Жеравна

Жеравна е възрожденско село музей в Община Котел, Област Сливен, разположено в гористите склонове на източната Стара планина на около 650 метра надморска височина. Цялото селище е обявено за архитектурно-исторически резерват. А калдъръмените му улички пазят над двеста къщи в автентичен възрожденски стил. Тук е роден писателят Йордан Йовков, а всяко лято околните поляни се изпълват с народни носии по време на международния фестивал. Населението към 2015 година е 406 души според данни на ГРАО.

Малкото балканско селище отдавна е сред любимите дестинации за уикенд бягство от градската забързаност. Гостите идват заради тишината, чистия въздух и усещането за връщане назад във времето, а мнозина се завръщат отново през различните сезони.

Жеравна съчетава музейна атмосфера с жив селски бит и тъкмо това я отличава от обикновените паметници на културата.

Над двеста къщи под капините на резервата

Никъде у нас няма толкова гъсто запазена жилищна възрожденска архитектура. Сградите са изградени от дялан камък и дъбово дърво, без нито един гвоздей в дървените сглобки, а покривите им са покрити с тежки каменни плочи, наричани капини.

Тъкмо тези каменни покриви придават на селото неговия сив, монолитен и неподправен силует. Дворовете са оградени с високи каменни дувари. А тесните улички следват релефа на склона, без права линия и без правоъгълна мрежа. Разходката из тях наистина връща усещането отпреди век и половина, когато майсторите от Котленския край градят за дълготрайност, не за показ.

Характерни за къщите са широките чардаци, дървените тавани с резба и големите долапи, скрити в дебелите стени. Много от сградите носят имена на родовете, които са ги строили, а част от тях днес работят като малки музеи или семейни гостилници. Старата архитектура не стои като замръзнал експонат, а продължава да се обитава и поддържа. Майсторите строители от Котленския край са били прочути из цяла България и тъкмо тяхното умение обяснява защо толкова много сгради устояват на времето.

Всяка къща е съобразена с наклона на терена и с посоката на слънцето, а дебелите каменни стени пазят хлад през лятото и топлина през зимата.

Това е архитектура, родена от практичен усет, а не само от стремеж към красота. Резерватът обхваща почти цялото землище на старата част, затова и новото строителство тук е строго ограничено, което обяснява защо панорамата остава толкова цялостна.

От Жеравна е лесно да продължите към съседните възрожденски селища като Катунище и Медвенския край, където каменната архитектура продължава в същия дух.

Къщата музей на Йордан Йовков и родните домове на просветители

Йордан Йовков се ражда в Жеравна през 1880 година и прекарва тук първите тринайсет години от живота си. Родната му къща е едноетажна, реставрирана и отворена за посетители. А в двора стои паметник на писателя, чиито разкази за Балкана и за човешката доброта израстват именно от тази среда. На няколко крачки се намира домът на Сава Филаретов, виден просветител и учител от епохата на Възраждането. Къщата е на близо двеста години, напълно възстановена, и пази лични вещи на семейството, които разказват за бита на образованата котленска интелигенция.

Филаретов оставя следа в просветата на цялото поколение след себе си, а домът му свидетелства за връзката между Жеравна и големите будители на епохата. По-нагоре е домът на Руси Чорбаджи, един от най-заможните жители на селото през деветнайсети век. Сградата е изградена още през осемнайсето столетие и днес показва няколко стаи в оригиналния им вид заедно с богата етнографска експозиция.

От Жеравна произхождат и други личности от националната история, сред които Тодор Икономов и книжовникът Райно Попович. Тази плътна концентрация на родни домове на бележити българи прави селото своеобразна жива читанка, в която всяка фасада крие отделна биография.

Фестивалът на народната носия върху поляните над селото

Всяко лято поляните над Жеравна стават сцена на международния Събор на народното творчество и автентичната носия.

Събитието продължава три дни. То има едно строго правило, което го отличава от всеки друг празник у нас: на територията му е допустима само българска народна носия и са забранени съвременни дрехи, телефони и всякакви модерни предмети. Резултатът е рядко цялостно потапяне в света на прадедите, при което хиляди участници нощуват на палатки и преживяват празника така, както той е изглеждал преди столетия. Идеята е на художника и фотограф Христо Димитров, който създава събора през 2007 година именно заради автентичната среда на селото. В програмата влизат надсвирвания с гайди и кавали, хора около огъня, борби и демонстрации на стари занаяти.

Мнозина идват ден по-рано, за да обиколят музейните къщи на спокойствие, преди поляните да се изпълнят с гости.

Съборът се превръща в повод за по-дълъг престой, а не само за еднодневно посещение. Заради този голям приток на гости туризмът се е превърнал в основен поминък. Жеравна разполага с около пет семейни хотела и над трийсет къщи за гости, които остават търсени и извън дните на събора.

Близкият общински център Котел, прочут с килимарството си, допълва културната програма на района.

Балканът, дивечът и пътеките около Жеравна

Селото лежи сред гъсти широколистни гори, които покриват склоновете на Котленска планина и продължават към билото на Стара планина. Тези гори са любимо място за пешеходни преходи. А чистият планински въздух и тишината ги правят подходящи за отдих през цялата година. Районът е богат на едър и дребен дивеч. В горите се срещат сърна, благороден елен, дива свиня, заек, а от пернатите: яребица и пъдпъдък, заради което ловният туризъм също има традиции тук.

Любителите на природата лесно достигат до съседните балкански села Ичера и Кипилово, скрити сред същите гори. Маркираните пътеки около селото водят към китни поляни, скрити извори и панорамни заслони, от които погледът обхваща целия гребен на планината. Любителите на бавния туризъм могат да съчетаят преходите с отбиване в музейните къщи и с дегустация на местни ястия в семейните гостилници.

Така един ден на открито лесно прераства в пълноценен престой сред природата. Подходящо време за посещение е почти целогодишно. През пролетта склоновете цъфтят, лятото е прохладно заради надморската височина, а есента облича горите в топли краски. Зимата носи сняг и тишина, които правят каменните покриви още по-внушителни.

До Жеравна се стига по четвъртокласен републикански път, който се отклонява от второкласния път 48, свързващ Омуртаг с първокласен път 7. От областния център Сливен пътят минава през живописни проходи на Стара планина.

От тракийското селище Потук до днешното име

На мястото на днешното село някога е съществувало тракийско селище, носещо името Потук. Сегашната Жеравна възниква през османския период и преживява своя разцвет през седемнайсети век, когато тук процъфтяват занаятите, животновъдството и търговията.

Ключът към благоденствието е местоположението: през селото минава стар път, който свързва Истанбул с Търновград, и това превръща занаятчиите от Жеравна в търсени майстори далеч извън Балкана.

За произхода на името има две основни тълкувания. Според едното то идва от птицата жерав. Според другото корените са в старославянските думи жерна и жерка, означаващи воденица.

През османската епоха селището се нарича Жеруна, а след Освобождението придобива днешния си облик като част от Княжество България.

Времето е оставило върху Жеравна пластове от различни епохи, които и днес личат в имената на местностите, в старите чешми и в каменните мостове наоколо. Селището съумява да съхрани духа на Възраждането, без да се превърне в безлюден музей. И точно затова продължава да привлича изследователи, художници и обикновени любопитни пътници.

Който веднъж е минал по калдъръма му, обикновено си тръгва с желание да се върне отново.