Описание

Бачково е българско село, намиращо се в южната част на страната. В него живеят 309 души, по данни на ГРАО към 2015 година.

Известно е с намиращият се наблизо Бачковски манастир, който е втория най-голям в страната.

Основано е през 1062 година, а за името му има няколко теории. Според една от тях името произлиза от данъка бач, или пътен данък, който се е плащал през средновековието от преминаващите пътници. Друга теория гласи, че „Бачково“ идва от турската дума бачия, която в превод означава мандра, а гърците от намиращия се наблизо град Станимака (днешен Асеновград) наричали селото „Бажо“ (също мандра).

Местоположение на Бачково

Административно е част от Община Асеновград и Област Пловдив. През него преминава река Чепеларска.

През селото преминава второкласен републикански път 86, а най-близките населени места са Лясково, Югово и Асеновград.

Туризъм в селото

Туризмът в Бачково е свързан предимно с намиращия се наблизо едноименен манастир, като селският туризъм също е добре развит.

Селото разполага с два семейни хотела, както и шест къщи за гости, най-голямата от която може да поеме 24 души. Къщите предлагат домашна и уютна обстановка, съчетана с автентичен стил и красива природа.

Наблизо се намира и река Чая, в която има възможност за риболов.

Забележителности, които да посетите

Едно от първите места, които трябва да посетите, е Бачковският манастир Света Богородица. Той е втория най-голям в България след Рилския. Намира се на около 1 км южно от Бачково. Основан е през 1083 година – почти 20 години след основаването на селото. Най-голямото му богатство е чудотворната икона на Богородица. Смята се, че е подарена на манастира през 13 век. Хора от цяла България идват всяка година, за да се докоснат до нея. Поверието гласи, че иконата лекува всички болести. Друга значима забележителност е Бакуриановата костница, която представлява църква-гробница към манастира. Тя е една от най-запазените постройки от възникването на манастира. В костницата се намират 14 гробници. В нея се намира и единственият портрет на цар Иван Александър, както и няколко каменни надписи от Средновековието.

Бачковският водопад се намира на около 800 метра от селото и е разположен в резервата Червената стена. Висок е около 10 метра и се смята, че е образуван в следствие на карстов разлом. До водопада се стига пеша и пътят е лесен и удобен. Има множество места за отдих.

Самият резерват Червената стена е най-големият биосферен резерват на територията на Родопите. Намира св долината на Чепеларската река и е с обща площ от 3029 хектара. В него може да намерите и единственото находище на венерино пантофче в България.

От портата срещу Бачковския манастир може да тръгнете по Зелената пътека. Тя води до пещера, а по маршрута ѝ ще видите красиви поляни и чешми, заедно с изградени беседки за отдих. В края на пътеката има стълбище, което е извито край скала и по него се стига до пещерата, която в действителност е малка постройка, вградена в скала.

На 4.5 км на север се намира и известната Асенова крепост.

История на Бачково

Днешното село е основано през 1062 година, но на мястото му е имало селище, което е било населявано от древни времена. До Бачковския манастир са открити оброчни плочки на тракийски конник, поради което се смята че там е имало тракийско светилище, а до него и тракийско селище. Смята се, че наблизо е минавал и главен път, който някога е свързвал Беломорското крайбрежие с Тракийската низина през Родопите.

През Средновековието било основано селище в близост до този път, за чийто наследник се смята днешно Бачково. По време на Второто българско царство селото често е преминавало под управлението на българската държава и Византийската империя, поради местоположението си, което тогава се е явявало гранично.

След османското нашествие селото запазва значението си на крайпътно селище.

Бачково остава в състава на Османската империя чак до 1913 година, когато преминава към българската държава в следствие на Балканските войни. Към 1900 година населението му е приблизително 1 100 души.