Борино

Има селища, които не търсят вниманието на пътника, а го оставят сам да ги открие. Борино е тъкмо от тях. Сгушено в централните дялове на Родопите, само на крачка от границата с Гърция, то посреща всеки гост ненатрапчиво и почти със стеснителност, а под скромната си външност пази цяла галерия от природни чудеса.

Първата среща с градчето

Борино е български град в южната част на страната, съвсем близо до границата с Гърция, и това гранично положение до голяма степен определя както облика, така и характера му. Според данните на ГРАО към две хиляди и петнадесета година населението наброява две хиляди триста деветдесет и девет души. За родопски мащаб това никак не е малко.

Преобладаващата част от жителите са българо-мохамедани, а по-малък дял са българи православни християни, и това вековно съжителство е оставило ясен отпечатък върху бита, кухнята и звученето на местния говор.

Местните разказват с нескрита гордост, че именно тук е родното място на дългогодишния лидер на Движението за права и свободи. Градчето не е голямо, но пази памет. Тази памет се усеща навсякъде: в тесните улички, в старателно подредените дворове и най-вече в спокойния, ненатрапчив начин, по който хората посрещат всеки непознат.

Къде се намира Борино

Градът лежи в типично планински район, в самата сърцевина на Родопите, там където върховете се редят един след друг. Между тях се спускат тихи долини с бистри рекички.

Административно градът е център на едноименната община. Той принадлежи към област Смолян и играе ролята на малък местен възел. Връзката със света минава предимно през третокласния републикански път сто деветдесет и седем, който се вие сред склоновете. Той отвежда пътника навътре в планината, а най-близките села са Тешел, Змеица, Гьоврен и Грохотно.

Разстоянията тук се мерят във време и в гледки, не в километри. А гледките са щедри и се сменят зад всеки завой, ту меки и обли, ту стръмни и почти сурови, така че пътуването се превръща в част от самото преживяване.

Подслон и гостоприемство

Туризмът в Борино е изненадващо добре развит за скромните размери на градчето, и това съвсем не е случайно. Мястото отдавна е осъзнало предимствата на своето местоположение и се е погрижило да ги превърне в удобства за госта. Изборът на подслон е по-богат от очакваното.

Градът разполага с три хотела, два от които са семейни, а третият предлага и спа услуги. Те идват добре дошли за онези, които търсят малко повече глезене след дългия ден сред природата. Освен това гостът може да отседне в някоя от шестте къщи за гости, които пазят автентична родопчанска обстановка. Тъкмо това домашно, уютно усещане кара хората изобщо да се качват в планината. Тук никой не бърза, а вечерите край масата се проточват дълго.

На около три километра от града се намира и хижа Орфей, която разполага с четиридесет и четири места, туристическа кухня и просторна столова. Именно тя често служи за отправна точка на разходките навътре в масива, а оттам нататък планината е изцяло ваша.

Дивата природа около града

Ако има причина да се поеме към Борино, това е природата. Тук тя се разгръща с цялото си великолепие и предлага гледки, които трудно се забравят.

В землището на града се намира природният резерват Кастракли, разположен на площ от сто двадесет и четири хектара, обитаван още в Античността от траките. Днес тези земи се опазват заради вековната черборова гора и заради изумителния пейзаж, който я обгръща от всички страни. Гората мълчи. Но мълчанието ѝ е красноречиво и някак умиротворяващо за случайния посетител.

На едва три и половина километра от града започва Дяволската пътека, една от най-значимите забележителности в цялата планина. Маршрутът обхваща около двадесет квадратни километра и има две начални точки, южна и северна. Най-високата точка достига хиляда триста петдесет и шест метра, а най-ниската спира на деветстотин четиридесет и пет.

За удобството на туристите са изградени чешми, обзорни площадки, множество дървени платформи и мостове, както и заслони. Едно от най-запомнящите се изживявания е преминаването на естествения скален мост и навлизането в стеснения ждреловиден участък.

