Съдържание
Описание на Стара Загора
Стара Загора е български град, който се намира в централната част на страната. По данни на ГРАО към 2015 година населението му наброява 149 266 души, което го прави шестия по големина град в България.
Стара Загора е един от основните икономически центрове на страната и е ключов транспортен възел в Южна България.
Малко известен, но любопитен факт е, че градът е на второ място по БВП на глава от населението в страната, което е видно доказателство за стабилното му икономическо развитие.
Както повече от големите ни градове, Стара Загора също има богата история, която е оставила на града и жителите му редица културно-исторически и археологически забележителности и паметници.
Къде се намира и как да стигнем до Стара Загора
Географски градът е разположен в така нареченото Старозагорско поле – това е територия в източната част на Горнотракийската низина намираща се между Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения, Чирпанските възвишения, Сърнена Средна гора и Сакар планина.
Наблизо протича река Бедечка, която е ляв приток на река Сазлийка и е част от басейна на река Марица.
Стара Загора е административен център на едноименните Община и Област. През града преминават всички влакове по линиите София-Пловдив-Бургас и Русе-Подкова.
Южно от Стара Загора преминава автомагистрала „Тракия“, а самият град е свързан с първокласния републикански път 5, както и второкласните пътища 57 и 66.
Най-близките населени места са Малка Верея, Богомилово, Кирилово, Еленино, Християново, Егрек, Маджерито, Загоре, Малко Кадиево, Могила, Преславен, Калитиново и Хрищени.
Какво да очакваме от старозагорския туризъм
Туризмът в Стара Загора не е от най-добре развитите, но градът все пак привлича немалко на брой туристи.
Тук може да отседнете в някой от близо 40-те хотела, няколкото къщи за гости, както и в някой от апартаментите за наемане.
Основният интерес сред туристите са културно-историческите и архитектурни забележителности, заведенията и нощния живот, както и природните забележителности в околността.
Забележителности в Стара Загора – къде и какво трябва да видим
Забележителностите в Стара Загора са дълбоко свързани с историята на града и тук може да откриете редица паметници на култура, археологически находки, както и исторически забележителности.
Ние от TravelAgency.bg препоръчваме да се фокусирате върху следните забележителности, по време на престоя си в Стара Загора:
- Ески джамия;
- Музеят на религиите Хамза Бей;
- Къщата-музей Гео Милев;
- Регионалният исторически музей;
- Храмовете на Августа Траяна;
- Държавната опера Стара Загора;
- Астрономическата обсерватория Юрий Гагарин;
- Хилендарския метох;
- Музеят „Неолитни жилища“;
- Музеят на бирата Загорка;
- Паркът Аязмото;
- Мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора“;
- Залата на смеха;
- Местният зоопарк;
- Езерото Загорка;
- И много други.
Най-любопитното от историята на града
Историята на Стара Загора може да бъде проследена до хилядолетия назад – всъщност това е един от най-древните градове, не само в Европа, но и в света.
През различните векове и епохи той е носил много и най-различни имена, като най-открояващи се в различните исторически периоди са имената Августа Траян, Иринополис, Верея, Ески Загра, Железник, Боруй и Берое.
През 1968 година на територията на града са открити неолитни жилища, които са датирани от средата на 6-то хилядолетие преди новата ера.
Въпреки това има и по-ранни следи от цивилизация в региона, макар не толкова мащабни, които свидетелстват, че живот по тези земи е имало най-вероятно от края на 7-то хилядолетие преди Христа.
Край стара Загора дори е открито ритуално съоръжение, за което се смята, че е на близо 8000 години.
Смята се, че населеното място Берое е основано преди около 2500 години на мястото на днешна Стара Загора.
През 46 година след Христа Берое става част от римската провинция Тракия. През 106 година пък император Траян дава значителни права за самоуправление на града и го кръщава на себе си – Августа Траяна.
С това градът постепенно се превръща във втория по големина административен, икономически и културен център в провинция Тракия, след Филипопол (днешен Пловдив).
В следващите 2 столетия градът преживява невиждан дотогава напредък, а в него са построени редица инфраструктурни и културни съоръжения.
В периода 3-4 век градът бива частично разрушен в следствие на готски нападения, но след това е наново укрепен.
След голямото разделяне на Римската империя на Западна и Източна, името на града се връща към старото Берое.
Започва масово християнизиране на местното население, особено след Медиоланския едикт. Градът се превръща в едно от най-активните средища на ранното християнство.
През 705 година, в следствие на масивната помощ от страна на българския хан Тервел за връщането на император Юстиниан II на трона в Константинопол, се сключва мирен договор между Българската държава и Византийската империя в следствие, на който областта Загоре, част от която е и Берое, за първи път влиза в българско владение.
През 784 година той отново става владение на Византийската империя и градът е посетен лично от императрица Ирина и синът ѝ Константин IV. Той е преименуван на нейно име – Иринопол.
Това обаче се оказва краткотрайно и през 812 година Иринополис отново е присъединен към българската държава, но този път за доста дълъг период от време. Името му е върнато на Берое.
До края на 10 век градът остава в българско владение и придобива изцяло български характер. Името е променено на Боруй, което е видоизменена форма на тракийското Берое.
С падането на Първото българско царство Берое се връща във владение на Византийската империя, но при възстановяването му през 1185 година, то отново става българска територия.
И така през 1372 година Боруй пада под османска власт, с което се слага край на средновековното съществуване на крепостта.
В документ от 1430 година градът се споменава, но вече под името Ески Хисар. Според данни от 1738 година, населението на Ески Хисар е преобладаващо турско.
Градът се превръща в ключово средище на българското Възраждане и епохата на национално-освободителните борби.
Главна роля за това имат местните му жители. През 1858 година старозагорският възрожденски деец Тодор Шишков успява да прокара една изключително популярна идея сред местните жители – градът започва да се нарича от всички Железник, без името да е официално сменено.
Това се прави като остра реакция срещу турското наименование Ески Загра. От онзи момент нататък името Железник започва да се използва навсякъде, включително в документи, периодичен печат, строителни надписи и надгробни паметници.
Поради голямата будност и настойчивост на местното население по време на Народния църковен събор в Цариград през 1871 година е учредена Загорската епархия.
На 13 април същата година градът е официално преименуван на Стара Загора по идея на друг изтъкнат деец – хаджи Господин Славов.
Така Стара Загора се превръща в първия български град, преименуван с българско име преди Освобождението.
Градът се превръща и в ключов елемент от предстоящото Априлско въстание, като за център на въстанието се избира именно Стара Загора, а заслуги за това има старозагорският комитет.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 година) Стара Загора се превръща в една от арените с най-много битки, а прочутата Битка при Стара Загора коства живота на много местни жители и опълченци.
Въпреки първото поражение и пълното унищожение на града, впоследствие Стара Загора е отвоювана и освободена.
След решенията на Берлинския конгрес и разделянето на българската територия на Княжество България и Източна Румелия, Стара Загора попада във втората.
Веднага след Освобождението (1878 г.) започва възстановяването на града, а за тази цел пристига прочутият австроунгарски архитект Лубор Байер.
Именно той проектира модерното правоъгълно шахматно устройство, характерно за днешна Стара Загора.
С изграждането на изцяло нов град, Стара Загора навлиза в устойчив подем и населението му се увеличава многократно през следващите десетилетия, като през 1968 година достига 100 000 души.
В днешно време градът е един от ключовите стопански, културни и транспортни центрове, не само в Южна България, но и в цялата страна.
