Варвара

Варвара е малко българско крайморско село в югоизточната част на страната, разположено на самия бряг на Черно море. Намира се в община Царево, област Бургас, на около девет километра южно от Царево. По данни на ГРАО към 2015 година населението му наброява 302 души. Селото лежи в подножието на връх Папия и попада в границите на природен парк „Странджа”, което му придава едновременно морски и планински характер.

Заливът Варвара на остров Нелсън от Южните Шетландски острови носи името на това село, което е любопитна следа от българското присъствие в имената по картата на света. Малкото населено място остава встрани от шумните туристически потоци и пази онази тиха атмосфера, която мнозина търсят по родното Черноморие.

За пътешественика Варвара е едно от онези места, където морето и планината се срещат на крачка едно от друго. Тук денят започва с прохладата на странджанската гора и завършва с дългите залези над водата, а ритъмът на живота остава бавен и спокоен дори в най-натоварените летни седмици.

И още нещо. Варвара не се продава. Тя съществува тиха и истинска и чака да бъде открита.

Къде се намира Варвара

Варвара е сгушена между морето и горите на Странджа, на тесния крайбрежен пояс южно от Царево. През селото минава третокласният републикански път 9901, който го свързва с останалите населени места по крайбрежието. Най-близките съседи са Царево на север, Ахтопол на юг и Синеморец още по на юг, към устието на река Велека.

Близостта до природния парк определя облика на мястото. Тук гората се спуска почти до водата, а тишината е осезаема дори в активния сезон, за разлика от по-многолюдните курорти северно по брега. Любителите на пешеходните преходи лесно стигат до съседни странджански селища като Бродилово и Кости, където традиционната атмосфера е съхранена.

Връх Папия се издига непосредствено над селото и е сред разпознаваемите ориентири на южното крайбрежие. От по-високите му участъци се откриват изгледи към морето и към вътрешността на планината. В ясни дни погледът обхваща дълга ивица от брега, а очертанията на съседните заливи изпъкват с цялата си красота.

Достъпът до Варвара е удобен предимно с автомобил по крайбрежния път от Бургас, който минава през Созопол, Приморско и Царево. Разстоянието от областния център е около седемдесет километра, а пътят следва извивките на брега и предлага гледки към няколко залива. През летния сезон до селото има и автобусни връзки от Царево, което улеснява туристите без собствен транспорт. За мнозина именно това съчетание на лесен достъп и запазена природа е причината да предпочетат южното Черноморие пред по-натоварените северни курорти.

Плаж, гора и парк

Централният плаж е широк, водата е чиста и спокойна. Северно от него, в посока Царево, се намира къмпинг Нестинарка с бунгала за нощувка, охраняем плаж и няколко заведения наоколо. Тази част от брега е популярна сред хората, които предпочитат природата пред хотелския комфорт, и нерядко я съчетават с разходка до плажовете при Китен и Изгрев по-нагоре по крайбрежието.

Пясъкът е ситен, а заливът е сравнително защитен, което прави водата подходяща и за семейства с деца. Сутрин плажът остава полупразен, а следобед оживява от хората, които идват за по едно бързо разхлаждащо плуване след разходка из околностите. В заведенията наблизо предлагат прясна риба и домашна странджанска кухня, която допълва преживяването.

Природен парк „Странджа” е най-голямата защитена територия в България и обхваща значителна част от южното крайбрежие, включително землището на Варвара. В него се срещат вечнозелени храсти като странджанската зеленика и понтийско бясно дърво, реликти от далечни геоложки епохи. Странджанската гора крие редки растителни видове и хладни долове, зелени дори в разгара на лятото. Точно тази съхранена среда прави района привлекателен не само за плажуващите, но и за любителите на наблюдението на птици и на спокойните горски маршрути. Малките селища навътре в планината, сред които Граничар, допълват картината на един рядко запазен кът от страната.

Какво има в близост

Наблизо се намира плаж Делфин, предпочитан от нудисти, а в съседство е и къмпинг Делфин с обособени места за каравани, палатки и бунгала. Заради уединеното си разположение тези места привличат хора, които ценят спокойствието и близостта до недокоснатата природа.

На около четири километра, в най-източната част на Ахтопол, се издигат останките от средновековната крепост Агатополис. От някогашното укрепление днес са запазени част от крепостните стени и входът. Смята се, че крепостта датира от I век преди Христа и е била част от Римската империя, а предназначението ѝ е било да пази селището и пристанището в нея.

В Ахтопол може да се види и църквата „Свето Възнесение Господне”, паметник от епохата на Възраждането, разположен непосредствено до морския бряг. В храма са съхранени няколко стенописа, както и гръцки надпис, в който се споменава 1796 година.

На брега на Ахтополския залив се намира музеят „История на котвата”, който е част от природен парк „Странджа”. В експозицията му са събрани котви, мортири, монети, корабни оръдия, керамика и камбани, намерени сред останките на френски, гръцки, турски, руски, римски и византийски кораби. Тук е запазен и старият пристанищен фар на Ахтопол.

