Бачково

Бачково е малко родопско село в Община Асеновград, Област Пловдив, а славата му тръгва от едноименния манастир на около километър южно от последните къщи. Днес тук живеят едва 309 души по данни на ГРАО към 2015 година. Селото се е разположило на десния бряг на река Чепеларска, позната сред местните още като Чая, а историята му започва още през 1062 година.

За бързащите отговорът е кратък: тук се идва заради Бачковския манастир „Свето Успение Богородично“, чудотворната икона на Богородица, близкия водопад и пешеходните пътеки в горския резерват Червената стена.

Селището е лесно достъпно по второкласния републикански път 86, който минава покрай самите домове край реката. Близостта до Асеновград го прави удобна крайна спирка за еднодневни обиколки в китните Западни Родопи. От града до манастира са броени километри нагоре по тясната долина, а пътят покрай водата сам по себе си е живописен и подмамва към спиране.

Бачковският манастир и чудотворната икона на Богородица

Манастирът „Свето Успение Богородично“ е вторият по големина в България след Рилския и се е сгушил на около километър южно от последните къщи на селото. Основан е през 1083 година, близо две десетилетия след самото селище.

Ктитори са грузинецът Григорий Бакуриани и брат му Абазий, високопоставени военни на служба при византийския двор. Заради тази вековна дълговечност обителта се нарежда сред най-старите действащи духовни средища на целите Балкани. Най-голямото ѝ богатство е чудотворната икона на Света Богородица, дарена според преданието още през тринадесети век. Поверието приписва на образа изцелителна сила и точно затова хиляди поклонници от цялата страна прииждат тук всяка година.

Върхът на поклонничеството идва по големите богородични празници. Тогава около иконата оживява трайна традиция, събирала вярващи от най-отдалечените краища на страната. В двора впечатлява и старинната трапезария, чиито стенописи разказват библейски сцени в наситени, топли цветове. Архитектурата смесва пластове от различни епохи и носи ясни следи от грузинско, византийско и българско присъствие. За разлика от много други обители тук средновековното ядро е оцеляло невредимо през дългите векове на чужда власт.

В комплекса се пазят ценни ръкописи, старинни икони и църковна утвар, натрупвани търпеливо през деветте века история. Голяма част от стенописите в главната църква са дело на майстори от Възраждането, продължили традицията на далеч по-стари образци. Манастирът е действащ и днес, а посещението е свободно през светлата част на деня, също както в тихите обители около Смолян дълбоко в Родопите.

Бакуриановата костница и портретът на цар Иван Александър

На стотина крачки извън главния двор се издига старинната Бакурианова костница, църква-гробница, кръстена на самия ктитор на манастира. Тя е сред най-запазените постройки от времето на основаването и почти не е попадала в ремонти. Обликът ѝ едва се е променял през столетията, а необичайната двуетажна структура ясно я отличава от простите родопски храмове. Вътре са подредени четиринадесет гробници, в които през вековете са полагани игумените и щедрите дарители на обителта.

По измазаните стени личат избледнели стенописи, а сред тях е единственият запазен портрет на цар Иван Александър, безценно свидетелство за връзката с българската държава през четиринадесети век. Съхранени са и няколко каменни надписа от Средновековието, затова за изкуствоведите костницата е истинска каменна летопис, която се отключва по-рядко и обикновено само в присъствието на монах.

Бачковският водопад в резервата Червената стена

На около 800 метра от селото, навътре в резервата Червената стена, тихо се спуска Бачковският водопад. Той е висок близо 10 метра и според геолозите се е родил от древен карстов разлом в скалите.

Водата му е най-пълноводна напролет, когато снеговете по околните била се топят, и точно тогава изкачването си струва най-много. Пътеката дотам е лесна и върви в прохладната сянка на гората, покрай удобни дървени места за отдих. Не изисква никаква специална подготовка, затова е подходяща и за спокойна разходка със семейство и деца. Именно тази достъпност я нарежда сред най-посещаваните кътчета в района, а в горещите месеци прохладата край водата и звукът на падащата струя са допълнителна награда.

