Описание

Жиленци е българско село, което се намира в западната част на страната, в близост до границата с Република Северна Македония.

Населението му, по данни на ГРАО към 2015 година, е 1 072 души, което го прави едно от най-големите населени места в своята област.

Старото име на селото е Жилинци.

Местоположение на Жиленци

Селото спада към Община и Област Кюстендил и е само на 5 км западно от областния град. Разположено е в планински район, в полите на планина Осогово.

През Жиленци преминава първокласният републикански път 6, свързващ автомагистрала „Струма“ при разклона ѝ за Перник с град Куманово в Северна Македония. Пътят е част и от международната пътна мрежа Е871.

Най-близките населени места до Жиленци са Грамаждано, Вратца, Горна Брестница, Лозно и Кюстендил.

Туризъм в Жиленци

Селото разполага с един семеен хотел, с леглова база от 27 места. Хотелът е подходящ както за спирка по пътя за Северна Македония, така и за пълно отсядане и почивка в него.

Хотелът разполага и с външен басейн, сауна, охраняем паркинг, лоби бар, ресторант и барбекю, а ако искате да проведете семинар или обучение, има напълно оборудвана конферентна зала.

Жиленци е приятно място за разходка и отдих, а непосредствената му близост до Кюстендил го прави още по-желана дестинация за любителите на селския туризъм.

Забележителности, на които да обърнете внимание

Близо до село Богослов, на около 2,5 км от Жиленци, се намира местността Ючбунар, в която може да видите трите вековни секвои. Смята се, че възрастта на всяка от тях надминава 120 години, а височината им е повече от 30 метра. Секвоите в Ючбунар са уникални и с това, че са най-дълголетните и високи дървета от своя вид в България.

В намиращия се на 3 км град Кюстендил може да посетите най-разнообразни и интересни забележителности, сред които:

  • Средновековната църква Свети Георги;
  • Лесопарк Хисарлъка;
  • Църквата Свети Мина;
  • Взаимното училище „Свети Свети Кирил и Методий“, познато и като Килийното училище;
  • Митрополитската църква Успение Богородично;
  • Музеят Емфиеджиева къща;
  • Прокопиева къща;
  • Базиликите на антична Пауталия;
  • Къщата-музей Димитър Пешев;
  • Художествената галерия Владимир Димитров-Майстора;
  • Обществената баня Алай баня;
  • Крепостта Хисарлъка;
  • Турската баня Дервиш баня;
  • Местният Зоопарк;
  • Пирговата кула;
  • Обществената баня Чифте баня;
  • Римските обществени бани „Римски терми“;
  • Джамията Ахмед бей;
  • Регионалният исторически музей;
  • Къщата-музей Ильо Войвода;
  • Възрожденската църква Свети Димитър;
  • И още редица други забележителности с местно и национално значение.

История на селото

Смята се, че днешно Жиленци е формирано по време на османския период, а първото му споменаване в документ е от периода 1570-1572, когато е записано в османски данъчен регистър.

Източно от селото са открити следи от антично селище в местността Манастирището, но няма повече информация.

Жителите на селото се занимават основно със земеделие, овощарство, дърводобив каменарство и животновъдство, а широкоразпространени са и домашните занаяти.

Към средата на 19 век в селото е било открито и килийно училище.

След Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и създаването на Княжество България (1878 г.), територията около Жиленци и Кюстендил остава във владение на Османската империя.

През 1893 година в селото е изградена църквата „Свети Никола“, която е символ за продължаващите борби на българското население за освобождение и присъединяване към българската държава.

Това се случва чак през 1913 година, когато по силата на Букурещкия мирен договор (1913 г.) Жиленци, заедно с цялата историко-географска област Македония, става част от Царство България.

През 1966 година селото получава днешното си име, като дотогава се е казвало Жилинци.