Описание

Велико Търново е български град, намиращ се в централната част на страната. Населението му е 71 150 души, по данни на ГРАО към 2015 година, и по този показател се намира на 16-то място в България.

Велико Търново (тогава Търновград) е столица на Втората българска държава (1185-1396), както и център на учредителното събрание на новосформираното Княжество България (1878-1879), а в днешно време е стопански, културен, транспортен и административен център на своят област, но и един от важните центрове в страната.

В чест на града е кръстен и връх на антарктическия остров Ливингстън.

Местоположение на Велико Търново

Градът е административен център на едноименните община и област. Разположен е в подстъпите на Предбалкана и по поречието на река Янтра, между Стара планина и Дунавската равнина.

През Велико Търново преминава редица главни пътища, сред които първокласните републикански пътища 4 и 5, които съответно са част от международните пътища Е772 и Е85. В града има и ЖП гара.

Най-близките населени места са Дебелец, Присово, Леденик, Арбанаси и Горна Оряховица.

Туризъм в града

В града има редица места за отсядане, като хотелите са над 70, а отделно има и близо 50 къщи за гости. Има най-разнообразни предложения, от по-скъпи до по-евтини.

Във Велико Търново може да посетите и някой от над 20-те ресторанта, предлагащи разнообразна и вкусна храна.

Градът е значителен туристически център, не само в района, но и в страната. В него може да посетите редица културни, исторически и архитектурни паметници и забележителност, като в същото време има редица места за забавления и отдих, което го правят страхотно място, както за екскурзия, така и за по-дълготрайна почивка.

Забележителности, които да посетите

Градът е изключително богат на исторически и културни забележителности. Паркът Марно поле е разположен в центъра на града и е любимо място за разходка, както на местните, така и на посетителите на града. Има широки алеи за разходки, пейки, места за отдих и детски кът. В парка има и няколко заведения.

Паметникът Майка България също се намира в центъра на Велико Търново. Открит е на 6 май 1935 година в чест на загиналите българи в четирите войни до този момент – Руско-турската (1877-1878), Сръбско-българската (1885), Първата Балканска (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918). Изграден е със средства на местните жители и днес е един от символите на града.

Ако искате да стигнете до хълма Света гора, то Стамболовият мост е единственото съоръжение, което го позволява. Той свързва хълма с днешната централна част на града. Изграден е в края на 19 век и е висок близо 37 метра. От него се разкрива невероятна гледка към стара част на града.

Близо до моста се намира и Паметникът Асеневци, който е изграден през 1985 година в чест на 800-годишнината от въстанието на братята Асен и Петър. Той е мащабен и внушителен.

Друга интересна забележителност в града е регионалният исторически музей, който е един от най-големите в страната. Разполага с редица филиали в намиращите се наблизо градове. Създаден е още през 1871 година, седем години преди освобождението на България. В него има редица предмети, изображения и документи, свидетелстващи за главната роля на града в българската история.

И, разбира се, една от емблемите на Велико Търново е крепостта Царевец, която днес има статут на архитектурно-музеен резерват. Намира се на едноименния хълм, а в себе си съдържа всички запазени останки на някогашната крепост и столица на Втората българска държава.

В Царевец може да посетите Балдуиновата кула, в която, според легендата, е бил затворен латинският император Балдуин Фландърски, след като е бил пленен от цар Калоян след битката при Одрин (1205 година). Настоящата кула е реставрирана през 1933 година.

На хълма Царевец се намира и Лобната скала, която е най-заострената му част. Тя се е използвала като място за публични екзекуции. Смята се, че самият Балдуин Фландърски е намерил смъртта си, хвърлен от Лобната скала през 1205 година.

Други забележителност във Велико Търново, заслужаващи да бъдат посетени:

  • Къщата-музей Петко Славейков
  • Художествената галерия
  • Ханът на хаджи Николи
  • Самоводската чаршия
  • Църквата Свети Никола
  • Сарафкината къща
  • Къщата-музей Емилиян Станев
  • Църквата Свети Спас
  • Водопадът Картала
  • Местният Археологически музей
  • Музеят „Възраждане и Учредително събрание“
  • Музеят „Нова и най-нова история“
  • Крепостта Трапезица

История на града

Смята се, че на територията на Велико Търново има живот от над 6000 години. Първите свидетелства за такъв са от 4000 година преди Христа. На хълма Трапезица са открити останки от тракийски и други племена.

По време на римския период на хълма Царевец е имало укрепено римско селище, което впоследствие е било византийско.

Смята се, че българи и славяни се заселват в района някъде около 7-8 век. Впоследствие в него се създава голям български гарнизон, а самият град е бил резиденция на българските владетели. Повечето историци са на мнение, че Търново се застроява и укрепва като град от хан Крум.

Търново се превръща в основен център през 1185 година, когато бива обявен за столица на Втората българска държава от братята Асен и Петър.

В следващите близо 2 века той се превръща в непревземаема крепост и основен културен, стопански и транспортен център на Втората българска държава. В Търново се свиква и Църковен събор, на който се създава автокефалната Търновска архиепископия.

През 1393 година градът попада под османска власт. През периода на османско владичество има две основни търновски въстание – първото е през 1598 година, начело с Шишман III, а второто е през 1686 година, начело с Ростислав Стратимирович, който претендира, че е наследник на царската династия на Шишмановци.

След Руско-турската освободителна война (1877-1878) Търново се превръща в център на Учредителното народно събрание. На него се приема Търновската конституция и се избира София за столица на новосъздаденото Княжество България.

В града се провеждат и четири от седемте Велики Народни събрания – 1879, 1886/1887, 1893 и 1911. В Търново е обявена и независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 година.

Представката „Велико“ градът получава през 1963 година, в чест на миналата слава на града.