Самият резерват Червената стена е най-големият биосферен резерват в Родопите с обща площ 3029 хектара и обхваща цялата долина на Чепеларската река. В него се пази единственото находище на венерино пантофче в България, рядка дива орхидея под строга защита, а също толкова диви кътчета ще откриете и около Девин в Западните Родопи.

Зелената пътека, пещерата и Асеновата крепост

Срещу портата на манастира започва Зелената пътека, която се изкачва плавно по склона към малка скална пещера. По протежението ѝ се редуват красиви поляни, хладни чешми и дървени беседки за почивка. В самия край стълбище, извито край скалата, отвежда до тясната кухина. Тя всъщност е малка постройка, вградена направо в живия камък.

Маршрутът е кратък и се изминава спокойно за половин ден. Сенчестата гора го прави приятен дори в най-горещите летни дни. Изкачването не изисква туристическа екипировка, но удобните обувки винаги помагат по каменистите участъци. На около 4,5 километра на север се изправя прочутата Асенова крепост. Нейният храм „Свети архангели“ е една от емблемите на целия район. Крепостните стени и днес пазят суровия дух на отминалото Средновековие.

От високите ѝ стени се откриват гледки към теснината на реката и към Асеновград, докъдето се стига за минути. Комбинацията от крепост, манастир и водопад нарежда района сред най-съдържателните за еднодневен излет от Пловдив. Затова мнозина тръгват оттук с идеята да съберат история, вяра и природа в един-единствен ден.

От тракийско светилище до крайпътно село

Днешното Бачково води началото си от 1062 година, но самото място е било обитавано далеч преди тази дата. До манастира са открити оброчни плочки на тракийския конник. Заради тях се смята, че тук е имало тракийско светилище, а до него и малко тракийско селище.

През местността е минавал стар керванен път, който свързвал Беломорското крайбрежие с плодородната Тракийска низина.

През Средновековието селището отново израства покрай този оживен път, а по време на Второто българско царство често сменя владетеля си между българската държава и Византия заради граничното си положение. След османското нашествие Бачково запазва значението си на крайпътно селище по реката.

В пределите на Османската империя то остава чак до 1913 година, когато преминава към България след Балканските войни. Към 1900 година населението му е било около 1100 души, тоест в пъти повече от днешното, а обезлюдяването през двадесети век е типично за родопските села по цялото поречие. Според едно обяснение името идва от думата бач, пътен данък от Средновековието, а друга версия го свързва с турската дума за мандра, докато близкото Пампорово показва как същата планина по-късно поема и към зимния туризъм.

Как се стига до Бачково

До селото се пътува най-лесно по второкласния път 86, който свързва Асеновград с Чепеларе и Смолян и минава точно покрай къщите. С автомобил от близкия Пловдив разстоянието е около тридесет километра по долината. Отсечката се взема удобно за по-малко от час. Просторни паркинги има както при самото село, така и непосредствено пред манастира.

Който предпочита обществен транспорт, може да хване автобус от Асеновград в посока планината и да слезе на отбивката за обителта, а оттам до двора остава кратка отсечка пеша нагоре по долината. Идеята за еднодневен излет работи особено добре, защото манастирът, водопадът и Асеновата крепост лежат на броени километри един от друг и се обхождат, без да се сменя посоката по реката.

Кога да дойдете и какво да опитате

Най-благоприятни за посещение са късната пролет и ранната есен, когато гората е свежа, а туристическите тълпи заметно оредяват. Напролет водопадът е най-пълноводен, а през септември околните склонове се обагрят в топли есенни тонове.

По големите празници на Богородица селото и манастирът оживяват от поклонници и панаирно настроение. Който търси тишина и спокойствие, е добре да избере някой обикновен делничен ден. През зимата пътят остава проходим, но снегът понякога ограничава достъпа до по-високите горски пътеки. Тогава разходката се съсредоточава край манастира и долината, където е топло и на завет.

Покрай манастира и в самото село работят скари и малки гостилници, където сервират родопски ястия като пататник, чеверме и топъл домашен хляб. Медът и билковите чайове са честа покупка за из път, а топлата гозба край реката е чудесен завършек на деня в полите на планината.