Аспарухово

В североизточния край на България, сгушено сред стръмните склонове на Балкана и приседнало на самия бряг на язовир Цонево, се е разположило малкото село Аспарухово, потънало във вода и зеленина. Тук е тихо, спокойно и просторно. Според преброяването на Националния статистически институт към 2011 година населението наброява шестстотин трийсет и четири души, като над деветдесет и пет на сто от тях са българи. Наоколо се редят природни феномени и вековни паметници, а любопитен щрих е, че още три села в България носят същото име.

Где е разположено селото

Административно Аспарухово приспада към Община Дългопол и Област Варна и лежи в северните склонове на източната част на Стара планина. Край селото тихо тече река Луда Камчия, а самите къщи гледат право към широките, огледални води на язовир Цонево, тъй че високата планина и голямата вода неусетно се срещат на едно-единствено място. През землището минава и пътят между Айтос и Провадия.

Аспарухово разполага дори със своя собствена жп гара, на която спират пътнически влакове в четири различни посоки, свързвайки селото с Варна, Бургас, Шумен и Карнобат. Подобно удобство рядко се среща тук. Най-близките населени места са Комунари, Добромир и Партизани, все съседи в зеления балкански пояс. Всяко от тях пази собствен облик и нрав. Тъкмо неповторимото съчетание от планина, буйна река и спокоен язовир превръща селото в рядко благодатна изходна точка за всеки, който търси истинско разнообразие в почивката си.

Пътникът, който пристига откъм морето, бързо усеща смяната на света около себе си. Оживеното черноморско крайбрежие постепенно отстъпва място на дълбок балкански покой, а тесните горски завои полека въвеждат госта в притихналия свят на обраслите ридове. Тук всичко живее по свой ритъм. Затова мнозина се връщат именно заради усещането за откъснатост, което трудно се намира другаде.

Селски бит и почивка край водата

Най-силно развит в Аспарухово е селският туризъм. За разцвета му допринасят живият възрожденски бит и облик на селото, съхранени в старите каменни къщи, в дървените чардаци и в бавния, ненатрапчив ритъм на всекидневието. Наблизо се крие природният феномен Чудните скали, а до самото село текат река Луда Камчия и разлелият се язовир Цонево. Те канят госта на риболов и на дълги излети. Старият облик и живата природа тук вървят ръка за ръка и създават онази топла, домашна атмосфера, каквато забързаният град отдавна е загубил и напразно търси. Всичко това нарежда селото сред предпочитаните кътчета за отдих в тази част на Балкана.

Селището разполага с два хотела, единият от които семеен, както и със седем къщи за гости. Те дават на посетителя рядката възможност да вкуси от автентичния бит на местните хора, от тяхната кухня и от неподправеното им, сърдечно гостоприемство. Изборът на подслон е неочаквано щедър. Затова тук лесно се намира легло и в разгара на летния сезон, и в тихите месеци.

Аспарухово е тъкмо за онзи, който мечтае да съчетае почивката в Балкана с риболов, речни спортове и дълъг, ленив отдих край водата на язовира. Всеки сезон носи тук своя багра. Напролет склоновете се обличат в свежа зеленина, а водата блести под мекото слънце. Наесен гората пламва в топли краски и се оглежда в спокойната повърхност на язовира. Спокойствието е от онова, дълбокото, за което градският човек често напразно копнее.

Чудните скали и каменните творения

Околностите на Аспарухово са истинска галерия от каменни творби, дело на вятъра и водата. На четири километра се издига феноменът Чудните скали. Образувание от десетина причудливи скали, изваяни тъй, че наподобяват кулите на приказен замък, те се извисяват на четирийсет до петдесет метра, а през тях минава дори автомобилен път.

Южно от Чудните скали чака друга прищявка на природата, скалата Свинската глава, скрита в местността Затворения камък. Формата ѝ напомня глава на свиня и оттам иде необичайното ѝ име. Каменните чудеса не свършват дотук. На десет километра се крие и Ярамаз кая, скала с нагънат релеф и червеникав цвят. Името ѝ в превод от турски значи Непотребната скала, макар природата да е вложила в нея неочаквана, сурова хубост.

Тъй околностите редят пред окото цяла върволица от вкаменени образи. Всеки от тях носи свое предание и свое име, предавани от поколение на поколение.

Язовир Цонево и неговите води

Истинско богатство на този край е язовир Цонево, третият по големина в България. Открит е официално през хиляда деветстотин седемдесет и четвърта година и в началото има чисто промишлено предназначение, свързано с нуждите на околните земи. Задачата му е била напояване и водоснабдяване. Днес обаче водите му служат преди всичко за почивка, риболов и отдих. В тях виреят шаран, толстолоб, бял амур, костур и сом, тъй че страстните любители на въдицата откриват тук истински рай и се задържат с дни. Не е рядкост цели семейства да прекарват дни наред по обраслите с върби брегове.

Тихите брегове канят на нощувка под открито небе, на дълги разходки и на съзерцание. Водата е навсякъде наоколо и определя едновременно поминъка, почивката и целия облик на селището, събрало живота си около нея. То сякаш е изтъкано около своя язовир така, както някога всяко домочадие е нареждало живота си около топлото домашно огнище. Голямата вода дарява Аспарухово с особен покой.

Лете рибарите осейват бреговете още преди изгрев, докато над водата стои тънка мъгла. Привечер, когато слънцето слезе зад тъмните балкански ридове, целият язовир пламва в мед и пурпур и озарява отсрещния бряг. Селището притихва пред тази вечерна гледка.

Мнозина тукашни хора помнят още старите си дворове, останали под водата. Те приказват за тях с топла горчилка, в която се смесват тиха носталгия и неугасваща обич към родното огнище.

По дирите на крепостта Овчага

Историята на Аспарухово е дълбоко вкоренена в средновековната крепост Овчага, стояла на мястото на днешното село. Укреплението съществува още от осмото и деветото столетие. Сведения за него черпим от византийския летописец Мануил Фил, който описва Овчага като силна крепост с яки каменни стени над речната долина. Между хиляда двеста седемдесет и седма и хиляда двеста седемдесет и девета година тя се сражава упорито на страната на цар Ивайло срещу опитния византийски военачалник Михаил Глава.

Друг паметен миг е преминаването на Али паша и войските му през хиляда триста осемдесет и осма година, по времето на османските походи навътре в българските земи. В местността Орехово тогава се разиграла кървава битка. Оттогава мястото носи името джанери, тоест място на мъртви души, дума, която тукашните хора помнят и до днес. През хиляда четиристотин и девета крепостта отново става бойно поле, този път при въстанието на Константин и Фружин. После настъпват по-спокойни за селото времена. След Освобождението Аспарухово влиза в пределите на Княжество България, а през хиляда деветстотин трийсет и четвърта получава днешното си име в чест на хан Аспарух.

Името не е избрано случайно, защото според археолога Карел Шкорпил местните жители са далечни потомци на аспаруховите българи, заселили тия земи в зората на българската държава. През хиляда деветстотин и седемдесета прелелият язовир залива старата част на селото. Хората се преселват по-нависоко, а част от тях заживяват в село Тополи край Варна. Тъй водата отнема на селото стария му дом. Същата тази вода, която днес го храни и весели, някога го принуждава да се прероди на по-висок бряг, без да изгуби нито името, нито паметта си.

Аспарухово пази у себе си повече история, отколкото подсказва скромният му днешен облик. Затова и днес то посреща пътника не само с красиви гледки, а и с дълбок спомен за отдавна отминали, бурни столетия.