Генерал Киселово

Генерал Киселово е малко село в североизточния край на България. Тихо и неголямо е, но има с какво да се похвали пред любопитния гост. Който подмине шума на магистралите и свърне насам, открива място, което живее по свой тих закон.

Контрастът личи отдалеч. Селото носи името на генерал Пантелей Киселов, архитекта на българската победа при Тутракан.

Това име не е дадено напразно, защото зад него стои една от светлите страници на новата ни история. Населението е смесено и в него живеят предимно българи от турски произход, а атмосферата остава спокойна и добронамерена. Малко къщи и голяма история се събират тук в едно. Точно това е Генерал Киселово, място, което не се хвали, а кротко си стои на своето.

Къде се намира селото

Административно селото е част от Община Вълчи дол и попада в Област Варна. Това го свързва здраво с морския североизток на страната.

Морето изобщо не е далеч, а Варна е в удобна близост, затова лятното отскачане до брега е голям плюс. Брегът е под ръка. През селото минава третокласният републикански път, а през землището тече река Арабаджидере.

Достъпът остава спокоен и без напрежение, а пътят дотук е лек и равен, без стръмнини и без изненади. Населението е около петстотин души и селото не гъмжи от живот.

Точно в това се крие неговият чар, защото хората се познават по име и се поздравяват по пътя. Ритъмът остава тих и човешки. Наоколо са разпръснати няколко съседни села, сред които Звънец, Страхил, Оборище, Бояна и Брестак. Добруджанската равнина се простира във всички посоки, а който търси тишина, я намира тук веднага. Разстоянията наоколо са по мярка за един ден, защото до морето е само скок, а до Добрич също.

До тишината пък изобщо не се пътува, тя посреща госта още с пристигането. Тук всичко е по мярка. Селото лежи встрани от туристическите потоци, автобусите спокойно го подминават, а това радва всеки, тръгнал да търси автентичното.

Туризъм за ценители на спокойствието

Селото разполага с една къща за гости, която поема осемнайсет души. Реставрирана е в автентичен стил, запазил духа на стария добруджански бит.

Уютът личи веднага. Към нея вървят собствен паркинг и просторен двор с басейн и беседка с барбекю. Всичко тук е създадено за семейно събиране и голяма компания се побира без проблем.

Празникът тръгва някак от само себе си. Стаите са уютни и спретнати, дворът е голям и зелен, а мястото подканя към бавна почивка.

Разходките са истинско удоволствие и в самото село, и в околностите, защото въздухът е чист, а гледките се отварят нашироко. Наблизо има няколко язовира, които са рай за любителите на риболова, а тишината край водата е почти пълна. Сутрин рибарите тръгват рано, докато водата още е гладка, и търпеливите се радват на улова си.

Околните поля канят за дълги разходки сред простор във всички посоки. Тишината тук се нарушава единствено от вятъра.

Любителите на птици също ще се зарадват, защото над равнината кръжат много видове и бинокълът рядко стои без работа. А за студените месеци селото пази изненада, понеже до град Вълчи дол работи ски писта. Така мястото предлага както летни, така и зимни преживявания. Времето тук тече бавно, без бързане и без напрежение.

Една нощ обикновено не стига, затова гостите остават по няколко дни. Денят минава неусетно. Сутрин дори кафето мирише различно, а денят е свободен и се изпълва както дойде.

Забележителности в района

На около тринайсет километра се издига Ботевският манастир Света Марина, до който се стига по отбивка от пътя Варна за Добрич. Обителта е действаща и обитавана от своя игумен, а тишината там е дълбока и подканя към размисъл.

Стените пазят вековен покой, дворът е скромен и чист, а времето сякаш тече по-бавно отвъд портата. Самият Добрич е на двайсетина километра и заслужава цял ден, защото в него винаги има какво да се види. Сред задължителните места са Етнографският музей и Домът-паметник на Йордан Йовков. Внимание заслужават още църквата Свети Георги и Художествената галерия, а Центърът за защита на природата и животните си остава любимец на децата. Добруджанският дух се усеща навсякъде из града, в архитектурата, в музеите и в спокойния му ритъм.

Улиците са широки и зелени, а кафенетата канят за почивка, та денят минава леко и приятно. Градът е приветлив.

Друга голяма природна забележителност са Девненските извори, най-големите карстови извори в страната. Те са около трийсет на брой и водата им не замръзва дори през зимата. Водата не спира никога. Гледката е необичайна и красива, а водата извира съвсем тихо, сякаш природата работи пред очите на посетителя.

Дори в най-големия студ изворите остават живи и това е рядко зрелище, което си заслужава отбивката. За семейно събиране сред природата има още едно идеално място, етнографският комплекс Чифлика Чукурово.

Там посрещат сгради с възрожденски облик, ресторант, детски кът, поляни и бунгала. Тук миналото оживява, децата тичат по поляните, а възрастните си отдъхват на сянка. Комплексът е удобен както за празненства, така и за тържества, но в него се намират и спокойни кътчета за отдих.

