веселие и околностите му рядко съчетание от история, тиха природа и близост до едни от най-красивите крайбрежни кътове на южното Черноморие.