За тези, които искат да навлязат по-навътре в планината, удобни отправни точки са странджанските села Граматиково и Звездец с техните гори и легенди. Оттам тръгват маркирани пътеки към вековните дъбови и букови масиви, а местните разказват предания за нестинарството и за свети места, скрити дълбоко в планината.

Околностите се обикалят бавно и без бързане. Една крепост, една стара църква, един музей край водата, а между тях горски пътеки и тихи заливи. За цял ден тук има какво да се види и преживее, без гонене на дълъг списък със забележителности. Тръгва се, когато дойде моментът, и се спира там, където се хареса. Точно тази свобода е едно от тихите удоволствия на мястото и причината мнозина да се връщат отново.

Откъде идва името

Смята се, че началото на днешното село се поставя през Античността, когато тракийски племена се заселват в землището му. Те се препитават предимно със земеделие и животновъдство, но не се спират и пред нападения над близкия град Агатополис, днешния Ахтопол. Тогавашното население на Агатополис е с преобладаващо гръцки произход и започва да нарича нападащите ги траки варвари. Според преданието оттам идва и днешното име на селото.

Първите писмени сведения за селището се появяват през 1788 година в картата на Кристиан Лудвиг Томас, където то е записано с името Вардарах. Това е едно от ранните документирани споменавания на мястото в европейската картография и показва, че Варвара отдавна е присъствала в съзнанието на пътешественици и картографи.

След Освобождението Варвара остава в пределите на Османската империя и е освободена едва през 1913 година. До тогава селото е населявано предимно от гърци, които се изселват след Балканските войни от 1912 и 1913 година. На тяхно място се преселват български бежанци от Източна Тракия, най-вече от голямото село Ятрос, и оттогава Варвара е вече съвсем друго място.

Тази смяна на населението оставя дълбок отпечатък върху бита и традициите на селото. Преселниците донасят със себе си обичаи, песни и кулинарни умения от Тракия, които и до днес се усещат в местния характер и в гостоприемството на хората тук.

Бавният ритъм на брега

Денят във Варвара тече бавно. Сутрин морето е гладко като стъкло, по терасите мирише на кафе, а въздухът още носи прохладата на гората. Никой не бърза. Това е първото, което се усеща при слизането към брега.

Храната тук е проста и честна. Прясна риба, домашна странджанска кухня, зеленчуци, узрели под южното слънце. В малките заведения край брега готвят без претенции, но с вкус, който се помни дълго след това. Вечер масите се пълнят бавно, а тихите разговори се проточват до късно под лампите край водата.

Тук няма шумни дискотеки и безкрайни редици от бетонни хотели. Има море, има гора и хора, които живеят със собствено темпо. За мнозина точно това е истинската почивка. Да се забави ходът. Да се диша. Да се гледа как залезът пада зад връх Папия и да не се прави нищо повече от това.

Кога да дойдете

Лятото тук е дълго и щедро. Морето се стопля рано и държи топлината си чак до началото на есента. Това е сезонът на Варвара. Юли и август пълнят плажа, но дори тогава навалицата остава поносима, защото селото няма мащаба на големите курорти.

Ранната пролет е съвсем друга история. Странджанската гора напъпва, въздухът мирише на влажна пръст и на сол. Плажът е празен, а заведенията тепърва се разпускат. За някои това е най-хубавото време за идване.

Есента носи свое настроение. Водата още е топла, хората вече са си заминали, а светлината става мека и златиста над брега. Дните се скъсяват, но не и удоволствието. За онези, които търсят тишина и топло море едновременно, септември е месецът на южния бряг.

FAQ

Къде се намира Варвара?
Варвара е село на брега на Черно море в община Царево, област Бургас, на около девет километра южно от Царево. Лежи в подножието на връх Папия и попада в природен парк „Странджа”.

Колко жители има Варвара?
По данни на ГРАО към 2015 година населението на селото е 302 души, което го прави едно от малките и спокойни крайморски селища по южното Черноморие.

Какво може да се види около Варвара?
Наблизо са плаж Делфин и едноименният къмпинг, средновековната крепост Агатополис край Ахтопол, възрожденската църква „Свето Възнесение Господне” и музеят „История на котвата”. Удобен е и преходът до съседни странджански села като Бродилово.

Откъде идва името Варвара?
Според преданието жителите на античния Агатополис наричали нападащите ги тракийски племена варвари и оттам произлиза името на селото. В картата на Кристиан Лудвиг Томас от 1788 година то е записано като Вардарах.

Подходяща ли е Варвара за спокойна почивка?
Да, селото е сред предпочитаните места за тих отдих по южното Черноморие. Съчетанието от широк плаж, чисто море и близка странджанска гора го прави подходящо както за семейства, така и за любителите на природата и пешеходния туризъм.