Враца

Враца е областен град в Северозападна България, разположен в подножието на Врачанския Балкан. Населението му е около 54 хиляди души по данни на ГРАО, което го нарежда като най-голямото селище в района и седемнадесето в страната. На едно място тук се събират най-високият непостоянен водопад в България, прочутата пещера Леденика и най-голямото тракийско съкровище, откривано някога по тези земи. Девизът „Град като Балкана: древен и млад” улавя двойствения характер на стара крепост и жив административен център. Който търси кратко, но плътно градско бягство с планина на крачка от площада, попада точно където трябва.

Градът е административен, стопански и културен център на едноименните община и област. Разположен е в северните поли на Стара планина, на границата между планинския Врачански Балкан и равната Дунавска равнина, а тъкмо този преходен релеф обяснява близостта на скали, пещери и водопади до самия град. Околовръстният път опира до първокласния републикански път I-1, а до града се влиза по второкласния път II-15, като сред най-близките селища остават Бели извор, Паволче, Моравица и Руска Бела.

От Враца лесно се продължава към съседните центрове в региона, сред които Монтана и Вършец на запад. На север, по поречието на Дунав, остава Козлодуй. На изток долината на река Искър води към Ботевград и нататък към София, така че разположението прави града удобна база за обиколка на целия Северозапад.

Леденика: пещерата, която замръзва отвътре

Пещерата Леденика е визитната картичка на Врачанския Балкан и една от причините името на града да се свързва с подземните чудеса. Намира се на няколко километра от Враца, високо в планината, и е дълга близо триста метра, разпределени в десет зали с различен характер и микроклимат. Името си носи от ледените образувания, които се появяват в преддверието ѝ през студените месеци. При входа се оформят ледени сталактити и цели завеси от лед, а температурата вътре остава ниска през цялата година, тъй че топлите дрехи не са излишни дори в разгара на лятото. Зрелището е рядко за нашия пейзаж.

Леденика е сред първите благоустроени пещери в страната и отдавна е включена в маршрутите на организирания туризъм. Между залите водят пътеки и стъпала, а подземните зали носят имена, свързани с формите на образуванията. Сред тях са прочутата Концертна зала с естествената си акустика и така наречената Гъбена зала. Акустиката ѝ е забележителна. Тук са се образували разнообразни сталактити и сталагмити, а отделни кътчета са обрасли с тънки каменни драперии. За мнозина именно тя остава първата им среща с карстов свят под земята.

Пещерата лежи в природния парк „Врачански Балкан”, най-обширната защитена територия в Северозападна България, обявена през 1989 година. Достъпът до нея минава през живописен планински път, който сам по себе си е малко приключение. Зимата обаче затваря част от маршрута, затова посещението е добре да се планира според метеорологичните условия, тъй като зимната визита впечатлява с лед, а лятната носи приятна прохлада. Именно затова Леденика се посещава целогодишно, като всеки сезон разкрива пещерата в различна светлина и я прави достойна цел за любителите на подземния свят.

Скакля: най-високият непостоянен водопад в страната

Над града, в скалите на Врачанския Балкан, се спуска водопадът Врачанска Скакля, висок над сто и четиридесет метра. Той е най-високият непостоянен водопад в България и зрелището му силно зависи от сезона, което го прави колкото впечатляващ, толкова и капризен. Водата му е обилна напролет, след топенето на снеговете и след дъждовни дни, а през лятото намалява чувствително и в сухите периоди пресъхва почти напълно. Затова за пълноводна гледка времето на посещението има решаващо значение.

До подножието и по горната част на каскадата води маркирана екопътека, която тръгва от близкото село Згориград и минава през живописни скални участъци на местността Вратцата. По пътя се редуват дъбови и букови гори, мостчета над потока и стръмни каменни стъпала, а от горната площадка се разкрива широка панорама към града и долината под него. Изкачването изисква спортни обувки и малко издръжливост. Наградата обаче си струва.

Самата теснина на Вратцата, през която минава река Лева, е едно от най-разпознаваемите скални места във Врачанския Балкан. Високите варовикови стени тук са любима цел и на алпинисти, и на катерачи, а районът е сред утвърдените места за катерене в страната. Така една разходка към Скакля лесно се превръща в цял ден сред скали и зеленина, а гледката отгоре остава трудна за забравяне.

