Съдържание
Описание на Сливен
Сливен е голям български град, един от 28-те областни градове в България, който се намира в централната част на страната.
По данни на ГРАО за 2015 година населението му наброява 95 806 души, докато НСИ отчита сериозен спад към 2019 година, преброявайки 86 505 постоянни жители в града.
Сливен е известен и с прозвището „градът на стоте войводи“ поради голямото хайдушко движение, което е имало тук по време на Възраждането.
Според българския историк и археолог Васил Миков името на града произлиза от място, в което две реки се сливат.
Някои от най-видните български личности, родени в Сливен, са Добри Чинтулов, Радой Ралин, Маргарита Хранова, Кеворк Кеворкян и много други.
Какво е местоположението на Сливен
Сливен е административен център на едноименните Община и Област. Той е 8-ият по големина областен град у нас.
В географско отношение градът е разположен в подножието на Сливенската планина, която е и началото на Източна Стара планина.
Това подножие се нарича Сливенско поле и е последното такова подбалканско поле в източната част на Средна гора.
Сливен е важен транспортен хъб. В града се пресичат няколко важни транспортни линии като първокласният републикански път 6, второкласният път 53, който води до Прохода на Републиката, както и третокласните пътища 488 и 6007.
Най-близките населени места са Сотиря, Ичера, Тополчане, Калояново, Чинтулово и Бяла.
Какво може да ви очарова в сливенския туризъм
Сливен е добре развита туристическа дестинация, предлагайки много културни, исторически, архитектурни и природни забележителности.
Имате голям избор за отсядане в града, който разполага с близо 20 хотела и около 8 къщи за гости.
Сливен има по нещо за всеки – красива природа, любопитни забележителности, културни паметници и доста съвременни места за отдих и забавления.
Градът е подходящ както за кратка екскурзия, така и за по-дългосрочна почивка. Районът около Сливен също е богат откъм природа и ще ви предостави много възможности за разходки.
Забележителностите в Сливен, които си заслужават
Прозвището на Сливен – Града на стоте войводи – не е никак случаен. Тук може да посетите родните къщи на редица български възрожденци, революционери, хайдути и радетели за българска свобода. Такива са:
- Къщата-музей на Хаджи Димитър;
- Къщата Миркович;
- Къщата-музей на Добри Чинтулов;
- Къщата-музей Сливенски бит;
- И много други.
За любителите на изкуството задължително препоръчваме Художествената галерия Димитър Добрович, която функционира от 1905 година и и разполага с фонд от над 6000 творби.
Националният музей на текстилната индустрия също е забележителност, която със сигурност не може да видите всеки ден.
Това всъщност е и единственият по рода си музей на територията на България, който илюстрира историята на текстилното производство по българските земи от древността до наши дни.
Ако искате да се полюбувате на природата, Природният парк Сините камъни се намира точно над Сливен и може да ви предложи едно незабравимо преживяване.
До Сините камъни се стига по два маршрута, като единият е посредством Лифт Сливен, който предлага невероятна гледка над града по време на изкачването.
В природния парк може да посетите редица местности, скални образувания и водопади като например Футула.
История на Сливен и най-важните моменти от нея
На територията на днешен Сливен има живот от най-дълбока древност – за да сме по-конкретни следи от живот са открити от новокаменната епоха или шестото хилядолетие преди Христа.
В местността Хисарлъка са открити и следи от тракийско селище, датирано в периода 5-3 век преди новата ера.
През 2 век пр. Хр. започват завоеванията на Римската империя в Североизточна Тракия. Около 72 година преди Христа е покорен районът на днешен Сливен.
През първите векове след Христа в местността Хисарлъка се изгражда ново селище под името Туида. Историците предполагат, че името е тракийско, което подсказва, че и жителите на селището са били тракийци.
За нуждите на града е изграден римски път, който тръгва от Анхиало и върви по горното течение на река Тунджа до Сердика на запад.
След като столицата на Римската империя се мести от Рим в Константинопол, селището Туида бива значително укрепено и върху хълма над него е издигната крепост.
Тази крепост обаче не издържа прекалено дълго – тя е разрушена при един от многото набези на хуните през 5 век.
Впоследствие крепостта е възстановена и значително по-укрепена. Някъде към края на 6 век селището окончателно престава да съществува, като крепостта е разрушена от авари и славяни.
Към 705 година българският хан Тервел сключва договор с императора на Византия Юстиниан II Ринотмент по силата на който областта Загоре преминава във владение на българската държава.
Тя бива активно заселена със славяни. Смята се, че някъде тогава възниква старобългарско селище на мястото на някогашната крепост Туида.
Българите възстановяват и укрепват разрушените крепостни стени и започват да доизграждат града във вътрешността му.
През 1153 година арабският географ Ал Идриси споменава за първи път селище с името Сливен, като за него пише, че е било „прочуто още и от по-старо време“.
През 13 век, обаче, крепостта е напусната и нейната функция като отбранително съоръжение изоставена.
В епохата на Втората българска държава градът се превръща в център на духовен живот и в околностите му са изградени над двадесет манастира. Те оформят комплекс, който започва да се нарича „Малка Света гора“.
За съжаление по време на османското завоевание, средновековният град с неговите крепости и намиращите се наоколо манастири са разрушени и опожарени.
През османския период името Ислимие, което се смята за предхождащо на Сливен, се среща на два пъти – в османски регистри от 1609 и 1668 година.
През този период градът започва да се развива като селище с концентрирано еврейско население.
Към 1859 година, по данни на Османската империя, в Сливен живеят приблизително 30 еврейски семейства, които разполагат със собствено еврейско училище и синагога.
В периода на Възраждането градът се превръща в основен център на хайдушкото движение против османската власт.
Основни „двигатели“ на този поход са Злати войвода, Панайот Хитов и Хаджи Димитър.
Освен силното хайдушко движение, Сливен се развива и като ключов търговско-занаятчийски център, благодарение на множеството занаяти, които намират добра почва в града.
Сливен е освободен от османска власт на 4 януари (стар стил) 1878 година. Малко след Освобождението градът бива превърнат в окръжен център на новосформираната автономна област Източна Румелия.
До края на 19 век той е и един от най-големите български градове с население от повече от 20 000 души.
В следващите десетилетия Сливен постоянно расте откъм нови жители и към 1946 година в града живеят 34 291 души.
По време на социализма градът се изгражда като промишлен и индустриален център, а много нови заводи и цехове отварят врати тук.
Това допълнително засилва ръста на населението като към 1975 година в Сливен живеят повече от 90 000 души.