Водите и панорамите

Водата има свое, съвсем не второстепенно място в разказа за Борино, защото изворите и потоците са неизменна част от този планински пейзаж. Наблизо се намира язовир Тешел, разположен на река Буйновска и изграден през хиляда деветстотин осемдесет и четвърта година непосредствено до едноименната водноелектрическа централа, която работи и до днес.

Функцията на съоръжението е изцяло практична и подчинена на енергетиката. Язовирът поема водата, която изтича от язовир Доспат и преминава през централата, а риболовът в самия водоем в момента е строго забранен заради работния режим на съоръжението. Край централата стои и хижа Тешел, която се състои от две сгради с обща леглова база от осемдесет и две места за нощувка на туристи и планинари. В двора ѝ има беседки и просторен ресторант, а наоколо се намира и удобно, равно място за палатки, подходящо преди някой по-дълъг преход навътре в масива.

Най-зрелищната гледка в района обаче се крие край село Ягодина. Там, на връх Свети Илия, се издига панорамната площадка Орлово око, изградена на височина хиляда петстотин шейсет и три метра от стоманобетон, който спокойно издържа товар до три тона. Оттам погледът се спуска над живописното Буйновско ждрело, а в далечината се очертават Рила, Пирин, останалата част от Родопите и дори синкавите била на планините в съседна Гърция.

Пътят дотам се изминава единствено с висок джип, а самата услуга се предлага в самото село. Така дори онези, които не са свикнали с дълги преходи, могат да достигнат тази изумителна тераса над пропастта и да си отнесат у дома спомен, който трудно избледнява.

История на Борино

Историята на градчето е сравнително млада и не блести с пищни събития, но има своето тихо достойнство. Селището възниква през османския период, някъде във втората половина на осемнадесети век. Първите данни за него, под тогавашното име Карабулак, датират от хиляда осемстотин четиридесет и втора година. Дълго време Борино остава встрани от големите исторически течения, а след Освобождението продължава да бъде под османска власт.

Българо-турската спогодба от хиляда осемстотин осемдесет и шеста година потвърждава това положение. Едва след Балканските войни от хиляда деветстотин и дванадесета и хиляда деветстотин и тринадесета година селището става част от българската държава по силата на Букурещкия мирен договор.

Настоящето си име градът получава сравнително късно, чак през хиляда деветстотин тридесет и четвърта година. До хиляда деветстотин и тридесета тук живее предимно турско население. След това се заселват българи християни от близките смолянски села, и така населението придобива днешния си смесен облик.

Често задавани въпроси

Как се стига до Борино? До града се пътува основно по третокласния републикански път сто деветдесет и седем, който постепенно отвежда навътре в Родопите. Най-близките села са Тешел, Змеица, Гьоврен и Грохотно, а разстоянията се усещат повече в гледки, отколкото в километри.

Какво може да се види в околността? Наблизо са природният резерват Кастракли и Дяволската пътека с нейните дървени платформи и естествен скален мост. Панорамната площадка Орлово око над Буйновско ждрело пък разкрива гледка чак до Рила, Пирин и съседна Гърция.

Къде може да се отседне? Градът предлага три хотела и шест къщи за гости с автентична родопчанска обстановка и домашно усещане. На около три километра оттук стои и хижа Орфей с четиридесет и четири места, удобна за начало на преходите.

Подходящо ли е мястото за семейна почивка? Спокойният ритъм, чистият планински въздух и близостта до природата правят Борино удобно за семейства с деца. Дори онези, които не обичат дългите преходи, стигат до тавата на Орлово око с удобен джип от близкото село.

С какво е известна Дяволската пътека? Тя е сред най-значимите природни забележителности в цялата планина и обхваща територия от около двадесет квадратни километра. По маршрута са изградени чешми, обзорни площадки, множество дървени платформи и мостове. Най-силно впечатление обаче оставя преминаването на естествения скален мост и навлизането в тесния ждреловиден участък.

Кой е най-известният жител на Борино? Градчето се сочи с гордост като родно място на дългогодишния лидер на Движението за права и свободи.