Вестителя и църквата „Свети Софроний Врачански"

Над Враца, в самото подножие на планината, се издига комплексът Вестителя, до който се стига по път от центъра, продължаващ нагоре по каменни стъпала. Тук се намират Туристическият дом и паметникът „Вестителя на свободата”, а от парка пред него погледът обхваща града и околните възвишения. Това е естественото място, откъдето започват много от разходките към планината.

В сърцето на града стои църквата „Свето Възнесение”, известна още като „Свети Софроний Врачански”. Изградена е през 1848 година, а близо век по-късно, през 1940-а, до нея израства кула с камбанария. Храмът има статут на културен паметник и е сред разпознаваемите символи на Враца. Двете места очертават различни лица на града, защото Вестителя гледа към природата и историята на свободата, докато църквата пази градската памет в самия център. За посетителя, който има само няколко часа, тази двойка е добра отправна точка и прави кратката разходка из старото ядро смислена.

Рогозенското съкровище в Регионалния исторически музей

Регионалният исторически музей във Враца пази експонат с национална тежест, а именно Рогозенското съкровище, най-голямото тракийско съкровище, откривано досега в България. Намерено е в село Рогозен, в днешната Врачанска област, и съдържа стотици сребърни и позлатени съдове, свидетелство за богатството на местните тракийски владетели. Става дума за общо сто шестдесет и пет съда, сред които фиали, кани и купи с богата украса от сцени и надписи, отнасяни към пети и четвърти век преди Христа. Открито е случайно в един двор през 1985 и 1986 година и оттогава се смята за ключова находка за тракийската история.

В музея се съхраняват и находки от Могиланската могила в самия град, сред които изящни златни накити, сребърни съдове и прочутата златна венецова диадема. Сред експонатите е и нашлемник, свидетелство за високия ранг на погребания тук тракийски аристократ. Експозициите проследяват развитието на града и региона през различните епохи, а една обиколка свързва праисторията, античността и по-новото време в обща нишка. Находките тук наистина впечатляват. За любителите на археологията това остава една от най-силните причини да се отбият във Враца.

Язовир Дъбника и риболовът край Враца

Край града се намира язовир Дъбника, който осигурява водоснабдяването на Враца и същевременно е място за отдих. Бреговете му привличат рибари и хора, търсещи спокойствие далеч от градския шум, а водната площ внася приятен контраст спрямо околните скали. Язовирът е подходящ за спортен риболов, тъй като във водите му вирят щука, шаран, сом, каракуда, бяла риба, костур, слънчева риба и бял амур. Заради близостта до града той е удобна цел за кратка следобедна разходка, а бреговете предлагат места за пикник и почивка на сянка.

Дъбника допълва картината на града, в която планина и вода стоят съвсем близо една до друга. На няколко минути от центъра човек може да избира между скалните пътеки над Враца и тихия бряг на язовира.

Крепостта Вратица и пътят през вековете

Земите около Враца са обитавани от дълбока древност, а археологическите находки сочат присъствие на хора още от второто хилядолетие преди Христа. През античността по тези места живеят тракийски племена, най-вероятно трибалите. Планината над града е била богата на мед, което привлича римляните, изградили крепостта Вратцата над река Лева, за да пази прохода.

През средновековието селището носи името Вратица, най-вероятно заради формата на местността, представляваща тесен планински проход. Значението му нараства през Второто българско царство, а според преданията крепостта е сред най-дълго удържалите обсада при османското нашествие заради естествените си предимства и здравите стени.

През Възраждането Враца се превръща в значим занаятчийски и търговски център и става средище на революционен окръг по време на Априлското въстание. Градът е освободен на 9 ноември 1877 година, а след края на Руско-турската освободителна война окончателно влиза в пределите на новата българска държава. Оттогава нататък той се разраства като индустриален и търговски център на Северозапада. Тази дълга нишка от тракийска крепост до съвременен областен град придава дълбочина на всяка разходка из Враца, защото историята тук не е музейна, а вписана в самия терен. Който се изкачи към Вестителя, на практика върви по стъпки от хилядолетия.