Смолян

Описание на града

Смолян е средноголям български град, един от 28-те областни града на България, който се намира в южната част на страната.

Населението му към 2015 година наброява малко над 30 000 души, по данни на ГРАО. Към 2019 година Националният статистически институт отчита спад на населението до 27 092 души.

Това прави Смолян най-малкия областен град в страната и го нарежда на 32-ро място по население сред българските градове.

Празникът на града се отбелязва на 21 октомври всяка година в чест на Освобождението на Родопите от османска власт през 1912 година.

Някои от най-прочутите български личности, родени в Смолян, са актрисата Аня Пенчева, режисьорите Стоян и Борис Радев, народните певици Валя Балканска и Христина Лютова, както и световноизвестният цигулар Васко Василев.

Къде се намира Смолян и как се стига до него

Смолян е разположен в планински район – по-конкретно в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи.

Надморската височина на града е сравнително голяма – 1035 метра. През територията на града протича река Черна.

От административна гледна точка Смолян е център на едноименните Община и Област. Самият град пък е разделен на 20 квартала.

Любопитен факт за Смолян е, че това е един от най-дългите градове в България – цели 25 километра. Причината за това е уникалното му линейно застрояване по поречието на река Черна.

През източната част на града преминава второкласният републикански път 86, който свързва Асеновград с ГКПП Ксанти-Рудозем.

Други важни пътни артерии, преминаващи през Смолян са третокласните пътища 866, 868 и 8641.

Най-близките населени места са Чокманово, Габрица, Фатово, Лъка, Подвис, Хасовица, Писаница, Бостина и Левочево.

Туризъм в Смолян и с какво може да ни очарова той

Съвсем логично местоположението на Смолян в Родопите му създава страхотни предпоставки за туризъм.

Градът разполага с 35 хотела, от които 21 семейни, както и над 40 къщи за гости. Разнообразието е огромно, а местните заведения и ресторанти ще ви предложат най-доброто от традиционната българска и родопска кухня.

В същото време величествените Родопи са навсякъде около града – въздухът е кристално чист, а местата за разходка най-вероятно са повече от местата за отсядане.

Смолян има какво да ви предложи и в културен аспект – градът разполага с доста забележителности, паметници и места, които ще грабнат интереса ви.

Забележителностите в Смолян, които си заслужават

Историческият музей е добра начална точка за всеки град – такъв е случаят и в Смолян. Регионалният исторически музей тук е създаден през 1935 година и в него се съхраняват повече от 150 000 предмета и от историята и бита на родопчани.

Ако искате да видите част от традиционната архитектура на града, тогава посетете архитектурния комплекс Чешитска махала, Алибеевият конак и архитектурния резерват Долно Райково.

Без да навлизаме в подробности, другите забележителности, които препоръчваме да разгледате, включват:

• Галерията Петър Стайков;
• Православният храм Свети Висарион Смоленски;
• Планетариумът (най-големият в България);
• Родопският драматичен театър Николай Хайтов;
• Екопътеката Невястата;
• Смолянският манастир Свети Атанас;
• Лифтът Смолянски езера;
• Орфеевите скали;
• Водопадът Сърцето;
• И смолянските езера.

История на Смолян и кои са важните моменти от нея

Смята се, че името на града произлиза от славянско племе, наречено смоляни, които някога са населявали този край. Историците са на мнение, че на мястото на днешен Смолян е имало древно селище.

Гръцкият историк Херодот твърди, че тук са живели траки поне от около 3000 година преди Христа.

В подкрепа на това твърдение са и редицата открити останки от късноантичен християнски комплекс.

Няма много сведения за това какво се случва с територията на днешен Смолян през Средновековието.

Знае се, че след падането на българската държава под османска власт, този край е даден като владение на придворния лекар Ахъ Челеби и това е документирано със султански ферман от 1519 година.

За десетилетия напред земите в този родопския край ще носят името на Ахъ Челеби. В османски документи от 17 век пък се говори за селище на мястото на днешен Смолян с името Езерово.

По-късно селището е преименувано на Башмаклъ, а до 1934 година носи имената Пашмаклъ и Пашмакли.

През почти целия 18 и 19 век селото е населено основно с българи християни и българо-мохамедани.

След Руско-турската освободителна война (1877-1878 година) и последвалият я Берлински договор днешен Смолян остава в пределите на Османската империя.

Към 1912 година в селото живеят около 320 българо-мохамедански семейства, 80 екзархистки и 40 патриаршистки семейства.

След Балканските войни (1912-1913) територията на днешен Смолян става част от българската държава и се превръща в южна граница на Царство България.

През 1934 година над 1000 населени места в България биват преименувани и Пашмакли е едно от тях – то получава съвременното си име Смолян.

През 1960 година се извършва обединение между Смолян и съседните Устово, Райково и Езерово, като последните три се превръщат в крайни квартали и образуват съвременния областен град.