Наоколо равнината пази тишината си, а полето започва веднага зад оградата, та контрастът е приятен и неочакван. Цял ден тук минава неусетно, защото историята и природата постоянно се редуват.

Който обиколи всичко, ще се умори приятно, с натежали крака и греещ спомен. Хубавото е, че всичко стои наблизо, една кола и един ден напълно стигат, а вечер завръщането е в тихото село.

История, по-стара от името

За самото възникване на селото не се знае много, но земята пази достатъчно следи. При разкопки тук са открити могили, амфори, римски монети и глинени съдове.

Корените са дълбоки. Те доказват, че живот по тези места е имало още от древността. Всяка находка разказва само частица и картината се сглобява бавно, но древността на заселването остава безспорна. За първи път селото се споменава в края на петнайсети век, в така наречения джелепкешански регистър.

В него се описват снабдителите на османската армия с дребен добитък. Дотогава населението е почти изцяло турско, но после идва промяна.

През деветнайсети век тук се заселват гърци и арменци, които развиват оживена търговия. Малко по-късно се появяват и първите българи, имигрирали от Тракия, и така картината постепенно се сменя. След Освобождението селото носи името Емиркьой и влиза в българската държава.

Голяма част от турското население се изселва в Анадола, а на негово място идват българи от близките села. После селото е преименувано на Емирово и носи това име десетилетия наред.

Едва по-късно идва днешното, дадено в чест на генерал Пантелей Киселов. Три имена носи едно село: Емиркьой, Емирово и Генерал Киселово, всяко страница от различна епоха. Името на генерала не е случаен избор, защото Тутраканската битка е сред най-светлите победи в новата ни история. Селото носи тази памет с тихо достойнство, а миналото не крещи от паметници, а лежи кротко в пръстта и в имената.

Ритъмът на добруджанското село

Добруджа е житницата на България и земята тук ражда щедро, та дори хлябът има свой особен, наситен вкус. Нивите се простират докъдето стигне погледът, засети с пшеница, слънчоглед и царевица.

Простор без край. Пролетта оцветява всичко в зелено, лятото бавно го превръща в злато, а есента носи мириса на прясно изорана пръст. Тракторите тръгват още със зората, жътвата е едновременно тежък труд и истински празник, а цялото село диша в ритъма на полето. Тук времето се мери със сезоните, а не с часовника.

Денят започва рано, а вечерта идва с приятната умора от добре свършена работа. Гостоприемството е дълбока част от характера на хората, вратата стои отворена, а масата се пълни без излишни покани.

Това е село без поза и без витрина за туристи, а обикновен живот, който върви по своя стар и изпитан начин. Тук всеки знае съседа си, помощта идва без молба, а общността е малка, но здраво споена от годините.

Кога си заслужава посещението

Лятото е очевидният избор, защото морето е наблизо, а дворът с басейна направо зове навън. Но и другите сезони имат своя чар, понеже пролетта е свежа и тиха, птиците се връщат, а полето се събужда от зимния си сън.

Есента пък е за дълги разходки, въздухът става остър и чист, а цветовете на равнината постепенно омекват. Зимата носи приятната изненада с пистата при Вълчи дол, снегът ляга над равнината и тишината става още по-плътна. Резервацията е добре да е предварителна, защото къщата е само една и в натоварените месеци местата свършват бързо.

Който се забави, губи. Удобните обувки и фотоапаратът са добра идея, но най-важното е да се донесе и малко търпение за бавния ритъм.

План, разписан по минути, тук няма да проработи. По-добре е денят сам да води, а селото само ще покаже своето темпо.

Тишина и природа на всяка крачка

Генерал Киселово е село за бягство от градската глъч, тук няма натоварени улици и няма забързани хора. Добруджанската равнина се отваря навсякъде около него, широка, спокойна и сякаш безкрайна към хоризонта.

Язовирите наоколо примамват рибарите, а сутрин водата е огледално гладка и тишината край нея е почти осезаема. Чистият въздух е допълнителен бонус, защото е полезен за здравето и освежава едновременно ума и тялото. Нощем небето е ясно, звездите се броят лесно и никаква градска светлина не пречи на гледката.

Звездите греят ярко. Полето мени цвят със сезоните, златно през лятото, зелено и свежо напролет.

Тук птиците са много, песента им събужда сутрин, а денят започва меко, без никаква аларма. Велосипедът е чудесен начин за обикаляне на района, понеже пътищата са равни, а разстоянията са точно по мярка. Вечер скарата в двора събира всички, наоколо замирисва на подправки, а разговорите се проточват до късно. Тук се диша леко. Тук всеки сезон има свое отделно лице и точно затова селото заслужава спокойно, неприбързано посещение.

Малко са местата, които учат на бавност, а Генерал Киселово е именно едно от тях. Едно идване е достатъчно, за да стане ясно защо тишината е истински лукс.